TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Dream On, Dreamer - Loveless

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юли 11, 2013 0 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: Австралия, 2013
Лейбъл: UNFD
Отнема: ~42 минути


В редиците на Dream On, Dreamer станаха доста рокади. Басист вече е досегашният клавирист Дениъл, а Закари Брит бе привлечен като китарист/вокалист. Тези промени нямаше как да не повлияят на звученето на групата, но разликата не е само там. С "Loveless" DOD опитват да разчупят стереотипното метълкор звучене, но крайният резултат все така не е особено впечатляващ. И макар приликите с BMTH (каквито в "Loveless" има в изобилие) да са нещо хубаво, DOD са далеч от идейността на британските си колеги.

DOD бягат от клишетата, но въпреки това, точно като в хорър филм, клишетата (в ролята на лошия) без много зор ги настигат и изтръгват в зародиш всички по-смели идеи, преди те да бъдат осъществени. Така например резките смени на темпото, преминаването от агресия и мелодия към почти пълна тишина (за фон оставт само тихи електроники и бавни клавишни) и речетативите на Закари Брит по принцип са интересни неща за един меланхоличен метълкор албум, но вече мина времето, в което те можеха да минат за нещо актуално и различно. Вокалите на Закари Брит пък звучат прекалено монотонно, меланхолично и лишени от хъс, но поне това бива компенсирано
(донякъде) от зверските крясъци на Марсел Гадач. Все пак, за следващите записи, най-добре Зак да изпие 1-2 енергийни напитки, преди да застане зад микрофона, защото ако продължава да му се спи както в "Hear Me Out" и в средните части на "Infinity" и "Neverlove", то не може после да очаква от слушателя друго, освен хъркане.

Естествено, албумът притежава и немалко позитивни страни. Без кой знае какви композиционни изненади, песни като "The World in Front of Me", "Infinity" (въпреки досадното си затишие в средата), "Neverlove" и "Moving On, Moving Far" носят нужната бързина и агресия, липсваща в повечето парчета от албума. Дори те обаче често страдат от наличието на прекoмерни дози меланхолия. Тя е елемент, който трудно се връзва с агресивен жанр като метълкора и ако не се използва правилно, може да превърне всяка песен в скучна поредица от тъжни звуци. Пример - BMTH използват меланхолията брилянтно, DOD - не.

 
За финал DOD са ни оставили най-дългото, но и най-разнообразно парче в целия албум - 6-минутната "The Tracks We Left Behind". След нея обаче остава леко горчив привкус, идващ от равносметката за "Loveless". Личи си, че пичовете са израснали като музиканти и са започнали да правят малко по-сериозна музика, но за да постигнат това, което искат, ще им се наложи или да се постараят много повече следващия път, или да насочат креативността си в друга посока. Меланхолията не е тяхната ниша. Но в крайна сметка всеки, който слуша такъв стил музика знае, че да звучиш различно изобщо не е лесно.
 
+ + + + +
Крачка встрани от множеството еднакво зкучащи групи в жанра.
Някои изненадващо добре развити композиции.
Страхотни екстремни вокали.


- - - - -
В опит за направата на нещо различно, са се получили някои много скучни парчета.
На доста от песните им липсват бързина и агресия.
Чистите вокали са еднообразни, монотонни и прозявни през повечето време.

 
IF YOU LIKE
BMTH, Woe Is Me, The Amity Affliction, The Color Morale, LMTF и др.

Автор: Reksy/Testset
[5.5/10]

0 Response for the "Dream On, Dreamer - Loveless"