Държава...: Канада/Мароко
Лейбъл....: Galy Records
За съжаление щом по наши земи се спомене "ориент", първата асоциация на много хора е или с някоя чалготека, или с някое неприятно маанè, или с някой тъп етно-поп хит. Но тъй като интерес към тях би трябвало да проявява само срeдният ни пpъст, ще пренасоча вниманието ви към "Moongod". Той също съдържа ориенталски мотиви, само че във възможно най-добрия смисъл на думата.
Музиката на Aeternam съчетава мощно и модерно озвучен мелодет с мрачни епични оркестрации и завладяващи ориенталски мотиви. Отварящата "Moongod" моментално ни потапя в атмосферата на албума, а мароканския вокалист Ашраф Лудий ни изненадва както със здрави дет-ревове, така и със страхотно чисто пеене. "Invading Jerusalem" вдига оборотите с екстремни бластбийтове, а "Cosmogony" удря с мощни тежки, насечени рифове и леко прогресив звучене. В "Iram of the Pillars" обаче метълът отстъпва място на мрачни ориенталски ритми, изцяло чисти вокали и традиционни фолклорни инструменти като уд (вид лютня), дарбука (вид тарамбука) и други. А ако това "лирично отклонение" не ви е впечатлило, епичната "Rise of Arabia" и тежката "Xibalba" ще се опитат да изметат пода с вас с комбинация от мощни рифове и мрачни епични мелодии. Тази мрачна епичност ескалира още повече в последващите "Descent of Gods" и "Idol of the Sun" и достига своя връх в 9-минутния епос "Hubal, Profaner of Light".
Друго интересно звено в "Moongod" са текстовете. Въпреки че са в разрез с моите вярвания, намерих за особено интересни лириките за езическия бог Хубал, почитан в доислямска Арабия. Темата наистина е интересна, защото по наши земи сме свикнали да слушаме за редица езически богове, но рядко се намират метъл банди (по обясними причини), които да възпеят езическите божества от Близкия Изток. А когато това възпяване става под формата на епичен мелодет, изпълнен с мрачни оркестрации, хорове и първокласни екстремни и чисти вокали, то тогава слушането става почти задължително за феновете на този тип музика. И макар "Moongod" да не открива топлата вода с това съчетание на метъл и ориенталски мотиви, той пак е в пъти по-интересен от повечето албуми, свързващи тези два коренно различни стила. При Aeternam ги няма и странната претенциозност и дебалансираност, често съпътстващи музиката на много банди в жанра. Точно затова "Moongod" (чуй целия албум) не бива изобщо да бъде подценяван.
Музиката на Aeternam съчетава мощно и модерно озвучен мелодет с мрачни епични оркестрации и завладяващи ориенталски мотиви. Отварящата "Moongod" моментално ни потапя в атмосферата на албума, а мароканския вокалист Ашраф Лудий ни изненадва както със здрави дет-ревове, така и със страхотно чисто пеене. "Invading Jerusalem" вдига оборотите с екстремни бластбийтове, а "Cosmogony" удря с мощни тежки, насечени рифове и леко прогресив звучене. В "Iram of the Pillars" обаче метълът отстъпва място на мрачни ориенталски ритми, изцяло чисти вокали и традиционни фолклорни инструменти като уд (вид лютня), дарбука (вид тарамбука) и други. А ако това "лирично отклонение" не ви е впечатлило, епичната "Rise of Arabia" и тежката "Xibalba" ще се опитат да изметат пода с вас с комбинация от мощни рифове и мрачни епични мелодии. Тази мрачна епичност ескалира още повече в последващите "Descent of Gods" и "Idol of the Sun" и достига своя връх в 9-минутния епос "Hubal, Profaner of Light".
Друго интересно звено в "Moongod" са текстовете. Въпреки че са в разрез с моите вярвания, намерих за особено интересни лириките за езическия бог Хубал, почитан в доислямска Арабия. Темата наистина е интересна, защото по наши земи сме свикнали да слушаме за редица езически богове, но рядко се намират метъл банди (по обясними причини), които да възпеят езическите божества от Близкия Изток. А когато това възпяване става под формата на епичен мелодет, изпълнен с мрачни оркестрации, хорове и първокласни екстремни и чисти вокали, то тогава слушането става почти задължително за феновете на този тип музика. И макар "Moongod" да не открива топлата вода с това съчетание на метъл и ориенталски мотиви, той пак е в пъти по-интересен от повечето албуми, свързващи тези два коренно различни стила. При Aeternam ги няма и странната претенциозност и дебалансираност, често съпътстващи музиката на много банди в жанра. Точно затова "Moongod" (чуй целия албум) не бива изобщо да бъде подценяван.
+ + + + +
Епични оркестрации, хорове, мрачни ориенталски мотиви и много, много мощен саунд.
Добър баланс между всички използвани елементи и традиционни инструменти.
Разнообразни композиции и страхотни преходи от екстремни към мелодични пасажи.
Добър баланс между всички използвани елементи и традиционни инструменти.
Разнообразни композиции и страхотни преходи от екстремни към мелодични пасажи.
- - - - -
Няколко песни споделят сходни, дори почти еднакви пасажи, което е малко странно.
Подходящо за фенове на:
Amaseffer, Orphaned Land, Myrath, Melechesh, Scar Symmetry, Nile и др.
Автор: Undepth/Testset
-=8/10=-
благодаря за откритието...този албум ми харесва повече от wintersun - time 1
albuma e chudovishtno dobyr. absoluten epos, momchetata sa GOLEMI!
oshte kato chuh Descent of Gods na edno live izpylnenie okolo godina predi da izleze albuma, si znaeh che shte e masterpiece.