Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Почнал съм да мисля като критик. От месец чета новини, прес-релийзи и интервюта за този албум - как щял да е мрачен, как темата щяла да бъде за подземния свят и била много важна... Четях и си виках: "Брей, Korpiklaani сигурно са спрели алкохола и ще е интересна темата за подземния свят". Заслушах албума, повлиян от изчетеното, чудейки се какви мъдри мисли да излея в ревюто си. И изведнъж ме осени мисъл - аз не знам фински. Досега все съм нямал идея за какво пеят Korpiklaani, но това не ми е пречело винаги да се скъсвам от кеф на албумите им. Явно за такива като мен е сложена и английска версия на албума, която обаче ми звучеше адски не на място, особено след като вече бях чул оригиналните текстове.
Признавам, бях скептик - Korpiklaani да не пеят за алкохол и веселие? Звучеше ми нелепо като "Роуън Аткинсън в епична драма". Но неудържимите финландци ме спечелиха бързо на тяхна страна. Korpiklaani бяха на ръба да се превърнат в "Motorhead на фолк метъла", сиреч да издават с голяма честота готини, но лесно забравими албуми. С "Manala" обаче, финландците правят крачка напред. Или по-скоро встрани. "Kunnia" е типичен игрив фолк метъл трак, с какъвто групата често отваря албумите си. Трашърската "Tuonelan Tuvilla" също вдига адреналина, а сингълът "Rauta" е... противоречив. От една страна това е най-запомнящата се песен в албума - с тежки, модерни и плътни китари, доближаващ се до хумпата ритъм и забиващо се в главата припяване "Iske!". От друга страна, не съм много сигурен дали е нормално в песен от 3 минути, 40 секунди (нон-стоп) да се повтаря "Iske!". То докато мине "Iske"-то и песента свършва... За щастие, за това също не ми дреме, защото песента е готина. Още по-готина обаче е следващата "Ruumiinmultaa". На 1:45-тата минута в нея започва своеобразен гъдулков брейкдаун, на който веднага си представих танцуващи мечки, превръщащи танца в пого. Тежестта взима връх и в "Petoeläimen Kuola", която изненадва с метълкорско звучене, тежки насечени китари и мрачни цигулки. Бавничката "Synkkä" се опитва да убие настроението за момент, но последващата я "Ievan Polkka" ме хвана и измете пода с мен! Не бях видял траклиста предварително и не повярвах на ушите си, когато чух, че и Korpiklaani са направили своя версия на тази популярна полка. След нея идват два поредни инструментала, рокаджийската "Uni", мрачната и тежка "Metsalle" и дуумаджийската "Sumussa Hämärän Aamun", с която завършва и този изпълнен с емоции албум.
Вече 6 години не помня да съм се разочаровал от албум на Korpiklaani, макар да съм недовослтвал неведнъж, че албумите им изглеждат недовършени, сякаш в тях просто са нахвърляни случайни тракове. Любим все още ми остава "Tales Along This Road", след който ми се струва, че групата никога не е звучала толкова хомогенно. Чак сега в "Manala" отново се появява усещането за завършеност, което ми липсваше в последните творби на бандата. Тук почти няма лесно забравими тракове за отбиване на номера, ако изключим инструменталите и "Synkkä", затова и мисля, че феновете на групата няма да останат разочаровани. Korpiklaani сякаш малко са пораснали и малко са се стегнали (явно напускането на бившия им цигулар Якко поради здравословни причини им е поубило желанието за лигня), но все още са онези Korpiklaani, които ние, феновете, харесваме.
Признавам, бях скептик - Korpiklaani да не пеят за алкохол и веселие? Звучеше ми нелепо като "Роуън Аткинсън в епична драма". Но неудържимите финландци ме спечелиха бързо на тяхна страна. Korpiklaani бяха на ръба да се превърнат в "Motorhead на фолк метъла", сиреч да издават с голяма честота готини, но лесно забравими албуми. С "Manala" обаче, финландците правят крачка напред. Или по-скоро встрани. "Kunnia" е типичен игрив фолк метъл трак, с какъвто групата често отваря албумите си. Трашърската "Tuonelan Tuvilla" също вдига адреналина, а сингълът "Rauta" е... противоречив. От една страна това е най-запомнящата се песен в албума - с тежки, модерни и плътни китари, доближаващ се до хумпата ритъм и забиващо се в главата припяване "Iske!". От друга страна, не съм много сигурен дали е нормално в песен от 3 минути, 40 секунди (нон-стоп) да се повтаря "Iske!". То докато мине "Iske"-то и песента свършва... За щастие, за това също не ми дреме, защото песента е готина. Още по-готина обаче е следващата "Ruumiinmultaa". На 1:45-тата минута в нея започва своеобразен гъдулков брейкдаун, на който веднага си представих танцуващи мечки, превръщащи танца в пого. Тежестта взима връх и в "Petoeläimen Kuola", която изненадва с метълкорско звучене, тежки насечени китари и мрачни цигулки. Бавничката "Synkkä" се опитва да убие настроението за момент, но последващата я "Ievan Polkka" ме хвана и измете пода с мен! Не бях видял траклиста предварително и не повярвах на ушите си, когато чух, че и Korpiklaani са направили своя версия на тази популярна полка. След нея идват два поредни инструментала, рокаджийската "Uni", мрачната и тежка "Metsalle" и дуумаджийската "Sumussa Hämärän Aamun", с която завършва и този изпълнен с емоции албум.
Вече 6 години не помня да съм се разочаровал от албум на Korpiklaani, макар да съм недовослтвал неведнъж, че албумите им изглеждат недовършени, сякаш в тях просто са нахвърляни случайни тракове. Любим все още ми остава "Tales Along This Road", след който ми се струва, че групата никога не е звучала толкова хомогенно. Чак сега в "Manala" отново се появява усещането за завършеност, което ми липсваше в последните творби на бандата. Тук почти няма лесно забравими тракове за отбиване на номера, ако изключим инструменталите и "Synkkä", затова и мисля, че феновете на групата няма да останат разочаровани. Korpiklaani сякаш малко са пораснали и малко са се стегнали (явно напускането на бившия им цигулар Якко поради здравословни причини им е поубило желанието за лигня), но все още са онези Korpiklaani, които ние, феновете, харесваме.
+ + + + +
Групата е поела в нова посока, с която успешно задържа интереса върху музиката си.
Странно ми е да го кажа, но Korpiklaani звучат по-зрели... и това им отива.
Отново има страшно много запомнящи се, супер енергични песни.
Китарният звук е най-здравият, който са вадили някога. Чудесна продукция!
Странно ми е да го кажа, но Korpiklaani звучат по-зрели... и това им отива.
Отново има страшно много запомнящи се, супер енергични песни.
Китарният звук е най-здравият, който са вадили някога. Чудесна продукция!
- - - - -
Не чаткам текстовете на фински, а английските варианти на песните звучат насилено.
Два инструментала един след друг никога не е добра идея.
Два инструментала един след друг никога не е добра идея.
Подходящо за фенове на:
Finntroll, Trollfest, Ensiferum, Eluveitie, Heidevolk и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
Ревюто е хубаво, явно авторът е фен на Корпиклаани. Но е трябвало да се заинтересува малко от текстовете, намират се преводи и обяснения. Тогава щеше да оцени по достойнство страхотната балада "Synkkä" и да не употребява думата "лигня". Има групи, които се правят на фолк метъл и са лигня, но не и Корпиклаани. Освен няколко песни за пиене, другите им текстове са много интересни, а някои доста задълбочени. Изключение правят първите два албуа, където особено английските текстове са доста елементарни. От "Tales Along This Road" нещата се променят, дори на песните за пиене тексовете не са никак лоши и са закачливи. И според мен "Tales Along This Road" е един от най-добрите им албуми, но трябва да се отдаде дължимото на "Tervaskanto" и "Korven Kuningas", а също и на "Karkelo", който макар и по-комерсиален, осъществява пробив и прави групата значително по-популярна.
Поздрави!
Е, добре де, албумът е добър/предполагам/ и няма "хранилка" в ревюто, обаче пак ми стана смешно :D Името на групата също :D