Държава...: Германия
Лейбъл....: Napalm Records
Гробокопачите са от толкова много години на метъл сцената, че когато те са свирили, аз дори още не съм бил замислен. Някак ми е трудно от тази позиция да казвам каквото и да е за група, заслужила уважението на няколко поколения фенове и създала не една и две култови творби. Grave Digger са дали много на тази музика. И въпреки това, групата никога не постигна култовия статус на колегите си от Accept, например. Grave Digger все пак опитаха да ударят с нова сила в последните години, но въпреки преобладаващо позитивните отзиви на публиката и критиката, последните им творби останаха в графата "добри, но лесно забравими". Аз се имам за дългогодишен фен и пак ми е трудно да си спомня за повечето песни от последните 5 албума.
Но стига празни приказки. Актуален сега е "Clash of the Gods" - новият албум на гробокопачите, базиран изцяло на митологията. "Charon" (лодкарят на Хадес) открива изненадващо с немскоезичната реч на вокалиста на In Extremo - Мика Рейн. Веднага след нея избухва "God of Terror" - песен, носеща духа на 80-те и началото на 90-те, когато Digger бяха в наистина страхотна форма. Този дух остана и в рокаджийската "Helldog", чиито хорови припеви и соло ме върнаха назад във времето. Много умело в нея са поставени и почти незабележими електронни елементи, които правят страхотен контраст между 90-тарското и модерното звучене. Кийбордите са изведени по-напред и в мрачната "Medusa", а хоровите припеви се завръщат с пълна сила в бавната и мачкаща "Clash of the Gods". "Death Angel & The Grave Digger" вкарва в играта и малко траш елементи а ла Megadeth, а тежката "Walls of Sorrow" поема щафетата, добавя още траш рифове, удря с агресивен бридж и изненадва с адски мелодичен припев. След толкова мощ и агресия дойде време и за баладичната "Call of the Sirens", в чийто припев отново се усети стадионния дух на 80-те и 90-те. Смесица между неподправен хеви метъл и траш ме блъсна отново и в "Warrior's Revenge", за да бъда "довършен" от сингъла "Home at Last" - среднотемпов, мачкащ трак, с насечен риф и прав ритъм за основа и епичен припев за разкош и за финал.
Имам усещането, че за разлика от предните няколко албума на групата, този няма да го забравя лесно. Дали защото е по-мелодичен, защото ми напомня за началото на 90-те (когато "проходих" в метъла), дали заради умело използваните кийборди, заради страхотните хорови припеви или още по-страхотната китарна работа - не знам. "Clash of the Gods" искрено ми харесва, без фенско самозалъгване. Като единствен недостатък мога да посоча, че албумът е записан на по-ниски честоти от тези, на които съм свикнал да слушам, заради което ми звучи приглушен и прекалено басов на места. Въпреки това мисля, че COTG е най-добрия на групата от доста години насам. Чуйте го и вие от край до край, помислете и ми кажете дали сте съгласни.
Но стига празни приказки. Актуален сега е "Clash of the Gods" - новият албум на гробокопачите, базиран изцяло на митологията. "Charon" (лодкарят на Хадес) открива изненадващо с немскоезичната реч на вокалиста на In Extremo - Мика Рейн. Веднага след нея избухва "God of Terror" - песен, носеща духа на 80-те и началото на 90-те, когато Digger бяха в наистина страхотна форма. Този дух остана и в рокаджийската "Helldog", чиито хорови припеви и соло ме върнаха назад във времето. Много умело в нея са поставени и почти незабележими електронни елементи, които правят страхотен контраст между 90-тарското и модерното звучене. Кийбордите са изведени по-напред и в мрачната "Medusa", а хоровите припеви се завръщат с пълна сила в бавната и мачкаща "Clash of the Gods". "Death Angel & The Grave Digger" вкарва в играта и малко траш елементи а ла Megadeth, а тежката "Walls of Sorrow" поема щафетата, добавя още траш рифове, удря с агресивен бридж и изненадва с адски мелодичен припев. След толкова мощ и агресия дойде време и за баладичната "Call of the Sirens", в чийто припев отново се усети стадионния дух на 80-те и 90-те. Смесица между неподправен хеви метъл и траш ме блъсна отново и в "Warrior's Revenge", за да бъда "довършен" от сингъла "Home at Last" - среднотемпов, мачкащ трак, с насечен риф и прав ритъм за основа и епичен припев за разкош и за финал.
Имам усещането, че за разлика от предните няколко албума на групата, този няма да го забравя лесно. Дали защото е по-мелодичен, защото ми напомня за началото на 90-те (когато "проходих" в метъла), дали заради умело използваните кийборди, заради страхотните хорови припеви или още по-страхотната китарна работа - не знам. "Clash of the Gods" искрено ми харесва, без фенско самозалъгване. Като единствен недостатък мога да посоча, че албумът е записан на по-ниски честоти от тези, на които съм свикнал да слушам, заради което ми звучи приглушен и прекалено басов на места. Въпреки това мисля, че COTG е най-добрия на групата от доста години насам. Чуйте го и вие от край до край, помислете и ми кажете дали сте съгласни.
+ + + + +
Страхотни рифове, сола, кийборди и хорови припеви.
Албумът предава по невероятен начин духа на края на 80-те и началото на 90-те.
Има моменти в някои песни, които просто ти се иска да върнеш и да повтаряш до откат.
Ако се порови човек, ще открие още 4 актуални бонус парчета към тези 11.
Албумът предава по невероятен начин духа на края на 80-те и началото на 90-те.
Има моменти в някои песни, които просто ти се иска да върнеш и да повтаряш до откат.
Ако се порови човек, ще открие още 4 актуални бонус парчета към тези 11.
- - - - -
Използвана е техника за запис с малко по-ниска честота, което никога не ми е допадало като идея.
Хора, нечували досега гласа на Крис Болтендал може би ще му свикнат малко трудно.
Хора, нечували досега гласа на Крис Болтендал може би ще му свикнат малко трудно.
Подходящо за фенове на:
Accept, Rebellion, Running Wild, Rage, Metalium, Saxon и др.
Автор: BGMario
-=8/10=-
0 Response for the "Grave Digger - 2012 - Clash of the Gods"
Публикуване на коментар