Държава...: САЩ
Лейбъл....: Razor & Tie
All That Remains са банда, която отдавна харесвам и която винаги съм защитавал, дори когато критиката ги плюеше несправедливо (според мен) за силните "Overcome" и "For We Are Many", само защото били "мейнстрийм". Няма нужда да ви казвам колко тъпи и закостенели са подобни изказвания за музиката на All That Remains, пък и на дневен ред е AWYCW, който обаче... отбива номера.
Този албум щеше да е интересен, ако бе излязъл преди около 10 години, защото оттогава насам излязоха около 8000 такива. AWYCW е пълен с нелоши, но ужасно клиширани рифове, които сякаш се повтарят във всички песни в него. Още по-странното е, че песните в него могат да бъдат разделени на две групи еднотипно звучащи песни. Така например, на първо слушане песни като "Down Through the Ages" и "You Can't Fill My Shadow" звучат готино и обещаващо, но с течение на албума разбираме, че те звучат доста идентично с още поне 5 други трака, тъй като залагат на почти еднакво темпо, еднакви постройки (малко екстремни вокали, много чисти вокали и комбинация от двете в припевите) и еднообразни рифове. Втората група еднотипни песни са по-мелодичните такива, сред които влизат "Stand Up", "Asking Too Much" и "Not Fading". Те се открояват с почти изцяло чисти вокали (и занижено крещене някъде в бекграунда) и много мелодични рифове, които някои критици веднага биха определили като "мейнстрийм".
Много от изброените песни са наистина добри сами по себе си, запяват се лесно и имат запомнящи се припеви. Китарните сола в тях (там, където ги има) също са адски здрави и дават ясни индикации за нивото на професионализъм при All That Remains. Песни като мощната "Just Moments In Time", баладата "What If I Was Nothing" и хитовата "Stand Up" пък се открояват с няколко идеи от останалите парчета в албума и това бързо ги направи мои фаворити в AWYCW. Те обаче не са ми достатъчни, за да нарека този албум "успешен". Нахвърлянето на една сурия приемливи песни не прави един албум завършен, а тук не оценяваме всяка песен поотделно, а цялостния краен продукт. Затова с мъка си признавам, че съм разочарован от AWYCW и го оставям в папката "От уважение" където държа скучните албуми на любимите си групи. Не знам дали и вие ще сте разочаровани или ще сте в другата крайност (ха дано), но поне аз си представих AWYCW в състезание с новите албуми на The Sorrow и As I Lay Dying... и там All That Remains изостават с поне 10 обиколки.
Този албум щеше да е интересен, ако бе излязъл преди около 10 години, защото оттогава насам излязоха около 8000 такива. AWYCW е пълен с нелоши, но ужасно клиширани рифове, които сякаш се повтарят във всички песни в него. Още по-странното е, че песните в него могат да бъдат разделени на две групи еднотипно звучащи песни. Така например, на първо слушане песни като "Down Through the Ages" и "You Can't Fill My Shadow" звучат готино и обещаващо, но с течение на албума разбираме, че те звучат доста идентично с още поне 5 други трака, тъй като залагат на почти еднакво темпо, еднакви постройки (малко екстремни вокали, много чисти вокали и комбинация от двете в припевите) и еднообразни рифове. Втората група еднотипни песни са по-мелодичните такива, сред които влизат "Stand Up", "Asking Too Much" и "Not Fading". Те се открояват с почти изцяло чисти вокали (и занижено крещене някъде в бекграунда) и много мелодични рифове, които някои критици веднага биха определили като "мейнстрийм".
Много от изброените песни са наистина добри сами по себе си, запяват се лесно и имат запомнящи се припеви. Китарните сола в тях (там, където ги има) също са адски здрави и дават ясни индикации за нивото на професионализъм при All That Remains. Песни като мощната "Just Moments In Time", баладата "What If I Was Nothing" и хитовата "Stand Up" пък се открояват с няколко идеи от останалите парчета в албума и това бързо ги направи мои фаворити в AWYCW. Те обаче не са ми достатъчни, за да нарека този албум "успешен". Нахвърлянето на една сурия приемливи песни не прави един албум завършен, а тук не оценяваме всяка песен поотделно, а цялостния краен продукт. Затова с мъка си признавам, че съм разочарован от AWYCW и го оставям в папката "От уважение" където държа скучните албуми на любимите си групи. Не знам дали и вие ще сте разочаровани или ще сте в другата крайност (ха дано), но поне аз си представих AWYCW в състезание с новите албуми на The Sorrow и As I Lay Dying... и там All That Remains изостават с поне 10 обиколки.
+ + + + +
Много здрави песни, почти всички от които са добри поотделно.
Срахотни китарни сола и запомнящи се мелодични припеви.
Фил Лабонте за пореден път се справя отлично и с двата типа вокали.
Срахотни китарни сола и запомнящи се мелодични припеви.
Фил Лабонте за пореден път се справя отлично и с двата типа вокали.
- - - - -
Продукцията можеше да е доста по-добра.
Еднообразни рифове, еднотипни посторйки, еднаквеещо темпо през почти целия албум.
Огромна липса на свежи идеи като цяло.
Еднообразни рифове, еднотипни посторйки, еднаквеещо темпо през почти целия албум.
Огромна липса на свежи идеи като цяло.
Подходящо за фенове на:
Killswitch Engage, Shadows Fall, The Sorrow, As I Lay Dying и др.
Автор: Stahli
-=5.5/10=-
Много жалко за този албум. Толкова го чаках. В момента го слушам, през време си го пускам с надежда да го преоткрия някак, ама... не би. Много жалко.
Все пак АТР си остават една от най-силните банди в жанра. Ама ... безвъзвратно лош албум.