TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Amoral - 2011 - Beneath

Posted by Today's Metal Crew On вторник, ноември 15, 2011 0 коментара

Стил......: Progressive/Hard Rock/Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Imperial Casette
Отнема....: ~58 минути 

www.facebook.com/amoralweb

                В този албум има нещо интересно. Не мога да го сравня с нищо, което съм слушал напоследък. Това говори, че в него е залагано на новаторски подход, без да се спазват стилови ограничения. В "Beneath" има хард рок, прогресив и хеви метъл, украсени с малко (наистина малко) крясъци и по-екстремни пасажи. И въпреки това, "Beneath" е един от най-скучните албуми, които съм чувал през вече отиващата си година. Тук е мястото и да вметна, че не харесвах кой знае колко Amoral в тяхната "дет метъл ера", но "Show Your Colors" ми даде надежда, че групата я чака добро бъдеще...
        Уви, слушайки тези 58 минути осъзнах, че така не съм скучал откакто бях с опериран крак, а в нас цял час нямаше нито ток, нито храна в хладилника, освен една кофа с марули. Затова бих казал, че "Beneath" е горе-долу толкова интересен и вълнуващ, колкото въпросната кофа с марули. Запитайте се дали някога дори сте си помисляли изречението "Уау, какви вкусни марули, искам още точно от тях" или "Уау, кофа, с марули, супер". Марулите са си марули. Скучни, безинтересни, стават за салата, приятно е да ги шлякнеш като добавка, но когато ядеш само марули в продължение на 58 минути, определено ще ти е адски тъпо. При това ще ти е адски тъпо още на 3-тата минута.
        Тъй е и с "Beneath". Има някакъв вкус, има някакъв смисъл в китарно отношение, има някоя и друга готина и оригинална структура, но нищо повече. В откриващата песен са изсипани всички готини идеи, които са хрумнали на пичовете. Ако успеете да издържите тези 9 минути докрай, ще си направите добра услуга, ако не чуете какво следва нататък. Подсказвам - крайно неоригинален, изтъркан, та чак изшкуркан хард рок, подкрепен от пуберския глас на прехвалено талантливия айдъл Ари Койвунен. Пичът се старае, от време на време влиза в правилната бленда и дори успява да пее правилно, което обаче далеч не значи, че гласът му е хубав. Честно казано, напомня ми на нашия айдъл Тома, само дето нашето момче бързо спря слезе на земята и се впрегна да се шлифова, докато Ари все още мисли, че е новият Ковърдейл. Точно затова целият "Beneath" звучи като някакво скъпо хард-рок/мюзик-айдъл караоке за скандинавски тийнеджърки с малокалибрен гърдаж.
        Силата на този албум се свежда до няколко добри китарни рифа и няколко свежи сола. Главната заслуга е на Бен Варон, който като по чудо изкарва мощ от китарата си въпреки ужасния крънч-ефект, с който свири. Ари също изпява няколко думи добре, а спорадичните му крясъци придават някакъв допълнителен интерес на иначе скучните тракове. Затова присъдата ми (ни) е жестока и вероятно несправедлива, но "Beneath" грабва 4-ка. А ако продължат с "класическия рок на 21-ви век", надявайки се да привлекат вниманието на старите рокаджии, скоро съвсем ще затънат и напълно закономерно ще се разпаднат. Защото тия песни вече сме ги чували и са ни омръзнали до болка. Пък и всеки би предпочел да си пусне някоя истинска класика или друг нов албум пред това да слуша скандинавска тийн версия на Whitesnake. Очаквах МНОГО повече.

+ + + + Плюсове.......:
Добра китарна работа.
Феновете на класическия хард-рок ще имат какво да чуят (предполагам).
Някои проблясъци тук-там (най-вече в "Things Left Unsaid").

- - - - Минуси........:
Изключително скучен, неоригинален и безличен албум.
Ари Койвунен порасна на години, но си запази пуберския глас.
Страшно гаден крънч-ефект в китарите.
Безметежно и ненужно дълъг.

Подходящо за фенове на:
Ari Koivunen, Whitesnake, Machine Men, Tracedawn и др.
Автор: Undepth/Testset
-=4/10=-

Categories: , , , , , , ,

0 Response for the "Amoral - 2011 - Beneath"