Държава...: САЩ
Лейбъл....: Equal Vision
Отнема....: ~48 минути
www.myspace.com/wecameasromans
www.myspace.com/wecameasromans
Винаги съм се чудил на имената на голям процент от бандите на американската метълкор сцена. We Came As Romans? Asking Alexandria? Woe, Is Me? Само си ги представете как биха звучали на български - "Дойдохме като римляни"? "Питай Сашка"? "Ей ме на"? Мда... направо да се чуди човек как банди с такива интересни имена са чак толкова готини. Но да не се отплесваме - с "Understanding What We've Grown To Be", WCAR направиха точно това, което се очакваше от тях. Мелодичен, тежък, леко меланхоличен и умерено електронизиран метълкор/пост-хардкор.
На фона на стотиците албуми, излизащи именно в този жанр всяка година, WCAR трябваше да покажат нещо наистина специално, за да блеснат над конкурентите си. Дали са успели или не - мненията са противоречиви. Моето мнение, като човек, който слуша постоянно такава музика е, че са успели. Тук не става дума за скалъпен набързо албум с много брейкдауни (с каквито не една и две банди се опитаха да ни залъжат тази година), а за нещо много по-мащабно. Всяка песен в албума сякаш има свое собствено звучене, постигнато с използването на различни похвати. Такива похвати са например жестоката електроника в уникално силната "Cast the First Stone" и "Mis/Understanding", симфоничните елементи в "The Way That We Have Been" и едноименната "Understanding What We've Grown To Be", епичното чувство в "A War Inside" и "Views That Never Cease To Keep Me From Myself", транскор звученето в "What My Heart Held" и т.н. и т.н. Вокалите на Дейвид и Кайл пък се допълват и си контрастират взаимно по страшно готин начин, което добавя само още един плюс за крайната ми оценка. Изобщо, още на първо слушане се усеща, че пичовете са направили нещо специално, при това на много високо ниво.
Всичко това, съчетано със зверски зариябващите припеви в почти всички песни, прави "Understanding What We've Grown To Be" един изключително добре изсвирен, изпипан и разнообразен албум, който няма просто да захвърлите в кофата (истинската или виртуалната) след 3 слушания. Дори напротив - след всяко ново слушане ще откривате по още нещо интересно, което сте пропускали досега (или поне аз бях така). Личи си колко усилия, време и труд са вложени в този албум и с какъв професионализъм е подходено към създаването му. Забележки нямам, освен чисто мои, субективни такива. Затова ще си го и купя. Препоръчвам ви същото.
На фона на стотиците албуми, излизащи именно в този жанр всяка година, WCAR трябваше да покажат нещо наистина специално, за да блеснат над конкурентите си. Дали са успели или не - мненията са противоречиви. Моето мнение, като човек, който слуша постоянно такава музика е, че са успели. Тук не става дума за скалъпен набързо албум с много брейкдауни (с каквито не една и две банди се опитаха да ни залъжат тази година), а за нещо много по-мащабно. Всяка песен в албума сякаш има свое собствено звучене, постигнато с използването на различни похвати. Такива похвати са например жестоката електроника в уникално силната "Cast the First Stone" и "Mis/Understanding", симфоничните елементи в "The Way That We Have Been" и едноименната "Understanding What We've Grown To Be", епичното чувство в "A War Inside" и "Views That Never Cease To Keep Me From Myself", транскор звученето в "What My Heart Held" и т.н. и т.н. Вокалите на Дейвид и Кайл пък се допълват и си контрастират взаимно по страшно готин начин, което добавя само още един плюс за крайната ми оценка. Изобщо, още на първо слушане се усеща, че пичовете са направили нещо специално, при това на много високо ниво.
Всичко това, съчетано със зверски зариябващите припеви в почти всички песни, прави "Understanding What We've Grown To Be" един изключително добре изсвирен, изпипан и разнообразен албум, който няма просто да захвърлите в кофата (истинската или виртуалната) след 3 слушания. Дори напротив - след всяко ново слушане ще откривате по още нещо интересно, което сте пропускали досега (или поне аз бях така). Личи си колко усилия, време и труд са вложени в този албум и с какъв професионализъм е подходено към създаването му. Забележки нямам, освен чисто мои, субективни такива. Затова ще си го и купя. Препоръчвам ви същото.
+ + + + Плюсове.......:
Албумът отдалеч лъха на професионализъм, сработеност и идейност.
Разнообразие от елементи и похвати, поставени на идеалните съответни места.
Дейвид и Кайл се допълват и си контрастират едновременно по жесток начин.
Добра дума и за изключително качествената продукция.
Разнообразие от елементи и похвати, поставени на идеалните съответни места.
Дейвид и Кайл се допълват и си контрастират едновременно по жесток начин.
Добра дума и за изключително качествената продукция.
- - - - Минуси........:
Има 2-3 не толкова силни (но не и слаби) песни, ама... няма как иначе.
Подходящо за фенове на:
Asking Alexandria, The Devil Wears Prada, Woe Is Me, Attack Attack! и др.
Автор: Stahli
-=8/10=-
Много добър албум! 8/10
Уникален!!! 10/10 :)