Още преди да обявят, че BFMV ще свирят на "Sofia Rocks", чета невчесаните приказки на хора, които надали са чували и една песен на групата, но имат куп стилови определения и епитети за тях. Ще ги разпознаете по това, че ги наричат "некви емота". Явно жанровото разнообразие на днешната сцена обърква някои хора, защото BFMV са далеч от емокор стила. Иначе надали и самият аз щях да съм им фен. Но ето, че на мен се падна честта да драсна няколко реда за дългоочаквания им нов албум "Temper Temper".
Някои групи тръгват на безкрайни турнета и някъде по пътя тотално изплякват, насочвайки мисълта си само в посока "LIVE". Нещо такова ще да се е случило и с BFMV, защото "Temper Temper" е албум, който го бива предимно за крещене и куфеене на концерти, но не толкова за "домашно" слушане. За да не ме разберете погрешно, ще ви дам пример - двата сингъла "Temper Temper" и "Riot" са точно такива песни. Щом ги чух за пръв път си казах "Тез юнаци бъзикат ли се?", но след кратък размисъл осъзнах, че без никакви угризения ще крещя "Temper temper, time to explode - feels good when I lose control", ако чуя тази песен на живо. Вярно, текстът е натрапчиво тъп, но всъщност това е проблем в повечето песни от албума. Направо да се чуди човек как е възможно банда, чийто майчин език е английския, да пише подобни клишета. Друг ярък пример за тъповат и болезнено банален текст имаме в "Leech", която обаче компенсира с открояващо се качество.
Клишетата в текстовете се редуват едно след друго, но мен повече ме притесниха клишетата в самата музика. Повечето парчета се клатушкат несигурно на ръба на посредствеността, от която ги спасяват най-вече отвяващите китарни сола. И ако трябва да съм съвсем честен, никога не бих дослушал докрай песни от сорта на "P.O.W.", "Dirty Little Secret", "Riot" и "Dead to the World" (която става интересна чак след средата си), ако пред тях не стоеше името на BFMV. Подобен явен пълнеж ми се струва обиден за мен като фен, който си е дал парите за този албум. А ако изключим "Truth Hurts" (в която поне го има онова специфично "BFMV чувство"), трябваше да чакам чак до деветия трак "Saints & Sinners", за да чуя, че BFMV все още не са се изчерпали откъм идеи. Началният ми скептицизъм към "Tears Don't Fall (Part 2)" пък бе напълно оборен, защото колкото и да не ми се вярваше, песента е достоен наследник на най-големия хит на групата.
В крайна сметка приех "Temper Temper" като логичен наследник на "Fever", като имам съмнението, че някои тракове тук са замазани огризки именно от предния албум. Като добавим към това липсата на енергията и метълкор влиянията от "Poison" и отсъствието на смелите идеи от "Scream Aim Fire", нещата съвсем не отиват на добре. BFMV са напът да станат една от онези групи, разчитащи повече на името си, за да продадат албумите си, отколкото на качеството на материала в тях. И не би могло да ми пука по-малко дали Мат се е остригал и дали групата се е "продала" (празни приказки), но определено очаквах повече от BFMV. Все пак, трябва да дадете на "Temper Temper" повече от 2 слушания, за да намерите своите фаворити в него, защото, както много хубаво се казва на английски: "it grows on you". Аз обаче признавам, че нямам време да давам на този албум безкрайни шансове и предпочитам да се прехвърля на нещо друго. А ако на тази обложка стоеше друго име, надали бих си направил труда дори да изслушам диска докрай. Но ако вие сте заклети фенове, то тогава с времето ще откриете скритите (под няколкото слоя "обикновеност") добри страни на "Temper Temper".
+ + + + +
Няколко хитови трака, които 100% ще бъдат основа за бъдещите концерти на групата.
Страхотни, скоростни и биещи на модерен траш китарни сола.
Дори да не ви грабне от първо слушане, албумът може да ви се хареса повече с времето.
Страхотни, скоростни и биещи на модерен траш китарни сола.
Дори да не ви грабне от първо слушане, албумът може да ви се хареса повече с времето.
- - - - -
Половината парчета в албума са толкова обикновени, че чак са посредствени.
Кажи-речи не е останал и помен от метълкор.
Натрапчиво банални текстове.
Кажи-речи не е останал и помен от метълкор.
Натрапчиво банални текстове.
IF YOU LIKE
Trivium, Avenged Sevenfold, All That Remains, Black Veil Brides и др.
Автор: Undepth
[5.5/10]
6.5 според мен. Дано до концерта ми хареса повече. Позволете и аз да ви разкритикувам, защото ревюто ви е много дълго но нищо не сте казали за косата на Мат с която си е отишъл и потенциала му да пише добри текстове.
за metalcore има axewound вече :D :D :D :D
Честно казано, никога не съм харесвал термина "метълкор", особено когато станаха модерни тия групи, които са от сорта "единият вокалист се дере за световно, а другия вади някакъв лигав глас". Не визирам BFMV, а групи като Bury Tomorrow. Затова за групи като "Куршумите", The Agonist, Trivium и т.н. винаги съм смятал, че много по-точни термини са "груув" и "алтърнатив" - и двата подсказват за смесица от метъл и хардкор, но без въпросните лигави емо вокали за притурка.
Ако ще се прави смесица между чисти и екстремни вокали, нека е качествено, а не като на конвейр и за да ни слушат неосъзнати тийнейджърки.
По отношение на Bullet, наистина намирам известно еднообразие в текстовете и музиката. Наистина има какво да подобряват.
Пичовете много разочароваха с този албум. Доста далече от, който и да е от предишните им. Истината е че във времето около този албум и след това бяха повече на вълна концерти и турове, част от които станах и аз (незабравимо за мен преживяване и не говоря за концерта им в София). Все пак Temper Temper наистина зарибява наживо особено като ти пуснат една камара огньове отпред и китариста е прекалено добър наживо, за да има въобще песен която да не звучи яко. Добрите новини идват с новия трак raising hell, който вече връща нещата към по-добри идеи и звучене. Да не забравяме, че лейбъла на групата вече е същия като на Iron Maiden и Мат претърпя операция на гласните струни - все фактори довели до това този албум да не прилича много на предишните, но най-вече се това се дължи според мен на нагласата на бандата за многото концерти, които изнесоха из цяла Европа и леката комерсиализация.