Когато сайтът стартира преди почти 2 години, едно от първите ревюта на него беше за тогавашния албум на A Life Divided - "Passenger". Макар и доста скалъпено (така е с всяко начало), в това ревю имаше няколко отправни точки, които ALD сякаш са прочели (ама надали) и са си взели поуки от тях. Резултатът вече е налице и още от първите секунди на "The Great Escape" разбираме, че групата е решила да заложи на по-тежък китарен звук и повече динамика, което в моите очи (и уши) е винаги добре дошло.
Нямаше как да искам по-силно и обещаващо начало от този албум. Ниските насечени китари и страшно мелодичните припеви в "The Lost" и "It Ain't Good" вдигнаха неимоверно очакванията ми за остатъка от "The Great Escape"! Веднага бих избрал някоя от двете за сингъл, но като такъв вече бе пусната все така мелодичната и малко по-електронно ориентирана "The Last Dance", която пък би била втория ми избор, така че и в тази посока нямам оплаквания. Веднага след нея идва и друг мой албумен фаворит, наречен "Game Over". Песента започва с готина, някак 16-битова електроника (явно повлияна от стааарите конзолни игри), преминава в тежък китарен риф и се разгръща в най-добрата песен в здрав и все така мелодичен електро метъл трак.
След този момент нещата рязко се успокояват и темпото спада, отстъпвайки място на мрачната и почти изцяло електронна "Feel". Следващата "Perfect Day" пък е последнaтa сравнително бърза песен в албума и след нея идва една доста по-различна втора половина, в която властва средното темпо. И макар за миг да се изплаших от този факт, останах приятно изненадан от песни като "Goodbye", която ми напомни за нещо средно между Renegade Five и Oomph! и в която се чуват едни от малкото крещящи вокали в албума. "Space", от друга страна, ме грабна с мрачното си клавишно интро и стабилното си готик рок звучене, а "If You Want To" затвори албума с бавно темпо, меланхоличен инструментал и някак философски текст.
За да обобщим, "The Great Escape" е албум, левитиращ (!) някъде между алтернативния и готик рок, примесен с голямо количество електронни елементи. Първата му половина за мен е осезаемо по-силна от втората, но всяка част има своите особености и добри и лоши страни, така че ще се въздържа да осъдя тежко албума, само защото темпото в голяма част от него не е точно по моя вкус. Така де, тракове като "Clouds of Glass" и "Feel" ми се струват излишни и в крайна сметка ми понатежаха, но все пак в "The Great Escape" има толкова силни композиции, че се усещам да си ги пея по няколко пъти на ден. А това значи, че този албум работи силно и на подсъзнателно ниво. Препоръчвам искрено на всеки електро-рок фен!
+ + + + +
По-силен и по-тежък китарен звук, по-бързо темпо, повече динамика.
С времето групата придобива все по-характерно и разпознаваемо звучене.
Редица забиващи се в главата парчета като "The Lost", "Game Over" и "The Last Dance.
Вокалист е Юрген Плангер, познат ни и като китарист на Eisbrecher!
С времето групата придобива все по-характерно и разпознаваемо звучене.
Редица забиващи се в главата парчета като "The Lost", "Game Over" и "The Last Dance.
Вокалист е Юрген Плангер, познат ни и като китарист на Eisbrecher!
- - - - -
Темпото във втората половина на албума е осезамо по-бавно от това в първата.
Дължината от 53 минути правилно ме насочи към мисълта, че има излишни тракове и пълнежи.
Някои песни можеха и да не са чак пък толкова лекички...
Дължината от 53 минути правилно ме насочи към мисълта, че има излишни тракове и пълнежи.
Някои песни можеха и да не са чак пък толкова лекички...
IF YOU LIKE
Renegade Five, Lacrimas Profundere, Mono Inc., Deadstar Assembly, Oomph! и др.
Автор: Testset
[7.5/10]
Албума дали може да се намери из нета вече?
Съмнявам се, пускат го официално на 18 януари, ако не се лъжа.
Поздрави!
- TMB