TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Ensiferum - 2012 - Unsung Heroes

Posted by Today's Metal Crew On сряда, август 29, 2012 0 коментара

Стил......: Folk Metal
Държава...: Финландия
Лейбъл....: Spinefarm
Отнема....: ~61 минути


Много зор трябва да си дадат Ensiferum, за да направят слаб албум. Струва ми се почти невъзможно след толкова поредни силни творби. Но дори малкото ми опасения изчезнаха бързо като халба бирa в рaзшиpения стoмaх на Петри, щом чух първите мощни акорди в "Unsung Heroes".

Първият сингъл "In My Sword I Trust" идва веднага след началното симфонично интро и показва Ensiferum в най-чистия им вид. Солото в края много ми напомни за "Rasputin" на Boney M, но е възможно това да са си лично мои извращения. Нататък, заглавната "Unsung Heroes" започва колебливо, но постепенно се разгръща в епично-симфоничен среднотемпов трак. След нея идва големият хит - "Burning Leaves". Песента неслучайно бе пусната първа в интернет, тъй като има най-зарибяващия риф и припев в албума, превръщайки се така в една от онези адски готини песни, на чиито рифове хората припяват по време на концерт. "Celestial Bond" пък е официалната балада в албума, в която пеенето е поверено на Лаура Дзядулевич (от Medeia). Тракът има и продължение, наречено "Star Queen", като между двете части стои и най-бързата резачка в албума - "Retribution Shall Be Mine". "Pohjola" е друг адски епичен трак, включващ мъжки и женски хор и солидни оркестрации, а "Last Breath" е нещо като втората балада в албума, но дори силният й текст не можа да ме спре да натискам "Next" почти всеки път, щом стигна до нея, само и само за да се добера до грандиозния 17-минутен финал, наречен "Passion, Proof, Power". Скептицизмът ми шепнеше, че самата песен ще е около 6-7 минути, 3 от които духане на вятър, плискане на вълни, приказки и горски звуци, а останалите 10 щяха да са "дупка", но този път не познах. Не че пак нямаше горски звуци и приказки (на немски, при това от Die Apokalyptischen Reiter), но все пак в тези 17 минути може да се чуе всичко, което Ensiferum някога са правили и все още могат да правят. Абсолютно достоен, грандиозен, епичен финал.

Ако не броим странния дет метъл кавър на "Bamboleo", албумът отнема почти точно 1 час, който обаче минава сравнително неусетно. Потапяйки ви в изцяло в атмосферата си, "Unsung Heroes" ще ви убеди, че Ensiferum наистина няма как да издадат слаб албум. Макар и малко да ми липсва пауър метъл силата и тоталната грандиозност от "From Afar", не мога да си изкривя душата и да не кажа, че не харесах и този албум, който всъщност ми донесе повече аналогии с "Iron", отколкото с по-новите творби на бандата. Мисля, че всичко оттук нататък би било празни приказки, затова ако харесвате Ensiferum и все още не сте хвърлили ухо на "Unsung Heroes", побързайте, защото надали ще останете разочаровани.


+ + + + +
Да издадеш толкова много страхотни албуми един след друг е трудно... но явно не и за Ensiferum.
Страхотни мелодични пасажи, добра китарна работа, купища зарибяващи рифове и припеви.
Хорове, оркестрации и грандиозност от една страна, опростеност и изчистеност от друга.
Въвличаща атмосфера, чувство за завършеност и цялост след слушане.

- - - - -
Средното темпо може би е малко повече от необходимото.
Поне на мен ми липсва пауър метъл силата и страхотните сола от предния албум.

Подходящо за фенове на:
Wintersun, Finntroll, Turisas, Korpiklaani, Norther и др.
Автор: Undepth
-=7.5/10=-

Trollfest - 2012 - Brumlebassen

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 27, 2012 0 коментара

Стил......: Folk Metal
Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Noise Art
Отнема....: ~43(+5) минути 


Има защо да обожавам обложките на Trollfest. Кой друг би се сетил да сложи на албума си трол, облечен в костюм на пчеличка, крадящ медец от истинските пчели? Скоростта и злорадството на този трол са добра илюстрация за това, което ви чака в "Brumlebassen". Но не се заблуждавайте - албумът не е някаква пародия или просто хумористична шумотевица. Trollfest са страхотни музиканти и го показват ясно и в този си албум, който смело мога да определя за най-разнообразния им досега.

Някои критици и "сериозни" метъли бяха настръхнали в готовност да кажат "Тия правят едно и също", но Trollfest ги изпревариха и ги хакнаха с мощни контрааргументи. Началните "Brumlebassen", "Böse Tivoli" и "Illsint" са типични за групата тракове - високоскоростни, луди, шантави, тежки и... пълни с мотиви от балканската музика (предимно гръцки и сръбски). Но "Hevlette" е първият знак, който ни подсказва, че в този албум ни очаква една идея повече тролски хумор под формата на весела (но неразбирама за мен поради слабия ми норвежки) песничка, базирана на кордеон и дайре. В този лишен от метъл елементи и леко напомнящ за Knorkator стил са още "Mystisk Maskert" и "Verboten Kjærleik". Изненадите обаче не спират дотук. След като преминем през размазвaщата "Finsken, Norsken Og Presten", трашърската "Apis Mellifera", прекалено пиянската (фаза след осмата водка) "Trinkentroll" и изненадващо мелодичната "Bråk", идва голямата изненада, наречена "Sellout". Песента е на английски (нетипично за Trollfest) и включва мелодични женски вокали, в които разпознах (и после проверих) гласа на Марианджела Демуртас от Tristania. Според скромната ми интерпретация, тракът си е един вид бъзик, както с правещите всичко в името на продажбите метъл банди, така и с всички фенове, които определят дадена група като "продажна", само защото е започнала да използва някакъв мелодичен елемент, например. Албумът завършва кратко и ударно с веселяшката резачка "Rundt Bеlet" и достойната за истински добър финал "Konterbier", която затваря албума с гаргара (!) и хор. Няма да изпадам в подробности за това - чуйте сами и ще разберете.

Мислех, че няма да го кажа и този път, но отново съм изненадан приятно от Trollfest. Точно когато си мислех, че вече съм чул всичко, на което са способни, злите тролове ме разхвърляха из стаята, откраднаха ми меда и ми изпиха домашната ракия. Изобщо, тези пичове правят музика, подходяща за всеки метъл фен. Независимо дали харесвате олд-скул траш/блек или поп метъл, Trollfest ще ви вдигнат на крака и ще напълни чашите ви. Така де, кога иначе ще чуете балкански рок-енд-трол, изсвирен от норвежци, в блек/фолк метъл стил?


+ + + + +
Високоскоростен, разнообразен, динамичен, неомръзващ, веселяшки и енергичен албум.
Групата още веднъж надминава себе си и показва дори повече талант от преди.
Акордеонът, банджото, бузукито и всички фолклорни инструменти се вписват страхотно!
Подходящ за куфеене, танцуване, припяване, припиване, препиване и при невнимание - пребиване.

- - - - -
Може би сингълът "Trinkentroll" малко издиша и сваля настроението... или поне така ми се струва на мен.
На някои хора може да не им понесе цялата дандания. Trollfest са шумна банда.

Подходящо за фенове на:
Finntroll, Korpiklaani, Kultur Shock, Svartby, Kromlek и др.
 Автор: Testset
-=7.5/10=-

ИНТЕРВЮ: Drop от Sybreed

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 25, 2012 3 коментара

    
Рядко правим интервюта, но когато ги правим, винаги глeдаме те да се случват с интересни имена от съвременната метъл сцена. Този път наш събеседник беше Drop от Sybreed, с който си поговорихме за новия албум на групата "God Is An Automaton", за метъл сцената, за свалянето на музика, за обществото, за Швейцария и дори за "Терминатор 2". Така в смях, закачки, превод и подредба минаха доста часове.

Mono Inc. - 2012 - After the War

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 20, 2012 2 коментара

Стил......: Gothic Rock
Държава...: Германия
Лейбъл....: NoCut/SPV
Отнема....: ~54 минути


Справeдливият ми гняв към Mono Inc. най-нaкрая зaпочна да изчезва. След скyчнярския "Viva Hades", "After the War" ми връща надеждите, че в тази група все още има хляб. Без изобщо да променят разпознаваемото си звучене, Мартин Енглер и компания са направили продукт, достоен да се конкурира дори с дебютния "Head Under Water" - албум, за който групата се прави, че не съществува, по непонятна за мен причина. Но за това след минутка. Нека преди това видим какво ни чакa в "Аfter the War".

Стартът е силен. Отварящата "My Worst Enemy" предлага възможно най-доброто и разпознаваемо звучене, на което групата е способна - мелодично, мрачно и със забиващ се в главата електронен лийд. Стадионната "No More Fear" и заглавната "Аfter the War" добре продължават силното начало, а "Wave No Flag" отбелязва и първата балада в албума, която определено ще предизвика доста пляскане по концертите на бандата. Сингълът "Arabia" е друг запомнящ се трак, който, както се подразбира, включва леки ориенталски мотиви. След него се е намърдала втората балада "In the End", която обаче идва малко в повече и предразполага към skip. За разлика от нея, почти 8-минутният епос "From the Ashes" показва колко добри идеи могат да имат Mono Inc. Огорчението дойде отново, когато в плейъра изскочи "Grown" - поредното доказателство, че групата се прави, че дебютният й албум не съществува. Песента е именно от него и е поредната такава, която получава преработка и бива включвана в новите албуми на групата. Това за мен е чиста проява на неуважение към трагично загиналия през 2010-та вокалист на бандата (пял само в дебютния албум от 2004-та и изгонен впоследствие) Мики Моно, затова и аз мисля да се направя, че тази песен просто не съществува в този албум. От този момент нататък ATW тръгва стремглaво нaдолу и сaмо рaзвaля чудесните впечатления, оставени досега. "My Songs Wear Black", "Forever" и "The Long Way Home" са абсoлютно излишни и бeзлични и албумът спoкoйнo можеше да минe и без тях.

Друг гoлям проблем е барабанистката и беквокалистка Ката Миа. Милата се справя добре на микрофона, но... мaйкo милa, това мoмиче не мoже (или не иска) дa свири на барабани. От 5 албума насам държи един и същ прав ритъм, който направо ме побърква. Нямам нищо против правия ритъм, но толкова ли е трудно да направи някой брейк или поне да използва нещо друго освен комбинацията от снер, фус, каса и краш до откат? Това ужaсно се нaбива на уши, така че няма как да не му обърна внимание. Къде ти, в този албум има дори 1-2 китарни сола (рядкост за Mono Inc.), не можа ли и Ката да се постарае малко...?

Но здраве да е. "After the War" е един от най-силните албуми на групата изобщо, пълен с типични запомнящи се и мелодични тракове, каквито групата се опитваше да направи в последните 5 години, но все нещо не им се получаваше точно както трябва. Е, този албум вече е друга работа. С изключение на последните 2 трака (ако не броим аутрото) и една от баладите, други слаби песни чисто и просто няма.


+ + + + +
Най-стегнатият и изпипан албум на групата от доста години насам.
Голямо количество запомнящи се лийдове, мелодии, припеви и беквокали.
Мартин Енглер още по-добре е шлифовал плътния си глас.


- - - - -
Скучен завършек на албума.
Повтарящ се до откат, до болка и до втръсвaне прав ритъм, вече за не знам кой пореден албум.
Групата продължава да се прави, че дебютният й албум не съществува, което е адски тъпо.

Подходящо за фенове на:
Staubkind, ASP, Zeraphine, Letzte Instanz, Mantus, Schock и др.
Автор: Testset
-=7/10=-

Elvenking - 2012 - Era

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 09, 2012 0 коментара

Стил......: Power/Heavy/Folk Metal
Държава...: Италия
Лейбъл....: AFM
Отнема....: ~52 минути 


Времето явно лети много бързо, защото имам чувството, че беше вчера (а не преди 2 години), когато Elvenking издадоха "Red Silent Tides". Още мрънках за лошата продукция на албума и дойде време за "Era". С надежда захапах диска, пуснах го и... ме посрещна същaта прoдукция. Очаквах я, но пак ми стана криво, защото многолика група като Elvenking не заслужава подобно недoизпипaно звучене. Но ще се върна на звука след малко. Сега за албума.

Логиката възтържествува - "Era" е точно това, което аз и другите по-запалени фенове очаквахме. С още повече фолклорни елементи, по-мелодичен, по-разнообразен и уви, малко по-лек от необходимото. И колкото и PR-ско да звучи - дава по нещо за феновете на бандата от различните й периоди. В "Era" намират място както здрави пауър парчета като "The Loser", модерната "Poor Little Baroness", "Walking Dead" и 7-минутният симфо-пауър епос "Chronicle of a Frozen Era", така и фолк метъл тракове като "Through Wolf's Eyes" и "I Am the Monster" (в която гост-участие взима и Джон Олива). Изцяло фолклорни и акустични пък са келтската "A Song For the People", средновековната "The Time of Your Life" и затварящата "Ophale". В посока "хард рок" са отишли "Midnight Skies, Winter Sighs" и "We, Animals", а като чиста балада можем да обозначим "Forget Me Not" (отново с участието на Джон Олива). Почти всяка песен изненадва приятно с включване на цигулка, флейта или друг фолклорен инструмент, което изключително спомага за разнообразието в албума.

Албумът е предимно среднотемпов, но разполага и с арсенал от динамични моменти, а 52-те минути се изнизват бързо, така че слушането на "Era" изобщо не натежава. Това, което ми попречи да изслушам с иситнски непринуден кеф, беше продукцията. Вокалите на Damna са изведени на 3 стъпки пред иснтрументала, където чат-пат си личи, че пичът се нaпъва, за да постигне разпознаваемия си глас... а да слушаш как някой се нaпъва може да бъде измoритeлно. Добавяйки и наличието на 2-3 трака, които аз лично намерих за доста безлични, нещата съвсем започнаха да се плъзгат по наклонената плоскост на скyкaтa. Повторното (и потретното) слушане на "Era" обаче вдигнаха и закрепиха впечатленията ми и си дадох ясна сметка, че албумът не е никак лош, макар и далеч да не е най-доброто, на което Elvenking са способни. От друга страна, един колега (също фен) каза, че в албума има caмo две добри песни ("The Loser" и "Chronicle of a Frozen Era"), така че явно ще има и полярни фенски мнения... Кажете и вие своето след 14.09, щом "Era" излезе на пазара!


+ + + + +
Разнообразен, мелодичен, различен, но и напомнящ за всички периоди в творчеството на групата.
Дори старите фенове трудно биха отгатнали какво ги чака в този албум. Сиреч - има изненади.
Песни като "
The Loser" и "Chronicle of a Frozen Era" показват колко могъщи могат да бъдат Evelnking.

- - - - -
Сравнително некачествена продукция и зле изравнени нива на различните писти.
Доста лек на места. Също така липсва достатъчно мощ в много от песните.
Няма ударен, запомнящ се трак, който да предпази албума от бързо забравяне.

Подходящо за фенове на:
Falconer, Skyclad, Dark Moor, Spellblast, Axenstar, Dragonland и др.
 Автор: BGMario
-=6/10=-

Digital Summer - 2012 - Breaking Point

Posted by Today's Metal Crew On неделя, август 05, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative Rock/Metal
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Victim Entertainment
Отнема....: ~39 минути 


В последните дни бях на поход в търсене на нещо ново и интересно на алт-рок и метъл сцената, но търсенето ми удари на камък с албуми на групи, които или звучаха прекалено претенциозно и скучно (любими на критиците), или като лоши версии на други (добри) банди. Накрая се сетих, че на компютъра ми се мотае едно промо на новия Digital Summer - банда, която не подписва с лейбъли и чийто нов албум е спонсориран почти изцяло от членовете на групата и техните фенове. Това е готино, но и малко странно, защото Digital Summer имат всички данни и предпоставки да бъдат сред най-големите на алтернативната сцена.

"Breaking Point" не се различава радикално от предните два албума на DS. Групата продължава да залага на тежък алт-рок (в духа на Breaking Benjamin), преливащ често в алт-метъл (в духа на Red). Албумът е зареден с тежки китари, енергични барабани, с перфектните за стила вокали на Кайл Уинтърстийн и най-вече с много хитов заряд, който много техни колеги търсят и дори имитират, но рядко постигат. Силното начало с "Forget You" (в която участва и Клинт Уолъри от Sevendust) предразполага към сериозно надуване на колоните. След нея идва и взривяващата "Breaking Point", която е един от хитовете в албума, редом с масивната "Cut Me Open" и задължителната балада "Broken Halo". Не по-малък хитов потенциал имат още много песни, сред които "Fight Til I Fall", "Overdose" и "Come On", която напомня за първия голям хит на бандата от 2007-ма "Disconnect". Сред по-тежките и използващи повече метъл похвати песни се нареждат "Dance In the Fire" и "War Against Myself". Втората балада "Wanted To Love You" пък също не е лоша, но в нея да са ползвани някои банални средства за постигане на явлението "типична алт-рок балада".

Винаги се стремя да не прехвалвам който и да е албум и да премислям добре дали ме кефи чак пък толкова, че да му дам висока оценка. В случая този албум наистина ме кефи "чак толкова", но ми остави усещането, че можеше да ме изкефи още повече. Слаби песни в "Breaking Point" няма, но сред всичките хитово заредени тракове ми липсва един, който да се открои над всички останали. Не че и сега си нямам поне три песни, които да въртя с месеци, но аз тропам с крак и искам нещо повече. Е, да, "Breaking Point" не е перфектен, но пък надали ще има фен на жанра, който да го определи с нещо по-малко от "много добър".


+ + + + +
Извънредно много парчета с хитов потенциал и заряд.
Страхотни вокали от
Кайл Уинтърстийн, който дори крясва на няколо места.
Тежък, масивен, изчистен и добре балансиран саунд.
Чист урок по правене на алт-рок албум.

- - - - -
Между многото хитови тракове няма един наистина открояващ се такъв.
Албумът ще се стори доста "типичен" на някои слушатели.

Подходящо за фенове на:
Sevendust, Red, Chevelle, Breaking Benjamin, Sevendust, Spineshank и др.
 Автор: Undepth
-=8/10=-

Letzte Instanz - 2012 - Ewig

Posted by Today's Metal Crew On петък, август 03, 2012 7 коментара

Стил......: Gothic/Folk Rock/Metal
Държава...: Германия
Лейбъл....: Drakkar
Отнема....: ~61 минути 


10 години минаха, откакто за пръв път чух за Letzte Instanz. Все още се въодушевявам всеки път щом видя обложката на нов техен албум и все се надявам, че с напредването на годините групата ще се развие и ще извади нещо, с което най-накрая да бъде видяна и запомнена извън пределите на родината си, но... Letzte Instanz от 6 години насам правят едно и също. Последните им 5 албума (този включително) звучат адски идентично един с друг и встрани от добрия барабанен звук (който винаги са имали) и няколко открояващи се трака, просто няма с какво да ги запомним.

Тъпото е, че дори няма от какво да се оплача по отношение на качество, изпълнение, професионализъм и талант. "Ewig" е изсвирен чудесно, в типичния за групата стил, изпълнен с много емоция, съдържа няколко напомпани с енергия парчета и все пак... не мисля, че ще го помня дълго. След 2003-та стиловото разнообразие на групата изчезна и пичoвете май забравиха, че Letzte Instanz не е просто поредната фолк рок бандичка или някакво си там кoпиe на Subway To Sally. Липсва разноoбразието, което носеха алтърнатив и ню метъл влиянията, детските хорове и дори спорадичното рапиране от миналото. И това е най-големият проблем в слчуая
- групата с нищо не показва, че върви в крак с времето. Ако не бяха здрави парчета като "Nur Für Uns", "Tausendschön", "Schwarzer Sand" или "Sing!" - единствената творба в албума, осмелила се да заложи на нещо различно като стил, то тогава "Ewig" можеше да бъде издаден със същия успех и през 2006-та, например. Около изброените тракове е пълно с нелоши, но бързо забравими песни като "Blind", "Wieder Einmal Rot", сладникаво емоционалната "Von Anfang An", шумотевицата "Et In Arcadia Ego" и лишените от темпо "Wo Das Meer" и "Mein Kind". Добавете още 3-4 балади, още толкова среднотемпови песни, скучно интро и пoсредственaта "Schuld" и... "Ewig" е готов. Над 2/3 от албума се забравя почти моментално, а след още няколко слушания мозъкът вече упорито настоява да се натисне бутонът "Skip".

Тези, които най-много ще харесат албума, са германците. "Ewig" очевидно е правен според предпочитанията на местната публика, която обаче нaпоследък дoста се е изврaтила. Тези от вас, които разбират немски, вероятно също ще намерят нещо интересно в лириките, защото Letzte Instanz, ако не друго, то винаги имат какво да кажат. Дори да не разбирате немски, пак е възможно (и разбираемо) да се изкефите поне на мощния звук на баса и барабаните, които ще разтресат къщата ви дори при намален субуфер. В заключение мога само да добавя, че "Ewig" е доста по-добър от напълно скучния си предшественик "Heilig" и че тук все пак има 4-5 трака (от час материал), които спасяват положението. Останалото обаче е адски лесно забравимо и прекалено близко до Subway To Sally. На Letzte Instanz просто им е време за промяна.


+ + + + +
Амбициозен напредък по отношение на мащабността и мощта на звука.
1/3 от албума се откроява с добри, запомнящи се идеи и разнообразие в звученето.
Никакви оплаквания към таланта, професионализма и качеството на изпълнението.
Страшно яка обложка!

- - - - -
Ужасно лесно забравим в по-голямата си част.
Огромна липса на разнообразие за пети пореден албум.
Бавно до средно темпо, скучно и дълго интро, безсмислен инструментал в средата.

Подходящо за фенове на:
In Extremo, Subway To Sally, Tanzwut, Mono Inc., Saltatio Mortis и др.
 Автор: Testset
-=6/10=-

Everyone Dies In Utah - 2012 - Polarities

Posted by Today's Metal Crew On сряда, август 01, 2012 0 коментара

Стил......: Alternative/Metalcore
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Tragic Hero
Отнема....: ~36 минути 


Everyone Dies In Utah далеч не е първата банда с дълго и учудващо име. Зад него обаче стоят факти - Юта е щатът с най-висока смъртност в САЩ. Момчетата обаче са живи и здрави (сигурно защото са от Тексас) и ни поднасят втория си студиен албум "Polarities". И макар да не ми трябваше врачка, за да позная какво ме чака в него, все пак останах доволен. Момчетата са се развили в много правилна посока и изненадват с някои приятно свежи изненади.

За най-лесно добиване на представа за музиката на EDIU си представете една торта. Основата или "блатът" е типичен американски метълкор/пост-хардкор, в заливката има високи крещящи и правилни чисти вокали, осезаемо намалено (в сравнение с дебюта им) количество електроника, а отгоре за разкош и зарибявка са поръсени алтърнатив и дори лек поп-привкус в припевите. И да, яде ми се торта, но за това после. Нека думите "поп-привкус" не ви карат да настръхвате, защото този привкус е умело обран и въведен. Показателни са
отварящата "Factor X", "The View From Here" и електрoнизираната "Synthia, Where's R2?". Насочени към алтернативния рок пък са парчета като "A Glowing Core Through the Glass Floor", лекичката "Desoto '55" и баладичната "Simply Me//2", а за сравнително тежки мога да обявя "Welcome to the Ward" и затварящата "Polarities: The Shift". За каквото и ниво на тежест да си говорим обаче, в този албум немелодични песни няма. Крайният резултат е изненадващо приятен за слушане и оставя усещането за стилово разнообразие, което откроява този албум от повечето неща в жанра, които чух напоследък. По това и по подобреното комопозиране и структуриране на песните си личи, че пичовете започват да израстват постепенно и най-важното - да се открояват.

Но нека се върна за миг и на отделните елементи в "Polarities". Към вокалите оплаквания нямам и няма как да имам. Джъстин Йост пък особено има страхотен глас! Виж, китарите можеха да бъдат малко по-силни, тъй като понякога се губят леко под изведените на преден план барабани. Всъщност, може би барабаните трябваше да са половин идея по-тихички, защото на места стигат почти до пращене, особено там, където Джъстин Морган пуска кратки картечни откоси на касите. Почти непрестанното блъскане на крашовете също прави лошо впечатление на претенциозните ми уши. Този проблем обаче бива компенсиран от факта, че пичът свири доста добре и не ни вкарва приспивни прави ритми. Електрониката пък (вече споменах) е значително намалена и като количество, и като децибели, което е един от признаците, че момчетата са си взели някои поуки от дебюта си досега. "Polarities" е по-добрият им албум и всички различни стилови похвати и контрасти (полярности), които EDIU са вградили в него, могат да изкарат бандата на едно ново, по-високо ниво. А сега отивам за торта.


+ + + + +
Приятно стилово разнообразие, много мелодичност и контрасти.
Добре изкомпозиран, добре изсвирен и добре изпят.
Много добри чисти вокали от Джъстин Йост (макар да бият на поп).
Открояващо се добра работа на Джъстин Морган зад барабаните.

- - - - -
Колкото и да е готин, албумът е предвидим и не става за дългогодишно прослушване.
Барабаните взимат извенредно висок връх в някои моменти.
На места става доста лек за феновете на тази музика

Подходящо за фенове на:
My Ticket Home, Make Me Famous, Motionless In White, Erra и др.
 Автор: Stahli
-=6/10=-