TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

A Day To Remember - Common Courtesy

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 11, 2013 3 коментара

Стилът: Metalcore/Punk Rock
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~53(-6) минути


Victory Records се изложиха за пореден път, защото докато приемаха под крилото си неадекватни групи като Design The Skyline, от лейбъла май успяха да изпуснат топ-групата си A Day To Remember. Те им посочиха солиден среден пръст, записвайки новия си албум в домашно студио и издавайки го сами дигитално (а скоро и на физически носител). Но най-хубавото е, че проблемите с лейбъла не са попречили на ADTR да издадат албум с очаквано качествен материал.

Няма друга група в момента, която толкова смело и умело да събира на едно място притегателната мелодичност на поп-пънка и агресията на метълкора. За мен това е много странна кобминации и до днес не разбирам как е възможно тези два стила не само да се сработват, а дори да се споменават в едно изречение. Но затова ADTR са специална банда, която дори да не харесваш - просто не можеш да обвиниш в закостенялост и клишираност и "Common Courtesy" е нов силен аргумент в подкрепа на това твърдение. В него ADTR залагат на проверената формула от предишните няколко албума, без да се впускат в излишни експерименти. Вярно, че за 3 години можехме да искаме и нещо повече от "пореден" албум, но след всички перипетии, през които преминаха ADTR напоследък, феновете трябва да са щастливи, че групата изобщо вади нов албум тази година.

В основата на "Common Courtesy" стои балансът между поп-пънк, пънк рок, метълкор и малко 90-арски алтърнатив. Първите два стила са в най-голямо изобилие и върху тях са изградени повечето песни в албума, като започнем с отварящото дуо "City of Ocala" и "Right Back at It Again", минем през средата в "Life @ 11" и стигнем до затварящата двойка "The Document Speaks For Itself" и "I Remember". Естествено, някои от тези парчета рязко преминават от поп-пънк в метълкор с изненадващ брейкдаун, но ако сте фен на по-тежката страна на ADTR и това не ви е достатъчно, то тогава за вас са сингълът "Violence (Enough Is Enough)" и кратката, но много съдържателна "Life Lessons Learned the Hard Way". Те са си чиста проба метълкор и заради тях по-незапознатите сигурно трудно биха повярвали, че този албум е изсвирен само от една група. Някъде по средата между двата жанра пък стоят енергичните "Sometimes You're the Hammer, Sometimes You're the Nail" и "Dead & Buried". В другата крайност, някъде на границата между алтернативния рок и акустичните балади пък са поставени "I Surrender", "End of Me" и "I'm Already Gone", с които ADTR просто показват, че могат да правят всичко, което им скимне и хич не им дреме за каквито и да било стилови ограничения.

За финал ми се ще да кажа, че макар да съм виждал хора по улиците с тениски на ADTR, ми се струва, че тази група все още не е никак популярна у нас, вероятно защото тук никой не ги издава, продава, или дори пуска по радиото. В това обаче няма много логика, тъй като момчетата наистина пълнят арени в САЩ и по света и редовно гостуват на повечето големи рок/метъл фестивали. Затова се надявам популярността им у нас да се вдигне поне двукратно с "Common Courtesy", макар той да не е нито най-добрият им, нито най-запомнящ се албум досега. За сметка на това, обаче, той е идеален както за задържане на интереса на старите фенове, така и за привличане на нови такива - просто защото в него има от всичко, което ADTR могат да предложат.

+ + + + +
За пореден път - учудващо сполучлива смесица от трудно съвместимите поп-пънк и метълкор.
Разнообразие, включващо мелодичен, екстремен, веселяшки и баладичен материал.
От албума лъха на свежест, защото ADTR правят и свирят каквото си искат, без ограничения.
Изненадващо качествен саунд, особено като за домашно студио.

- - - - -
Можеше и малко по-смело да подходят, вместо да залагат на сигурното, ама карай.
Малко повече метълкор също нямаше да дойде зле.
Излишни приказки "директно от студиото", събиращи се в около 6-7 минути.
 
IF YOU LIKE
Close Your Eyes, Silverstein, FFAF, Blink 182, WCAR, Rise Against и др.

Автор: Undepth
[7/10]

3 Response for the "A Day To Remember - Common Courtesy"

  1. Този коментар бе премахнат от автора.
  2. Ето такава обратна връзка харесваме, но рядко получаваме :D Много наблюдателни забележки от твоя страна. Взимам повечето от тях предвид за другия път ;-)

  3. Този коментар бе премахнат от автора.