TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Fear, And Loathing In Las Vegas - 2012 - All That We Have Now

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, септември 13, 2012 3 коментара

Стил......: Trancecore/Electronic
Държава...: Япония
Лейбъл....: -
Отнема....: ~37 минути 


Aко се разровите из интернет, трудно ще да намерите ревю за този албум, просто защото дори някой да го хареса, не би се наел да каже добра дума за него, а да го оплюе може всеки, защото музиката на момчетата много предразполага към това. Тя представлява смесица между пост-хардкор, много електроника, бийтове, емо/скриймо крякане и j-rock. Дори да звучи интригуващо до някаква степен, крайният резултат малко напомня на една голяма тенджера, пълна с боб, фъсътци, петмез, череши и наръфан геврек.

Добре де, истината не е чак толкова крайна. Пичовете явно имат талант. Макар и да не им личи от самото начало, музикантите в FALILV са бързи, технични и пълни с шантави идеи, както повечето японци.  Проблемите, които съпътстват този албум обаче са повече, отколкото иначе закалените ми (с всичко от поп до горграйнд) уши можеха да понесат. Най-напред, пичовете просто са прекалено шумни и звучат така, сякаш нямат много ясна идея какво точно им се свири. От една страна са електронните бийтове и пълните с ефекти "чисти" вокали, които се вдигат до изненадващо високи честоти. След това идва нетърпимото емо/скриймо квичене, което автоматично сваля оценката на албума с 5 единици. Честно, по-гадно крякане не бях слушал отдавна. Всичко това се случва скорострелно, с адски бързи темпове и докато слушателят се осъзнае, вече са минали две песни, ушите пищят, главата боли и желанието да се натисне "Stop" е неутолимо, но точно в третата песен "Crossover" нещата започват постепенно да стават по-интересни, отколкото какофонични. Чуват се първите намеци, че момчетата владеят инструментите си доста добре и дори изкрещяното мяукане в микрофона става някак... по-смилаемо. За сметка на това, чувството, че слушам саундтрак към някакво старо японско аниме или 8-битова аркадна игра започва да се засилва с всяка минута. Електрониката е много и звучи почти инфaнтилнo и типично по япoнски, а изненадите не спират и не спират. Инструменталите лека-полека се усложняват, темпото се разчупва и малко след средата на албума вече е трудно да се предположи какво точно ще последва - дали техно бийт, дали джаз вметка, дали зловещо тежък електро-деткор брейкдаун с неочаквани грухтежи, или пък нещо съвсем различно.

Извънредно трудно ми е дори да преценя какво точно мисля за този албум. Определено не харесвам (меко казано) 99.8% от вокалите в него, а електрониката е толкова много, че на места забравям, че всъщност слушам някаква форма на тежка музика (особено в сингъла "Ley-Line"). От друга страна обаче, такава музика далеч не се чува всеки ден. В нея има адски много нестандартна музикантска мисъл, а парчета като "In the End, the Choice Is All Yours", събрали в себе си толкова много стилове, преходи и видове темпо, не могат да бъдат наречени "лош материал". Уви, с тези вокали и с тази неяснота по въпроса "Какво аджеба искаме да свирим", не мога да дам висока оценка на тези симпатяги.

+ + + + +
Абсолютно нестандартни музикантски решения, излизащи извън всякакви стилови рамки.
Добри инструментали, много изненади и неочаквани проблясъци на гениалност тук-там.

- - - - -
Трудно поносими вокали. То не е крякане, то не е чудо...
Прекалено много електроника. А щом аз го казвам, значи наистина е твърде много.
На места се получава свирепа какофония, способна да повлияе дори на хора със силни нерви и уши.

Подходящо за фенове на:
Blood Stain Child, I See Stars, Hands Like Houses, Breathe Carolina и др.
 Автор: Undepth
-=4.5/10=-

3 Response for the "Fear, And Loathing In Las Vegas - 2012 - All That We Have Now"

  1. Анонимен says:

    мен пък ме кефи тази какафония, звучи доста оригинално, а и скриймъра е доста добър според мен

  2. Анонимен says:

    Ебаси данданията, много сте му дали на това, то не се търпи.

  3. Анонимен says:

    Музичката не става за "инджоймънт" но след няколко прослушвания на парчетата в ЮТуб те ставаха все по-хумористични и забавни.Ако не друго то поне в лош момент успях да се спукам от смях.