TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Queensrÿche - Queensrÿche |[-vs-]| Queensrÿche - F.U.

Posted by Today's Metal Crew On сряда, декември 11, 2013 2 коментара

Стилът: Prog Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: CM/Deadline
Отнема: ~35/64 минути

FACEBOOK      FACEBOOK

Queensrÿche. Една дума, пък такъв театър. И друг път сме ставали свидетели на такива примери за "метъл митоза", но чак такъв сеир май скоро не бяхме виждали. Дори при мирно разделените Rhapsody (of Fire и на Лука Турили).

Малко предистория - Джоф Тейт, гласът на Queensrÿche, се оказа лош човек (или добър, кой знае) и бе изгонен от състава. Баси, колко ли е позорно да си фронтмен на една група 30 години и накрая да те изхвърлят от нея? Скоро след това останалите от групата си взеха Тод Ла Тори да им пее, Джоф си направи свой Queensrÿche и сега нито една от двете фракции не се отказва от името. Хвърчат съдебни дела, хаос и сега остава само отнякъде да се появи Крис Де Гармо с нещо от рода на „The REAL Queensrÿche” и шоуто ще е пълно.

По същество. "Frequency Unknown" е албумът, в който пее Тейт. Той си е взел нелош състав, наистина има попадения и това ви го казва фен, който твърди, че от 1994-та насам Queensrÿche се търкалят надолу по спиралата на безидейността. Не броим "American Soldier", който по някаква странна причина ми допадна и като цяло - просто не беше слаб. Обаче в "F.U." се усеща колко е остарял Тейт, колко очаква, че името му го носи сред бурите в морето и колко не желае да си мръдне пръста. Не ми вярвате? В диска има презаписани култовите "I Don’t Believe In Love" и "Empire". Защо?! Всички знаете защо стари групи презаписват успешните си албуми ($$$). Презаписаните парчета смърдят и повече внимание няма да им отделям. Иначе от албума може да се накефите на "Cold" - бързичко и ударно парче, в което солото влиза точно на място. "Give It To You" напомня на постните опити на групата с "Q2K", но е слушаемо. "In the Hands of God" като че ли най ми допадна, защото в нея усетих малко тръпката, която ми липсва от 10 години в Queensrÿche. "Life Without You" е боза откъм текст. "The Weight of the World" пък прилича на жалък опит да се пресъздаде класиката "Anybody Listening?".
И като за финал, римейковете идват като гавра с труп.

Като цяло "F.U." влиза в едното ухо и бързо излиза от другото и в него почти нищо не се запомня, освен посланието в обложката, насочено към бившите колеги на Тейт. Слабо, слабо. Но така става, като си вземеш нови музиканти и се опитате да избълвате албум без да имате хроматизъм. Но да не си помислите, че другите са много по-добре? "Queensrÿche" (албумът) е всъщност изключително интересен, прогресивен... и не бих го прослушал повече от два пъти, ако не пишеше името на групата на него. Съжалявам, но Тод е доста посредствен сравнение с Тейт. Не казвам, че пее зле, добре си пее дори, само че с това заглавие, неизбежно е да не се ходи в обувките на Джоф. А Тод - не е като да не се опитва - на места си криви гласа по онзи характерен за Тейт начин, но за жалост - прекалено видимо и чуваемо. По-силните композиции в албума са "Where Dreams Go To Die", която е е доста ударна и като че ли вдигна прекалено високо летвата за остатъка, докато „Redemption” може да допадне на по-старите фенове - има си я рифовката, има добро многогласие, има го и духа на Тейт. "A World Without" пък е може би най-силното парче в албума - доста мрачно и отнесено, а припевът има почти епохално звучене. Остатъкът минава като пълнеж докрая, а луксозното издание има няколко лайва за бонус, може би за да отговорят на Тейт за римейковете и почти двойната дължина на албума. И не че са лоши, просто дали са там или не, тотално не ви дреме. Усеща се, че работата е изстискана насила, че цялата творба е не за феновете, а за докажат на другия Queensrÿche, че могат да им пречат.

Тежката дума? Този с Тод Ла Тори е по-добър от другия. Не бих казал обаче, че го избирам, защото е по-добър, а защото просто е по-малко досаден от безидейните напъни на Тейт. 5/10 и за двата албума, като отнемам точки на формацията с Тори (щеше да е 7), защото можеха да не се правят на кретени, да си издадат албума с друго име и да провалят повече името на една исторически много добра група. Можеше да си оставят Тейт да си влачи остатъците от замиращата слава в калта. Но не го направиха...


+ + + + +
Колкото и да го наругах, Тейт си е дал зор и това е първият албум от години, който звучи малко по-живо.
Новите музиканти при Тейт имат интересни идеи, следващият албум сигурно ще е по-мелодичен и приятен.
Усеща се, че има потенциал в цялата работа.
Тод пък не е просто "кръпка", а наистина пее добре и се вписва с остатъка.
Албумът е безспорно интересен, дори и да писва по някое време.
Придържали са се към кратки композиции, заради което има шанс албумът с Тод да не ви писне.


- - - - -
Тейт хрипти, циври, вие и като цяло това, което го прави уникален вокал, го предава точно тук.
Любовната ми поезия от 7-ми клас има по-стойностни идеи от Тейт.
Усеща се, че цялата работа при Тейт е направена от чиста злоба.
Тод Ла Тори се опитва да звучи на места като Тейт и не вдявам защо.
Поне една песен над 5 минути можеха да тикнат, пууу.
Името Queensrÿche принадлежи на Джоф Тейт, защото той ги прочу... трябваше им друго име.


IF YOU LIKE
Fates Warning, Savatage, Vanden Plas, Dream Theater, Threshold и др.

Автор: Quiksilver
[5/10] | [5/10]

Categories: , , , , , ,

2 Response for the "Queensrÿche - Queensrÿche |[-vs-]| Queensrÿche - F.U."

  1. Анонимен says:

    Колко години викаш имал Тейт в QUEENSRYCHE ?

  2. Анонимен says:

    Хмм. Прочу ги качествената музика, която правеха (дело на Wilton и DeGarmo). Обичайната роля на Tate е на текстописеца. За съжаление - откакто DeGarmo се засили да става пилот, нещата ушеизвадно тръгнаха на зле, и то именно защото Tate реши, че е единственият човек зад Queensryche...

    Жалко само, че не изритаха Tate навреме - преди да е о*кал положението с последните 4 извращения. Защото новия Queensryche звучи доста по-добре от предните полюции, а тоз момък Тод се справя повече от прилично

    Отделно откога група, която смени певеца си, трябва да си сменя и името, при условие, че въпросния се присъединява последен към оригиналния състав?

    Айде моля ви се. Същите мрънкания, когато едно време едни пичове от Финландия си изритаха вокалистката, само че подправени със съдебен спор, подкладен именно то Tate.