TODAY'S METAL

Опитах странни неща с този албум. Слушах го в нормалната поредност, после отзад напред, после разбъркано на случаен принцип, накрая съвсем целенасочено - тази, тази и тази песен. Така и не можах да се отърва от усещането, че това не е албум на една банда. Ако трябва да навляза в подробности, бомбастичното начало (а ла новите Dimmu Borgir) с оркестрации и ревове внушава една първична увереност и за "новите" Heavenwood, която обаче в следващите парчета скача в аритметично прогресиращи темпове и увеличена доза мелодичност. Когато през 1996-та и 1998-ма година издадоха първите си два албума и с тях успяха да се наредят плътно до големите вече Moonspell, твърде силно вярвах, че ще продължат да го правят и в последствие. Да, ама не. Бандата се разпадна в началото на новото хилядолетие и трябваше да минат почти седем години след случая, за да се стигне до нов албум, въпреки "официалното" събиране през 2003г. Възгледите им за музиката неминуемо са се променили, повлияни не само от времето и проблемите (това е ясно), но пък... защо трябваше да правят чак три албума в един? Ако в целия "Abyss Masterpiece" следваха идеите примерно от парчета като "Morning Glory Clouds (In Manus Tuas Domine)" и "Sudden Scars", щеше да бъде добре. Ако бяха предпочели симфоничното звучене на "The Arcadia Order" и "September Blood" - пак чудесно. Дори да заложеха на "мудността" от "Like Yestarday" - отново нямаше да е зле. Изобщо, заляти сме от възможността да правим избор. За някои този вид експериментално разнообразие би било огромен положителен фактор, подходящ за оценка далеч над средната (и тези "някои" вероятно няма да сгрешат с това). Други, като мен, смятащи че това е по-скоро вид напипване на ваксата "предлагаме ви избор голям, на ви - харесайте си нещо", ще спрем някъде в златната среда. И да... за капак си имаме и женски вокали в центъра на албума. Ей тъй, в едно парче, за още малко разнообразие...

Прекалено голямо разнообразие от стилови похвати и авангардност за 1 час (минус?).

По някое време се объркваш какво точно слушаш.

Автор: Nightice