TODAY'S METAL

Да започнем с добра новина. А тя е, че Blackguard явно са си взели поука от не особено впечатляващия си дебют, който с месеци бе раздуван и представян като някакво велико епично творение, пък накрая се оказа нещо, за което трудно можехме да кажем повече от "абе бива". Подобренията се усещат веднага - осезаемо по-качествена продукция, доста по-мощен саунд и най-важното - една идея повече зрялост в композиционно отношение. Да, обаче Blackguard имат да изядат още някой и друг самун бел лебец докато се отърват напълно от влиянието на Children of Bodom, на които все по-силно заприличват. Освен от тях обаче, пичовете явно са се повлияли и от непретенциозното и евтинярско звучене на клавишните партии на Sabaton (казвам го в добрия смисъл, ако изобщо има такъв) и ни заливат с гигантско количество от тях, представяйки ни ги за... епични? Лошото е, че това започва да дразни още след втория трак и тази така бленувана от тях епичност започва плавно да се превръща в epic fail. Все пак получаваме и заслужена компенсация с много добри барабани, китари и общо темпо, с които учениците (в случая - Blackguard) показват на учителите си (в случая - Children of Bodom) как е по-добре да "става тая работа". Така че, драги читатели, обърнете внимание на този албум, но не му възлагайте прекалено високи надежди - освен ако не ви се плаче от носталгия към "старите" Children of Bodom. И моля ви, спрете да наричете тази банда "фолк", защото в музиката им няма нито фолк, нито викинг, нито етно, нито каквото там още се опитват да ни убедят някои хора и сайтове.

Жестока прилика с Children of Bodom, на места преминаваща в откровено копиране.
Епичните клавири започват много да дразнят по някое време.

Автор: Zorn