TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Delain - 2012 - We Are the Others

Posted by Today's Metal Crew On петък, май 25, 2012 11 коментара

Стил......: Symphonic/Gothic Rock/Metal
Държава...: Холандия
Лейбъл....: Roadrunner
Отнема....: ~48 минути 


След леко плахия си дебют, Delain бързо се окопитиха и превзеха сцената изневиделица. В основата на всичко стоят бившият клавирист на Within Temptation Мартин Вестерхолт и 15-годишната по онова време (2002-ра) червенокоса вокалистка Шарлоте Веселс. Няма да задълбавам в историята как точно са се намерили, макар да ми звучи интересно, а вместо това ще ви съобщя с патос, че днес, 10 години по-късно и броени дни след като Шарлоте навърши 25, Delain ни представят третия си студиен албум и достоен наследник на хитовия "April Rain" - "We Are the Others".

Продуцент на този албум е Якоб Хелнер - човек, отговорен за някои от албумите на големи банди като Rammstein, Apocalyptica и Clawfinger. Нямаше да ви занимавам с продуцента, ако неговото влияние не се усещаше силно в "We Are the Others". Явно работата на Якоб с Rammstein го е вдъхновила доста и затова този албум на Delain включва песни със солидно количество електроника и ниско настроени тежки китари. Такива са сингълът "Get the Devil Out of Me", сексапилната "Milk & Honey", "Hit Me With Your Best Shot" и "Where Is the Blood?", в която гост-вокали изпълнява Бъртън Бел от Fear Factory. В останалите парчета можем да чуем по-типичен Delain, с повече оркестрални партии, повече пиано, повече епичност и повече акцент върху чудесния глас на Шарлоте. Тежки рифове и нежни мелодии пък се редуват в пълната с насечени рифове "Mother Machine", прочувствената "I Want You" и епичната "Babylon". Като по-безлични ми се очертаха праволинейната и леко скучновата "Are You Done With Me" и предвидимата "Not Enough", която има подходящо за заключение outro, но не впечатлява с кой знае колко свежа идея.

Бях се наточил за нещо различно и незнайно защо мислех, че този път Delain ще ме разочароват, но това не стана. Останах приятно доволен от многото сполучливи попадения в албума, от увеличеното количество електроника, от прекрасните вокали и бек-вокали и от най-тежките рифове на групата досега. Предполагам мнозина ще намерят този албум за "поп", чули-недочули 8 секунди от него, но вие, щом сте стигнали до този ред, явно знаете колко приятна група е Delain и няма да вярвате на празни приказки. Групата се развива, като същевременно напълно запазва идентичността си, а това винаги е гаранция за успех. Поне при добрите банди.


+ + + + +
Готини нови елементи, подобрени стари елементи и много сполучливи попадения.
Шарлоте продължава да вади все по-добър и завладяващ глас.

Ниско настроени тежки китари, повечко електроника, здрав ритъм и малко епичност.

- - - - -
Пълнежченца... не е като да няма едно-две такива.
Има много хитови парчета, но липсва супер хит, който да ги изстреля към висините.

Подходящо за фенове на:
Within Temptation, Evanescence, Epica, Sirenia, Nightwish и др.
 Автор: Testset
-=8/10=-

Categories: , , , , , , , , ,

11 Response for the "Delain - 2012 - We Are the Others"

  1. Анонимен says:

    DELAIN и вашите ревюта винаги ми докарват усмивка. Напълно съм съгласна с автора :)

  2. Анонимен says:

    Не мога да се съглася особено с негативната констатация за липсата на супер хит поради причината,че според мен това не е недостатък на албума.Много пъти сме ставали свидетели на това как групи(и то големи имена)вадят по 3-4 хита в новите си албуми,а останалите песни са просто пълнеж.В случая на Delain се е получил много хомогенен албум-едновременно агресивен и емоционален,с химнови припеви и мощни рифове,както и страхотни сола(аплодисментите тук отиват напълно заслужено при Тимо Зомерс и Ото Ван Дер Ойе,които направиха така,че липсата на Роналд Ланда,Евоут Питерс и преминалия в редиците на Epica Роб Ван Дер Лоо да не се усеща изобщо).Мартин Вестерхолт изпъква с уменията си на кийбордист в този албум,а Шарлот отново разкрива страхотния гласов диапазон,който притежава.Гласът на Бъртън Бел в Where Is The Blood е допълнителен бонус.Групата запазва своето звучене,но го развива и прибавя множество нови елементи по най-добрия начин.Албумът се отличава и с текстове на високо равнище-няма една песен,чийто текст да не предизвиква възхита от уменията на текстописци,които притежават Шарлот и Мартин.Албумът е великолепно музикално съчетание от готик,траш,хеви метъл и хард рок.Някои от текстовете са написани в памет на тийнейджърката и нейния приятел,фенове на готик метъла,убити миналата година в Англия от група трашъри.Албумът показва по отличен начин колко е глупава враждата между феновете на различните подстилове в метъла както чрез прочувствените си текстове,така и със стиловото си многообразие.Засегнати са и множество общочовешки чувства и преживявания.От мен пълно 10 за страхотния труд на групата и всички останали участници в създаването на албума.

  3. Ние пък почти за всичко сме съгласни с теб ;-) Е, траш и хеви аз поне не чух, но да, за останалото съм почти напълно съгласен. Текстовете са силни, особено този в заглавната песен. Не знаех за случая с трашърите в Англия, но слушайки заглавната песен, точно за това си мислех. Чак не ми се вярваше, че някой може да възпее тъпотата на враждата между подстиловете.

    Мерси за конструктивния коментар. Тук умишлено избягваме да навлизаме в толкова подробности, но е хубаво, когато някой друг ги напише ;-)

  4. Анонимен says:

    Моля,за нищо-аз благодаря,че сте си направили труда да ми отговорите.Благодаря и за доброто и своевременно ревю на албума,което сте качили(винаги ме е впечатлявало как успявате да покриете толкова широк спектър от групи и стилове в ревютата си,и то почти веднага след излизането на новите албуми).За траша нямах предвид,че някоя песен следва типичната траш конструкция,а че по-скоро на отделни места в някои песни присъстват подобни рифови препратки.А за въпросния нещастен случай четох преди около 2 месеца в един от постовете на Шарлот в официалния сайт на групата.Лек ден и не спирайте да ни радвате с хубавите си ревюта!

  5. Анонимен says:

    За разлика от April Rain имам чувството, че този няма да се задържи дълго на плеъра ми. Точно онова звучене ала Wilson Philips е изчезнало. Явно е паднало в неравната борба с мейнстрийм модата. Жалко е, че самобитността на групата ще потъне и ще се размие. Иначе сам по себе си албума никак не е лош.

  6. Анонимен says:

    Аман от поп заразата вече дори и в метъла...nightwish, within temptation, lacuna coil, Tarja, Amaranthe, The Rasmus и още много....засега единствено Xandria направиха обратното...от поп станаха old school nightwish

  7. Анонимен says:

    Абе,пич,не се наяждам,ама за да наречеш новите албуми на изброените от теб групи(тук изключвам The Rasmus,които отдавна са поп-рок),значи слуховия ти синтезатор хич не е в ред.Слушал съм новите албуми на всички тези групи(както и на много други)и мога да ти кажа,че една-две по-танцувални песни в един албум от порядъка на 12-15 парчета не го правят поп.Lacuna Coil тази година издадоха най-здравия и най-бързия си албум изобщо досега(не мисля,че това може някой да го отрече),а ако наричаш гласовете на Кристина Скабия и Андреа Феро поп,ми значи просто не си струва да ти се обяснява.Колкото до Within Temptation-добре,може бонустрака Empty Eyes и Sinead да не са ми много по вкуса,но и в тях си има достатъчно китари и барабани,така че не ги обиждай с израза "поп".Останалите песни в албума пък съдържат най-мощните рифове на групата досега(не го казвам аз,а самия Робърт Вестерхолт).Или какво-ще ми кажеш,че разбираш повече от него,Рууд Йоли и Йероен Ван Вийн сигурно,а?:Д
    За Amaranthe-съгласен съм,че гласът на Елиз Рид не е никак метълски,обаче не всеки може да бъде Angela Gossow,нали(тя затова е нещо като синоним на екстремни женски вокали в метъла,защото много малко жени могат да ги изпълняват).И специално за Amaranthe,там имаш трима певци и ако донякъде мога да разбера защо не харесваш Елиз,то гласовия диапазон на Джейк заслужава уважение,а екстремните вокали на Андреас също са на ниво.За Delain-ако присъствието на кийборд в метъла прави за теб дадена група поп,ами иди да кажеш тогава на Deep Purple,Moonspell,Amorphis,Crematory или Dark Тranquillity,че са поп групи,да видим какво ще ти отговорят.Ако пък не ти харесва гласът на Charlotte Wessels,просто не ги слушай,вместо да се излагаш и да пишеш глупости тук.За Nightwish и Xandria обаче ми стана най-смешно.Ок,всички знаем,че преди да дойде в групата,Anette Olzon е била в AOR група.Обаче да кажеш,че оперното виене си пасва по-добре с метъла е направо смешно(не нямам нищо против класическата музика и в много случаи прибавянето на цигулка,чело,пиано или орган може да допринесе към музиката-веднага ми хрумват Purple,Apocalyptica,Stratovarius,
    Kamelot и др.,но просто оперните гласове на Тarja Turunen и Manuela Kraller си пасват толкова с музиката на Nightwish и Xandria,колкото Lady Gaga би пасвала като вокал на Manowar :D).

  8. Анонимен says:

    но просто оперните гласове на Тarja Turunen и Manuela Kraller си пасват толкова с музиката на Nightwish и Xandria,колкото Lady Gaga би пасвала като вокал на Manowar :D).

    Това беше най епичния фейл който съм чел (също така гласът на Гага доста добре пасва на метъл музика, в нета може да чуеш метъл версии на песните с гласът й и звучат 1000 пъти по добре отколкото оригинално)

  9. Анонимен says:

    Значи толкова разбираш от метъл!:D :D А хората седнали да му обясняват, все едно има смисъл...Пък и да контрираш само последните 2 реда на толкова дълъг и изчерпателен отговор е ебати смеха!Евалата бате!Гага е метъл,Бритни е хардкор, Марая Кери е хард рок, Аврил Лавин ква е(помогни ми,щот се колебая)- дет метъл ли е или блек?

  10. На мен пък текстовете са ми плоски нещо. :)
    Друго си бяха "misty windows hide your empty eyes" от Frozen или "if I dared I'd choose to swim but I fear to even more" от Start Swimming.

  11. Анонимен says:

    Някой беше писал за траш и хеви,а след това бяхте оспорили!Ама има си и траш,и хеви в албума-това,че някой е глух и не ги чува,си е негов проблем!