Държава...: САЩ
Лейбъл....: Victim Entertainment
В последните дни бях на поход в търсене на нещо ново и интересно на алт-рок и метъл сцената, но търсенето ми удари на камък с албуми на групи, които или звучаха прекалено претенциозно и скучно (любими на критиците), или като лоши версии на други (добри) банди. Накрая се сетих, че на компютъра ми се мотае едно промо на новия Digital Summer - банда, която не подписва с лейбъли и чийто нов албум е спонсориран почти изцяло от членовете на групата и техните фенове. Това е готино, но и малко странно, защото Digital Summer имат всички данни и предпоставки да бъдат сред най-големите на алтернативната сцена.
"Breaking Point" не се различава радикално от предните два албума на DS. Групата продължава да залага на тежък алт-рок (в духа на Breaking Benjamin), преливащ често в алт-метъл (в духа на Red). Албумът е зареден с тежки китари, енергични барабани, с перфектните за стила вокали на Кайл Уинтърстийн и най-вече с много хитов заряд, който много техни колеги търсят и дори имитират, но рядко постигат. Силното начало с "Forget You" (в която участва и Клинт Уолъри от Sevendust) предразполага към сериозно надуване на колоните. След нея идва и взривяващата "Breaking Point", която е един от хитовете в албума, редом с масивната "Cut Me Open" и задължителната балада "Broken Halo". Не по-малък хитов потенциал имат още много песни, сред които "Fight Til I Fall", "Overdose" и "Come On", която напомня за първия голям хит на бандата от 2007-ма "Disconnect". Сред по-тежките и използващи повече метъл похвати песни се нареждат "Dance In the Fire" и "War Against Myself". Втората балада "Wanted To Love You" пък също не е лоша, но в нея да са ползвани някои банални средства за постигане на явлението "типична алт-рок балада".
Винаги се стремя да не прехвалвам който и да е албум и да премислям добре дали ме кефи чак пък толкова, че да му дам висока оценка. В случая този албум наистина ме кефи "чак толкова", но ми остави усещането, че можеше да ме изкефи още повече. Слаби песни в "Breaking Point" няма, но сред всичките хитово заредени тракове ми липсва един, който да се открои над всички останали. Не че и сега си нямам поне три песни, които да въртя с месеци, но аз тропам с крак и искам нещо повече. Е, да, "Breaking Point" не е перфектен, но пък надали ще има фен на жанра, който да го определи с нещо по-малко от "много добър".
"Breaking Point" не се различава радикално от предните два албума на DS. Групата продължава да залага на тежък алт-рок (в духа на Breaking Benjamin), преливащ често в алт-метъл (в духа на Red). Албумът е зареден с тежки китари, енергични барабани, с перфектните за стила вокали на Кайл Уинтърстийн и най-вече с много хитов заряд, който много техни колеги търсят и дори имитират, но рядко постигат. Силното начало с "Forget You" (в която участва и Клинт Уолъри от Sevendust) предразполага към сериозно надуване на колоните. След нея идва и взривяващата "Breaking Point", която е един от хитовете в албума, редом с масивната "Cut Me Open" и задължителната балада "Broken Halo". Не по-малък хитов потенциал имат още много песни, сред които "Fight Til I Fall", "Overdose" и "Come On", която напомня за първия голям хит на бандата от 2007-ма "Disconnect". Сред по-тежките и използващи повече метъл похвати песни се нареждат "Dance In the Fire" и "War Against Myself". Втората балада "Wanted To Love You" пък също не е лоша, но в нея да са ползвани някои банални средства за постигане на явлението "типична алт-рок балада".
Винаги се стремя да не прехвалвам който и да е албум и да премислям добре дали ме кефи чак пък толкова, че да му дам висока оценка. В случая този албум наистина ме кефи "чак толкова", но ми остави усещането, че можеше да ме изкефи още повече. Слаби песни в "Breaking Point" няма, но сред всичките хитово заредени тракове ми липсва един, който да се открои над всички останали. Не че и сега си нямам поне три песни, които да въртя с месеци, но аз тропам с крак и искам нещо повече. Е, да, "Breaking Point" не е перфектен, но пък надали ще има фен на жанра, който да го определи с нещо по-малко от "много добър".
+ + + + +
Извънредно много парчета с хитов потенциал и заряд.
Страхотни вокали от Кайл Уинтърстийн, който дори крясва на няколо места.
Тежък, масивен, изчистен и добре балансиран саунд.
Чист урок по правене на алт-рок албум.
Страхотни вокали от Кайл Уинтърстийн, който дори крясва на няколо места.
Тежък, масивен, изчистен и добре балансиран саунд.
Чист урок по правене на алт-рок албум.
- - - - -
Между многото хитови тракове няма един наистина открояващ се такъв.
Албумът ще се стори доста "типичен" на някои слушатели.
Албумът ще се стори доста "типичен" на някои слушатели.
Подходящо за фенове на:
Sevendust, Red, Chevelle, Breaking Benjamin, Sevendust, Spineshank и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
0 Response for the "Digital Summer - 2012 - Breaking Point"
Публикуване на коментар