Чета новините за оставката на правителството и неусетно и непредизвикано в главата ми изскача мисълта, че днес, благодарение на политическия си "елит" в последните 20+ години, сме сред руините на собтвената си държавност. И въпреки че е неуместно да свързвам името на групата, за която пиша, с неумението (и нежеланието) си да правя политически коментар, надали можеше да намеря по-удобен ден да пиша за Within The Ruins и "Elite" от днешния. Всъщност, ревюто бе почти готово преди днешните събития, но ако просто бях седял и писал само за музика, сякаш живея на някаква друга планета, щеше да е странно.
Новините ме завариха, докато слушах точно този албум в рейса. Вече имах изградено мнение за "Elite", но в последния момент и в движение преправих някои параграфи в текста. Не мислех да го правя, но просто не се сдържах вътрешно да не свържа интрото "Terminal" с идеята за "Терминал 1" на летището и буреносните "Solace" ("Утеха") и "Feeding Frenzy" със събията у нас и яростно ядящите ни, вечно ненаядени управници...
Но стига политика, пу, да не ни е уроки. Нека се върнем на "Feeding Frenzy" - песента, която трябва почти задължително да чуете, преди да пристъпите към цялостното слушане на този албум. От нея ще ви стане ясно горе-долу какво ви очаква в целия "Elite", а именно - техничен метълкор с блестяща китарна работа, мощен модерен звук и технични, но не прекалено разчупени барабани, които все пак ще ви позволят да куфеете, без да ви се налага да ползвате инженерен калкулатор за целта. Добавете към всичко това здравите ревове на Тим Горгън и пълната липса на чисти вокали и ще получите един от най-добрите метълкор албуми в последните няколко месеца. Независимо дали ще се хванете за картечните бластове и солото в "The Charm", за звучащата като един голям техничен брейкдаун "I, Blaspheme", или за майсторските инструментали "Ataxia II" и "Dreamland" - в този албум няма нито едно самостоятелно слабо звено.
Единственият сериозен кусур на "Elite" е, че след средата си спира да изненадва. Вероятно и сами ще усетите как отвяващото начало ще ви накара да кажете "Уау", но след него ще получите само още от същото, без албумът да претърпява особено развитие. Пак казвам, това не означава, че подценявам която и да е от перфектно изсвирените песни в "Elite" - просто в него няма достатъчно изненади, каквито миналата година ни дадоха BTBAM, например (и заслужено получха нашата 10-ка за това). Тук чак в затварящата "Dreamland" се чува изненадващо соло на акустична китара и ни подсеща, че точно подобни неща липсват из по-горните тракове. Но встрани от тази немалка забележка, "Elite" е почти безкомпромисен.
+ + + + +
Голямо инструментално майсторство и наистина великолепна китарна работа.
Техничен албум, на който все пак може да се куфее и без помощта на инженерен калкулатор.
Някои парчета в "Elite" са си направо шедьоври. "Feeding Frenzy" е най-явният от тях.
Скорост + хъс + агресия + мощен звук - слаби парчета = рядко здрава комбинация.
Техничен албум, на който все пак може да се куфее и без помощта на инженерен калкулатор.
Някои парчета в "Elite" са си направо шедьоври. "Feeding Frenzy" е най-явният от тях.
Скорост + хъс + агресия + мощен звук - слаби парчета = рядко здрава комбинация.
- - - - -
Албумът просто спира да бъде изненадващ по някое време, което е сериозен минус.
IF YOU LIKE
Elitist, Born of Osiris, After The Burial, BTBAM, THA и др.
Автор: Testset/Stahley
[8/10]
0 Response for the "Within The Ruins - Elite"
Публикуване на коментар