TODAY'S METAL

Надявам се, че не бързате. Седнете удобно и си пуснете това тук. Сега вдишайте дълбоко, издишайте бавно, заслушайте се как тече кръвта във вените ви - някъде там ще доловите и музиката. Ако пулсът ви не се покачи, значи всичко е наред. Не, това не е курс по медитация, но пък ако решите да опитате, ще видите колко успешно би било. Остри и режещи предмети обаче - да се държат надалеч! Португалците в последно време ги бива да правят такава музика, а A Dream of Poe (има се предвид Едгар Алан По - човекът, вдъхновил не един брат по перо или китара) идват от точно тази темпераментна страна, още по-конкретно от Азорските острови. Донякъде странно и в разрез с традициите, наложени от севера в тези стилове, но затова са изключенията, нали? Сега вече с нов и доста приятен глас (дори и при дрезгавите партии), идващ от гърлото на João Melo, този албум предлага шест композиции със средна дължина над 8 минути (то по-малко е забранено от стила), в косто ще чуете дори и блус-китарно звучене, доста умело вплетено в някои от солата. Хубави мелодии, ритъм, който следва меланхолията, и най-важното, усещането да поискаш да чуеш и следващото парче. Все неща, заради които си заслужава да се чуе какво ни предлага бандата. И да, насмалко да забравя - ако тези 52 минути не са ви се сторили като 3 часа - значи албума ви е харесал! Ако обаче не е успял да ви се хареса, то значи сте съгласни с мнението на друг член от екипа (Undepth), според който този албум е излишно дълъг, прекалено протяжен, досадно претенциозен и, цитирам - "имах чувството, че всеки момент ще излезе някой от колоните и ще ми бодне инжекция с депресанти и хероин". Така че... внимавайте с този албум.

Автор: Nightice