Държава...: Франция
Лейбъл....: Lifeforce Records
Балансът. Най-важното нещо изобщо. Защото когато няма баланс, нещата или се накланят само в една посока, или директно рухват. Така е и в метъла. Когато една банда е прекалено тежка, нея си я харесват една група хора. Когато е по-лека или вкарва елементи от леки жанрове, тогава по-твърдите фенове веднага я отричат. Но какво да се прави, след като не е възможно да се угоди на всички? Може ли хем да имаш съвременно звучене, хем да правиш тежка музика, хем да вкараш мелодичен елемент, без да опираш до поп-елементи? Е, явно може. И Destinity ни дават урок как се прави. То и днес е 15 септември, емблематична дата за уроци... така че защо да не обсъдим този? ;-)
Destinity узряха с времето, но не е задължително да се връщаме назад към дискографията им, за да го усетим и тук, в "Resolve In Crimson". Музиката на тези французи представлява високоскоростен хибрид между мелодичен дет, дет и траш метъл, с унищожителни, хирургически точни двойни каси, много рифове, много сола и забиващи се като куки в мозъка мелодични припеви, в които обаче няма и грам поп-привкус, което се е превърнало в тенденция напоследък. Без излишно техничарство, а типично по френски - с много финес, Destinity размахват резачка след резачка, от които можете да спасите главата си само с непрестанно куфеене. Близо 8-минутният епос "Can't Stand the Sight" събира в себе си всичко това, но мелачката започва още с отварящата "Black Sun Rising", от която ни връхлита мощна вълна от рифове, ревовете на вокалиста Мик и убийствените двойни каси на барабаниста Мортеус. Последният се включва и в повечето припеви с чисти вокали и малко електронни семпли, което го превръща в най-продуктивния член на бандата. Мортеус се включва чудесно и в песни като "Redshift", "Reap My Scars" и единствената среднотемпова - "Only Way", където всяка негова дума се чува отчетливо, предразполагайки към припяване. Чисти вокали обаче не се срещат във всяка песен, като да речем в "Aiming a Fist in Emnity", която е и една от най-тежките в целия албум. Участието на Стефан Бурие от Loudblast в "A Scent of Scorn" пък говори красноречиво, че в този албум и дума не може да става за каквито и да е компромиси с екстремността.
Основен минус на албума е, че някои тракове звучат... идентично и предвидимо. Някак очаквам и винаги познавам кога ще дойде припева, а ревовете на Мик започват да звучат малко монотонно към края. Въпреки това би било грехота да пренебрегна изключителната мощ, идваща от всяка една от песните в "Resolve In Crimson" и да се хвана за подобни дреболии. Затова, ако и вие искате перчемът ви да бъде отвян от рядко срещаната смесица от съвременен, екстремен и мелодичен метъл - ще го получите именно тук, в "Resolve In Crimson". Албумът излиза официално на 16 ноември. И да забравите - ние ще ви напомним своевременно ;-)
Destinity узряха с времето, но не е задължително да се връщаме назад към дискографията им, за да го усетим и тук, в "Resolve In Crimson". Музиката на тези французи представлява високоскоростен хибрид между мелодичен дет, дет и траш метъл, с унищожителни, хирургически точни двойни каси, много рифове, много сола и забиващи се като куки в мозъка мелодични припеви, в които обаче няма и грам поп-привкус, което се е превърнало в тенденция напоследък. Без излишно техничарство, а типично по френски - с много финес, Destinity размахват резачка след резачка, от които можете да спасите главата си само с непрестанно куфеене. Близо 8-минутният епос "Can't Stand the Sight" събира в себе си всичко това, но мелачката започва още с отварящата "Black Sun Rising", от която ни връхлита мощна вълна от рифове, ревовете на вокалиста Мик и убийствените двойни каси на барабаниста Мортеус. Последният се включва и в повечето припеви с чисти вокали и малко електронни семпли, което го превръща в най-продуктивния член на бандата. Мортеус се включва чудесно и в песни като "Redshift", "Reap My Scars" и единствената среднотемпова - "Only Way", където всяка негова дума се чува отчетливо, предразполагайки към припяване. Чисти вокали обаче не се срещат във всяка песен, като да речем в "Aiming a Fist in Emnity", която е и една от най-тежките в целия албум. Участието на Стефан Бурие от Loudblast в "A Scent of Scorn" пък говори красноречиво, че в този албум и дума не може да става за каквито и да е компромиси с екстремността.
Основен минус на албума е, че някои тракове звучат... идентично и предвидимо. Някак очаквам и винаги познавам кога ще дойде припева, а ревовете на Мик започват да звучат малко монотонно към края. Въпреки това би било грехота да пренебрегна изключителната мощ, идваща от всяка една от песните в "Resolve In Crimson" и да се хвана за подобни дреболии. Затова, ако и вие искате перчемът ви да бъде отвян от рядко срещаната смесица от съвременен, екстремен и мелодичен метъл - ще го получите именно тук, в "Resolve In Crimson". Албумът излиза официално на 16 ноември. И да забравите - ние ще ви напомним своевременно ;-)
+ + + + +
Сполучлива смесица от екстремен и мелодичен метъл, без крайности в нито една от двете посоки.
Динамика, скорост, изненадващо мелодични припеви, никакви пълнежи.
Ураганни барабани, стотици рифове, мощни вокали, бързи и кратки сола.
Динамика, скорост, изненадващо мелодични припеви, никакви пълнежи.
Ураганни барабани, стотици рифове, мощни вокали, бързи и кратки сола.
- - - - -
Някои тракове малко си приличат един с друг.
Подходящо за фенове на:
Sylosis, Souldrainer, Synestesia, Marionette, Naildown и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-
0 Response for the "Destinity - 2012 - Resolve In Crimson"
Публикуване на коментар