TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Helker - Somewhere In the Circle

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 31, 2013 0 коментара

Стилът: Power/Heavy Metal
От/Год: Аржентина, 2013
Лейбъл: AFM
Отнема: ~36 минути 


Аржентина е държавата на може би най-дивите метъл фенове. Много групи ходят по разни места и викат "Уау, велика публика сте!", но всеки, който е гледал голям концерт в Аржентина, веднага ще разбере, че това са само мили комплименти. В Аржентина метълът е на изключителна почит и там тази музика се прави с много желание, отдаденост и страст - все думи, с които можем да озаглавим латино сериал, но които са и движеща сила за групи като Helker.

"Somewhere In the Circle" е първият албум на Helker изцяло на английски език и първият по-сериозен опит на групата да навлезе и на европейската сцена. Албумът ни дава доволна доза типичен южноамерикански пауър/хеви метъл - суров и класически като усещане, но с полиран съвременен звук и силно повлияни от хард рока вокали. Още в първите рифове на "Modern Roman Circus" и "Just Be Yourself" се разбира, че таргетът на Helker са феновете на добрия стар пауър и хеви метъл, където на преден план са безкомпромисните вокали и суровите, класически хеви метъл рифове, подкрепени от задължителни китарни сола. Във "Begging For Forgiveness" пък се включват и познатите на всеки хеви метъл фен гласове на Ралф Шийпърс (Primal Fear) и Тим Оуенс (ex-Judas Priest). Появата на първия не е никак случайна, тъй като продуцент на албума е Мат Синър, също познат ни от класическия състав на Primal Fear. Мат всъщност е участвал и в композиционния процес на албума, което аз бих казал, че надушвам най-силно в по-мелодичните "Wake Up", "Dreams" и баладата "Flying". Любителите на искреното куфеене пък би трябвало да се израдват на парчета като "At the End of the Journey", "No Chance To Be Reborn" и "Still Alive". 


Лошото на този албум е, че не е запомнящ се и е далеч от времето, когато на такива релийзи се гледаше като на големи събития. Гадната истина е, че "Somewhere In the Circle" ще се появи в ръцете само на заклетите хеви метъл ценители и аржентинците (особено местната версия с текстове на испански), но се съмнявам дори те да го наредят в колекцията си за ежедневно преслушване. Точно затова мислех да му дам по-ниска оценка, но ако и вие чуете албума, сами ще осъзнаете, че по-малко от 7-ца за него би се равнявало на обида.
 
+ + + + +
Класически южноамерикански хеви метъл в най-добрите традиции на жанра.
Безкомпромисни и много емоционални вокали + много добра китарна работа.

Разнообразно темпо против бързо доскучаване.

- - - - -
Лесно забравим.
Някои много клиширани композиции с още по-клиширани лирики.

IF YOU LIKE
Primal Fear, At Vance, Firewind, Dio, Iced Earth, Masterplan и др.
 Автор: BGMario
[7/10]

Dreamshade - The Gift of Life

Posted by Today's Metal Crew On вторник, януари 29, 2013 2 коментара

Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Швейцария, 2013
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Отнема: ~42 минути 


Dreamshade тръгнаха смело с дебютния си албум преди 2 години и бяха радушно приети от критиката и феновете. Аз все пак запазих скептицизма си, тъй като за мен "What Silence Hides" не беше кой знае какъв добър опит. Звукът не беше от най-добрите, вокалите не бяха нищо особено и като цяло - тоя албум "вече го бех чувàл". Dreamshade явно също усетиха, че резултатът може да бъде и по-добър и смениха вокалиста си. О, какво добро решение бе това! Кевин Кали внесе нужната свежест в състава и ето, че вторият албум май-май е по-добър от предшественика си.

Освен, че впечатлява с по-добър звук, "The Gift of Life" е и много по-запомнящ се от "What Silence Hides". Dreamshade са се постарали да не изпадат и в черната дупка на метълкор влиянията (макар да имат такива), които много групи използват не по предназначение и после се чудят защо критиката не ги харесва. Вместо това, швейцарците са заложили на по-скандинавски тип звучене в стила на Soilwork и Mercenary. Така албумът започва със силната поредица от леко меланхоличния сингъл "Photographs", бързата и мелодична "Your Voice" (която поне аз бих избрал за сингъл) и заглавната "Gift of Life". Обикновено след 3 силни трака се появява един, който малко да успокои нещата, за да могат на неговия фон да блеснат другите песни, но в случая не става така. Динамичната "Sandcastles" и модерната "Consumed Feature" удължиха силната начална серия до толкова много, че тя стигна до средата на албума. Баладичната "Our Flame" се намеси, за да успокои топката, но режещата "Late Confessions" и среднотемповите "Sincere" и "Elisabeth" дадоха да се разбере, че албумът далеч не се изчерпва само със силно начало. Затварящата "Wants & Needs" обаче не успя да ме изненада с нищо, като от пълен skip я спаси само умело използваното пиано.

Най-просто казано - Dreamshade знаят какво правят и за разлика от много от колегите си в жанра имат ясна цел за това, което искат да постигнат, а не нахвърлят безразборни тракове, правени по калъп. Екстремните и чистите вокали са добре балансирани, рифовете не са някакъв скучен chugging, а клавишните и в частност пианото допринасят за създаването на специфична албумна атмосфера, без да се превръщат във водещ елемент. В края на краищата Dreamshade (ме) изненадват приятно с един мелодичен, леко меланхоличен и много целенасочен албум, даващ глътка въздух на давещия се в посредственост напоследък мелодет.

+ + + + +
Целенасочен, ясен, стегнат и изпипан албум.
Адмирации за новия вокалист Кевин и двата му типа вокали!
Много добра китарна и клавишна работа, положена върху здрава ритъм секция.
Свеж полъх за мелодичния дет метъл.

- - - - -
Някои приличащи си и/или просто не толкова интересни парчета.
Честно, омръзва за няколко дни. Ще видим дали ще ми се прислуша пак през март, да речем.

IF YOU LIKE
Soilwork, Mercenary, The Unguided, The Sorrow, Marionette и др.
 Автор: Undepth
[8/10]

Holy Grail - Ride the Void

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 27, 2013 2 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~53 минути 


Holy Grail отвсякъде звучат и изглеждат като група с кариера от средата на 80-те, но "Ride the Void" е едва втори албум за групата. Нека все пак това не ви обърква - в Holy Grail няма неопитни младоци. Пауър метълът, който прави тази група е повлиян от най-ранните години на жанра и NWOBHM течението, но звукът му е съвременен и изчистен, което го отличава от купищата "old school" банди, за които това понятие се равнява само и единствено на оср*н звук.

В "Ride the Void" най-"олд скул" звучат вокалите на Джеймс-Пол Луна, който сякаш пее от някаква друга епоха. От няколко дни се мъча да се сетя на кой ми напомня с този тип пеене, но така и не успях, затова ще ви спестя странните си размисли за NWOBHM сцената и ще ви кажа какво всъщност има в този албум. "Bestial Triumphans" отваря подобаващо със скоростен, китарно-ориентиран трак в духа на Dragonforce и лек прогресарски отенък. Изненадващо в нея се чуват и екстремни ревове, което допълнително вдигна интереса ми, но за добро или за зло, въпросните се появиха само още 2-3 пъти нататък в албума. "Dark Passenger" задържа високото начално ниво със среднотемпов "галопиращ" риф и почти неусетно прелива в "Bleeding Stone", където също се чуват кратки екстремни крясъци на заден план. Заглавната "Ride the Void" пък е възможно най-представителната песен в албума (вероятно затова е и заглавна) и би следвало да ви помогне да решите дали бихте си дали зор да чуете цялата "тава" (любима дума). И не знам защо, но именно този трак ми даде усещането, че съм някъде в средата на албума.

Да, но не бях. От "Ride the Void" оставаха още 8 песни, или повече от половин час. Следващите парчета започнаха да се нижат закономерно и почти да преливат едно в друго. Вече бях свикнал със специфичното звучене на Holy Grail и интересът ми постепенно започна да се губи въпреки добрите хрумки в "Sleep of Virtue" и бързата "Too Decayed To Wait". Адреналинът ми се вдигна отново чак в "The Great Artifice" - скоростен трак с тежки насечени китари, траш рифове, мелодичен припев и още малко от вече залипсвалите ми ревове. За контраст след нея идва акустичната и напомняща за китарна пиеса "Wake Me When It's Over" (ох, как можех да се заям тук, ако не бях харесал албума), след която остана само затварящата "Rains of Sorrow".

Ако остана все така субективен, ще си призная, че можех да мина и с 2-3 парчета по-малко в този албум. Даже мисля, че това щеше да е добър ход от страна на Holy Grail, защото в момента в "Ride the Void" се дочуват пълнежи, а цялостното слушане на албума доскучава по някое време, защото началната му енергия изчезва сравнително бързо. Тракове като "Bestial Triumphans", "Dark Passenger" и "The Great Artifice"
обаче са показателни за уменията на групата и още няколко подобни щяха да превърнат албума в истински трепач. Тези 53 минути пък спокойно можеха да станат 41 (да речем) и "Ride the Void" щеше да придобие далеч по-стегнат вид. Слушането му все пак остава задължително за всеки пауър, хеви, спийд и NWOBHM фен.

+ + + + +
Специфично, открояващо се и запомнящо се звучене.
Открояващо се добра китарна работа и китарно-ориентиран албум като цяло. Страхотни сола!
Разбиващи парчета като
"Bestial Triumphans", "Dark Passenger" и "The Great Artifice".

- - - - -
По-дълъг от необходимото.
Бързо се свиква със специфичното звучене и леко доскучава към средата и края.
Някои парчета звучат еднообразно.

IF YOU LIKE
White Wizzard, Dragonforce, Helloween, Pathfinder и др.
 Автор: BGMario
[7.5/10]

Adam Kills Eve - The Interruption System

Posted by Today's Metal Crew On петък, януари 25, 2013 1 коментара

Стилът: Alternative/Trancecore
От/Год: Италия, 2013
Лейбъл: Nerdsound Records
Отнема: ~34 минути 


Не им е лесно на хората, правещи транскор. Ако човек се разрови из гугъл, вероятно никъде няма разсъждения на тема "колко е готин този жанр". Често недолюбван от феновете на тежката музика и напълно неразбираем за останалите хора, този стил рядко среща добри отзиви и бива критично пренебрегван от повечето медии. Ние обаче, като едни майки Терези и защитници на неоправданите, гледаме да хвърляме по едно ухо към тези музикални ширини. Така и попаднахме на Adam Kills Eve и техния пресен концептуален дебют "The Interruption System".

Албумът започва с кратко интро, преливащо в хитовата "Maybe In Space", където измежду купищата електроника и китари се откроява гласът на китариста Джовани Мадза. Той има страшно хубав глас, в който нищо не трябва да се променя - не му трябват ефекти, autotune или други подобни (макар че биват използвани) - той просто пее добре. Баладичното начало на "The Revised Hedgehog's Dilemma" е мястото, където Джовани наистина блести. Той изпява един учудващо силен текст, базиран на "дилемата на таралежа" (философска дилема, описваща желанието на група таралежи да се сгушат един в друг, за да обменят топлина през зимата, но в същото време им се налага да стоят раздалечени, за да не се наранят един друг с бодлите си), с който спечели моите големи и трудно раздавани симпатии.

Музиката в "The Interruption System" пък, както можете да чуете и сами, е смес от масивни електронни лийдове, алтърнатив, пънк рок, метълкор, транс и скриймо. Точно това пусто скриймо обаче разваля добрите ми впечатления от Adam Kills Eve като цяло. Вокалистът Федерико крещи (по-прaвилната дyма е "кpякa") пронизително и еднообразно. Aлбумът можеше да мине и без неговото скриймо и дори щеше да спечели от това, защото на тази група или й е нужен по-мощен метълкор вокал, или пълно лишаване от крещенето. "Ms. Destruction" е идеаленият пример за добре измислена песен, но почти напълно прoвaлена от Федерико.

Това е то. Adam Kills Eve започват кариерата си обещаващо, но имат нужда от доста полиране в звученето, преди да мога да вдигна два палеца горе за тях. Пичовете имат талант, много и добри идеи, нелоши текстове и композиционна мисъл, но им липсват още малко музикантски умения и... по-добри крещящи вокали.

+ + + + +
Здрав китарен звук, качествена електроника, много добра и солидна продукция.
Доста зарибяващи парчета, които дори да не искате, ще се забият лесно в главата ви.
Учудващо добри за жанра чисти вокали.
Готини влияния от различни жанрове.

- - - - -
Неприятно, еднообразно и често ненужно скриймо.
Като махнем интродукциите, интерлюдиите и приказките, албумът се скъсява до около 30 минути.
Ненапълно разгърнат потенциал в доста от песните.

IF YOU LIKE
Helia, His Statue Falls, Hands Like Glass, Fail Emotions, IFAF, AAS и др.
 Автор: Stahli/Testset
[6.5/10]

Masterstroke - Broken

Posted by Today's Metal Crew On сряда, януари 23, 2013 0 коментара

Стилът: Power Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Dynamic Arts
Отнема: ~36 минути 


През 2006-та Masterstroke имаха шанса да се превърнат в нов фактор на пауър метъл сцената, издавайки удивителния си дебют "Apocalypse". В него групата показа ясно с какво мисли да се вреже във фенските уши - с мрачен, тежък, но едновременно с това и мелодичен пауър метъл - типично финландска комбинация, която колегите им от Kiuas, да речем, владеят доста добре. Въпросът е, че Masterstroke така и не показаха голямо развитие за тези 6 години и 3 албума от дебюта си насам. Те останаха същата група, в същия стил, със същата енергия, но не сътвориха нещо, с което да надминат "Apocalypse". "Broken" е сериозна стъпка в тази посока, но дори на него нещо не му достига. 

Учудващо тежки за жанра китари, мрачна атмосфера и мелодични припеви - всички те са в основата на 8-те парчета в "Broken". В това може да се убедите още с първите клонящи към траш рифове в "The Eye" и "I Condemn You", със зарибяващите припев в "Seed of Chaos" и "Broken", или с мрачната, пълна с ниски насечени рифове "Reborn In Flames". Което от тези, или останалите парчета да хванете - все ще имате повод да закуфеете, да се заслушате и учудено да си кажете "Брей, защо не съм чул това чудо досега?", но ако хванете и изслушате всички 8 трака един след друг, тогава може да стигнете и до моя извод. А той е, че...

... в този албум доста от парчетата просто си приличат. Разбирам, че ако кажа това на бандата, те ще имат да се чудят защо говоря глупости, но след няколко преслушвания осъзнах, че някои песни сякаш преливат една в друга без дори да усетя. Много от парчетата споделят прекалено много общи елементи и затова бих предпочел да ги слушам едно по едно в интервал от 20 минути помежду им, вместо в определения ред, защото тогава "Broken" избива на еднообразие и далеч не печели от това. 

От друга страна обаче много харесвам Masterstroke и не мисля, че дори една от композициите в албума е слаба сама по себе си. При други условия бих дал на "Broken" поне две единици повече за подобен силен материал, но еднообразието в албума няма да ми позволи да го сторя. Затова и вие затворете очи (или дайте shuffle), пуснете си едно парче и... изчакайте малко, преди да посегнете към следващото.

+ + + + +
Тежък, мрачен и мелодичен едновременно - добра комбинация за пауър метъл.
Силна китарна работа (само чуй солата!) и често неусетни, но значими клавишни включвания.

Всички композиции са силни сами по себе си. Сериозен плюс.

- - - - -
Доста песни са изградени по една и съща формула и си приличат.
Само 8 парчета...

IF YOU LIKE
Kiuas, Leverage, Dreamtale, Machine Men, Evil Masquerade, Mystic Prophecy и др.
 Автор: BGMario
[7/10]

Emergency Gate - You

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, януари 21, 2013 0 коментара

Стилът: Modern Metal/MDM
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: ZYX
Отнема: ~46 минути 


Когато преди няколко години Emergency Gate дойдоха в България като съпорт на Kreator, Caliban и Eluveitie, имах възможността да се разходя с тях из нощна София в жалък опит да открия някакво заведение, където всички да пием бира. След като мотах цялата групичка хора някъде из района на зала "Универсиада" и не намерих заведението, накрая стигнахме до един супермаркет, където си купихме бира и пихме на студа. Умирах от срам, че като пълен идиот разкарах германците из квартала, затова ги изпратих обратно до залата, пожелах им успех и се прибрах. И ето, че сега Emergency Gate имат нов албум!

Рязко скъсих историята, не само защото пак се изчервих като се сетих за нея, а и защото по-важното от онази вечер бе това, че EG ни изненадаха с качествен и тежък звук, контакт с публиката и много енергия - все качества, които пичовете не са изгубили и до днес. Доказателството за това идва още в отварящата "Mindfuck", в която среща си дават тежки насечени рифове, два типа вокали, електронни лийдове и мелодичен припев. Те превръщат песента не само в перфектен "opener", но и в едно от най-добрите парчета в албума! Подобно звучене и структура споделят повечето песни в "You", като идеални примери са леко наивната откъм текст, но и бъдещ лайв-размазвач "Moshpit", агресивната "rEvolution" и мелодетът с транс-елементи "Regret".

"You" е албум, за който си признавам, че бях скептик. Така де, не запомних с нищо "The Nemesis Construct" от 2010-та, но тук нещата стоят различно. Всяка песен изненадва с някакъв определен елемент, а електрониката, макар и да е много, има по-скоро поддържаща роля. Повечето композиции звучат много стегнато и завършено, като изключение правят
най-вече леко наивните текстове и странно озвучените на места чисти вокали. Например, не знам какъв ефект е използван в заглавната "You", но чистите вокали в нея звучат зле, особено на фона на здравите крясъци, които Матиас Купка притежава и използва. "Back From the Grave" пък изобщо не прилича на песен на Emergency Gate и определено можеше да бъде изпята по-добре. Добавяйки и не чак толкова интересни композиции като баладичната "Lean On Words" разбираме, че "You" все пак не е перфектен.

Тези проблеми не са за пренебрегване, но няма нужда и да се взираме толкова в тях, защото като цяло "You" е албум, който със сигурност бих си пуснал отново. Чуйте го и вие, но само в случай, че имате ухо за този тип модерен метъл. Казвам го, защото често определят EG като "пауър метъл", а това не е абсолютно вярно... да не кажа никак. Резултатът от това най-често са ядосани фенове, които са подходили с неправилните очаквания. Затова по-добре се доверете на нас, за да правилна настройка на очакванията си ;-)

+ + + + +
Преобладаващо стегнати, динамични и силно енергични композиции.
Всяка песен има различен, индивидуален почерк, за да се избегне еднообразието.
Умело използвана и добре балансирана електроника.
Матиас Купка показва умения с няколко вида вокали.

- - - - -
На места са добавяни са ненужни ефекти към вокалите, които звучат зле в няколко песни.
Някои композиции сякаш не са правени за този албум и/или са добавени като пълнеж.

IF YOU LIKE
Kiana, Mercenary, Sonic Syndicate, Degradead, In Flames и др.
 Автор: Testset/Undepth
[7/10]

Trapt - Reborn

Posted by Today's Metal Crew On събота, януари 19, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Rock
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: EMI
Отнема: ~41 минути 


Когато имаш високи първоначални надежди към даден албум и пускайки установиш, че първата песен в него ги оправдава напълно, те връхлита ентусиазъм, благодарение на който не можеш и да се надяваш на по-добри парчета, а само се молиш другите да са поне на същото ниво.

"Reborn" започва точно така - със здрав отварящ трак, където тежки китари, електроника и запомнящ се алтърнатив припев формират взривоопасното начало  "Bring It". Следващата "Love Hate Relationship" е с малко по-различно звучене, но все пак запазва зададеното в началото високо ниво. Темпото обаче продължава да спада и "Experience" бива спасена само от запомнящия се припев в нея. От този момент нататък единствено "Strength In Numbers" и "Going Under" успяха да ми направят добро впечатление. Другата (мажоритарна) половина от албума се оказа преобладаващо среднотемпова, преобладаващо предвидима и преобладаващо скучна. Изтъркани алт-рок похвати, поп-рок залитания и пълен мрак на китарно ниво - все неща, които бележат няколко поредни автогола във вратата на "Reborn" и които не мога да пренебрегна с лека ръка. Така например "Too Close" е песен с добра идея, обаче е чист поп-рок, а открояващия се крънч-ефект в китарите в "You're No Angel" и "Get Out of Your Own Way" лишава тези две потенциално добри парчета от нужния им пауър.


Trapt не са направили чак толкова лош албум, но след неубедителния "No Apologies" вече нямаше място за извинения, а "Reborn" далеч не е нужното прераждане за групата. Един истински здрав трак, няколко добри и куп посредствени парчета не могат да ме убедят, че Trapt все още са онази идейна и пълна с енергия група, която ме грабна през 2005-та с "Headstrong". Въпреки това, ако харесвате модерния алтърнатив рок, няма да е никак зле да хвърлите едно ухо на "Reborn". Напълно възможно е да го харесате повече от мен.

+ + + + +
Много силно и направо хитово начало на албума! 
Нелоши сами по себе си парчета, доста от които с потенциал за шумно припяване.
Типични алтърнатив рок композиции, които може да се харесат на феновете на жанра.

- - - - -
Адски изтъркани похвати, липса на достатъчно качествени идеи и доста пълнежи.
Еднаквеещо и направо досадно средно темпо, което рядко носи някаква енергия.
Ненужни поп-рок залитания и липса на достатъчно тежест в китарите.

IF YOU LIKE
Crossfade, Evans Blue, 12 Stones, 10 Years, Hoobastank, Adema и др.
 Автор: Stahli
[5.5/10]

[OUTSIDE!] Vega Nova - Lovesongs For The Dead

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 17, 2013 4 коментара

Стилът: Electro Rock
От/Год: Дания, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~49 минути


Знаете ли датската модерна/електро метъл банда Raunchy? Ако отговорът е "не", значи трябва да побързате да я чуете, но ако отговорът е "да", тогава е възможно да се учудите, че нейните вокалист (Йепе Кристенсен) и китарист (Йеспер Тилстед) имат нов страничен проект, който се нарича Vega Nova и който не е особено "метъл". Vega Nova всъщност е електронно-базиран рок, напомнящ за силно олекотена версия на Raunchy с повече електроника, по-малко и не чак толкова тежки китари и изцяло чисти вокали.

Искам да ви запозная с този проект, защото той чисто и просто е супер свеж и извънредно приятен за слушане, особено в моментите, когато от часове слушате тежка музика и имате нужда от нещо по-леко, а от идеята за досаден радио-поп ви заболява корема. Много добра представа за цялостното звучене на "Lovesongs For the Dead" можете да добиете от сингъла "Daylight" и "Try This At Home". Те ще ви подготвят подобаващо за всичко, което можете да чуете в албума, за да не се изненадате нито от мелодичното и силно електронно звучене на "Serene" и "Revertigo" (където Йеспер показва своя много широк вокален диапазон), нито от типичното синт-рок звучене в "Bliss" и "Astral Plane", нито от баладичните и почти поп-залитания в "Let Go" и "Vaxeene". За ентусиастите пък е добавен и ремикс на "Daylight", направен от не кой да е, а от Drop от Sybreed.

Цялостното ми впечатление от този дебют на Vega Nova е дори по-добро, отколкото очаквах. Без да се замислям, вече няколко поредни дни си слушам албума на път за офиса и както някои биха се изразили - този албум просто "влиза добре" (без асоциации, плийз). Неангажиращ, мелодичен, пълен с много зарибяваща и странно мрачна електроника, LSFTD се очертава като един от първите изненадващо приятни дебюти за 2013-та година. Естествено, винаги бих предпочел нов материал от Raunchy вместо него, но в това чудо тук... има нещо. Затова моят съвет е прост - не позволявайте на скептицизма си да ви попречи да хвърлите едно ухо на Vega Nova. Защото както е казал поетът/геният: "Който играй - пичели, който не играй - ни пичели".

 
+ + + + +
Плавно ходене на ръба между синт-рока, електро метъла и... дарк/колд-уейва?
Приятен за слушане, неангажиращ, с лесно (и неусетно) забиващи се в главата композиции.
Йеспер показва доста широк диапазон на пеене.

Електроника за чудо, приказ и пример.

- - - - -
Мога да се лиша от фалцетите на Йеспер без да се замислям.
Някои ненужно олекотени парчета в края, от които просто доскучава.

IF YOU LIKE
A Life Divided, Raunchy, Lauri Ylönen, The Birthday Massacre, Linkin Park и др.
 Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]