TODAY'S METAL

Стил......: Melodic Heavy Metal

За пръв път ми се случва да се разочаровам от банда, излизаща изпод крилото на Lifeforce Records. Обещаващо начало, нали? Съжалявам, факт. Shear е млада и като цяло обещаваща финландска банда, чийто дебют излиза в края на март тази година. Но въпреки, че музикантите в групата се асоциират с други популярни и успешни проекти като Imperanon, Omnium Gatherum и Amoral, нещата в "Breaking the Stillness" не са се получили особено добре.

Музикално, момчетата се справят сравнително добре. Не предлагат някакви нови или свръх-технични и специални похвати, но свирят добре. Здрави рифове като тези в "Scorched", "Redemption Awaits" или "Crowned By Fools" биха могли да се харесат на всеки фен на модерния хеви метъл, но... проблемът е другаде. Групата има вокалистка. Нямам нищо против секси мацките зад микрофона, стига обаче те да правят това, което могат, а не да се напъват, както прави русокосата Алекса Лару. Нейният проблем всъщност не е в това, че не може да пее. Напротив, момичето има добри гласови данни. Проблемът е, че милата се опитва да пее по-добре, отколкото може и се напъва да звучи "хеви", в което не виждам абсолютно никакъв смисъл. Още в откриващата "The Awaking" ми идеше да си хвърля слушалките в монитора, когато милата започна да крещи "Уо-у-уооийееея". След като проверих внимателно дали ушите ми са на мястото си и дали случайно не кървят, дослушах албума, като при всяко следващо преслушване скипвах "The Awaking". Наистина, ужасен избор за откриваща песен. Нататък нещата постепенно се стабилизираха, но така и не се оправиха напълно. Гореспоменатата "Redemption Awaits", например, звучи много добре, най-вече защото Алекса не се напъва, а пее така, както умее. Баладата "Stillness" също е лишена от напъване и е може би най-добрата песен в албума. "Crowned By Fools" и "No Way Out" (включваща добре насложени хорови бек-вокали в края) също са нелоши песни, но към това време вече си проличава, че пичовете не са имали чак толкова много и интересни идеи за реализиране. Тук някъде започва и да се усеща в много висока и досадна степен, че клавишните звучат по един и същи начин през целия албум. Добавяйки и че гласът на Алекса е изваден на 5 децибела над останалите инструменти (и така оставяйки барабаните някъде в глухата далечина), захвърлих слушалките тотално и написах тези редове.
       
Повтарям - за пръв път оставам разочарован от банда на Lifeforce. Все пак взимам под внимание, че говорим за дебютен албум на все още не толкова добре сработена и млада банда, затова си оставям едно наум, че завбъдеще Shear ще имат с какво приятно да ни изненадат. А ако Алекса Лару спре да се мъчи да пее като Надя от Гранулом, а вместо това вземе за пример Сабине от Deadlock, нещата съвсем ще се наредят. Групата има талант и хляб в себе си, но явно й е нужно време за развитие. И ако ви се струва, че съм суров и несправедлив с момчетата (и момичето), то само чакайте да видите какво съм им подготвил, ако и вторият им албум звучи така...
       
И само на мен ли ми се струва, че момиченцето на обложката си бърка в носа?

Някои стабилни рифове и здрави, но мелодични пасажи.
2-3 добри песни, в които Алекса пее повече от подобаващо.
Супер припев в "Scorched".

Deadlock, Amoral, Gwyllion, Гранулом и др.