TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Soilwork - The Living Infinite

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 27, 2013 1 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Швеция, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~84 минути


Амбиция и упорит труд - две думи, с които винаги можем да опишем работата на Soilwork. И именно тази силна амбиция на Бьорн Стрид и компания да създават винаги нещо ново и различно изведе групата на голямата сцена. Тази амбиция създаде "Natural Born Chaos" и недолюбвания от критиката "Stabbing the Drama" - албуми, които изиграха голяма роля за развитието на съвременния мелодет и метъла изобщо. Трудно е обаче да напишеш нещо стегнато и кратко за албум от 84 минути, затова вместо да обръщам внимание на всеки от 20-те трака в него, ще ви кажа най-важното - струва ли си той вашите честно изкарани 26 лева?

Да започнем с това, че "The Living Infinte" е най-дългият и най-разнообразен албум на Soilwork досега. Като добавим към това и честите прог-елементи в него, той се превръща в "мечтата на критика". Композиционната мисъл на напусналия Петер Уичърс пък сякаш е нарочно компенсирана от чисто музикантско майсторство. На тази мисъл ме наведе още великолепното начално парче "Spectrum of Eternity", което (за мен) е и най-доброто парче в целия албум. В него има всичко - зверска скорост, страхотни мелодии, безкомпромисни вокали и жесток инструментал. С подобни (но не точно същите) определения мога да похваля още "This Momentary Bliss", "Long Live the Misanthrope", "Drowning With Silence", "Rise Above the Sentiment", "Tongue" и "Parasite Blues" - все песни, заслужаващи място сред най-добрите в дискографията на Soilwork.

Между тях се срещат и малко по-нетипично мелодични композиции като "The Windswept Mercy" и "Antidotes In Passing", както и песни с доста прогресарско и разчупено звучене като "Memories Confined", "Vesta" и "Whispers & Lights". Добавяйки специфичното звучене от "The Living Infinite I & II", здравият риф в инструментала "Loyal Shadow" и мрачният завършек с "Owls Predict, Oracles Stand Guard", става ясно, че в този албум има толкова много материал, че е почти невъзможно той да се хареса на 100% на всеки слушател.

Е, аз също не го харесах на 100%. Тъй като обаче изкарвах 4-ки по математика само с преписване, не мога да ви кажа и точния процент, с който харесвам "The Living Infinite". Но да речем, че материалът в него, който наистина харесах и който аз, като фен на Soilwork бих си пускал без skip, спокойно би се събрал и само на един 45-минутен диск. Като техен фен от повече от десетилетие насам няма да крия и че не съм въодушевен от прог-влиянията в албума, които... не им отиват. Цялата тази стъпка към показно музикантство дори ме плаши, защото не ми се иска да видя как Soilwork се превръщат в една от онези банди, които решават, че са много зрели и че вече ще правят висше изкуство, вместо това, в което вече са доказано добри. Но от друга страна, ако Soilwork не излизаха от комфортната си зона, надали някога щяха да сътворят миналите си шедьоври. Затова нека приемем, че "The Living Infinite" трудно ще ни хареса на 100% и че няма нужда да се напъваме в тази посока. В него има предостатъчно материал, от който да си изберем това, което ни допада...

... и за което заслужено сме си дали честно изкараните 26 лева.
 
+ + + + +
Албум, в който има толкова много материал и детайли, че е трудно всички да бъдат описани с думи.
Огромно разнообразие от идеи, стилове, похвати и подходи.
Показване на завидно музикантско майсторство и мисъл.
Над 84 минути материал в един албум си е чиста проба подарък. 

- - - - -
Толкова е дълъг, че малцина ще успеят да го изслушат наведнъж от край до край.
Първокласният материал в албума май-май може да се побере и само на едно CD.
Честно - има някои доста скучни парчета, които рядко изтърпявам без прозявка.

IF YOU LIKE
In Flames, Dark Tranquillity, Scar Symmetry, COB, Demon Hunter и др.
 Автор: Undepth
[8/10]

One Morning Left - Our Sceneration

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, февруари 25, 2013 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Deathcore/Electornic
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Spinefarm
Отнема: ~42 минути


В миналото, неприятни обложки като тази често ме отказваха изобщо да слушам дадени групи. Веднъж обаче така щях да изпусна един доста готин албум, затова свикнах да проверявам какво се крие дори зад най-тъпите обложки. Зад тази тук се крие един нелош, но и лекко странен албум на едни не по-малко странни финландци. Тук пък леко се учудвам, защото не съм свикнал да слушам пост-хардкор албуми с електронни елементи, идващи от Скандинавия.

При One Morning Left я няма онази често използвана от американските им колеги лигня във вокалите, но за сметка на това не им липсва хаотичност, а думата "странно" добре описва звученето на целия "Our Sceneration". Така например, откриваащата "I Told You Already" представлява леко хаотична смесица от деткор и пост-хардкор, а "Words Won't Save You", "Game of Drink" и "Sarcoptes Scabie" избиват на транскор в духа на Fail Emotions и WBTBWB. На подобно силно електронизирано звучене залагат още заглавнaта "Our Sceneration", "Fuck the Lyrics" и хитовитр "Faith In Humanity" и "LOL", а между тях влизат шумните и доста по-екстремни "OSCi", "Game Over" (bree-bree!) и "Things To Do To Get Stabbed".

"Our Sceneration" не е просто поредният пост-хардкор албум. В него има нещо повече. Даже толкова повече, че дори след 4-5 слушания не успях да схвана каква точно е била крайната цел пред OML. Но признавам, греховно много се израдвах на транскор парчетата и завладяващите електронни пасажи, примесени със здрави крясъци и почти "поп" чисти вокали. "Faith In Humanity" пък е толкова зарибяваща, че от няколко часа не спира да кънти из главата ми. И макар да не разбрах какво всъщност са искали да ни кажат OML с този албум, аз харесах "Our Sceneration". На първо слушане дори бях готов да го оплюя заради неговата хаотичност, но с времето и повечето слушания, почти (!) всичко си дойде на мястото. Продължавам да се чудя на граничещите с хаоса парчета като "Game Over", "Fuck the Lyrics"и "I Told You Already", но енергията от другите композиции не ми позволява да търся още кусури там, където може да ги намери само субективизмът.
 
+ + + + +
Успешна комбинация от метълкор, пост-хардкор, деткор и електроника, при това без много лигня.
Изненадващо добри и направо хитови композиции като "LOL", "Faith In Humanity" и други.
Достатъчно екстремен, достатъчно мелодичен и достатъчно интересен албум като цяло.
На достолепно разстояние от американския стереотип за жанра.

- - - - -
И все пак има някакви инфантилности и лигня, без които спокойно можех да мина.
Хаосът взима превес на места и там вече започва да става неразбираемо. 
Някои песни (например заглавната) могат да бъдат изсвирени (почти буквално) и с една ръка.

IF YOU LIKE
Helia, Fail Emotions, Eskimo Callboy, Hands Like Glass, WBTBWB и др.
 Автор: Stahley
[7/10]

Wolfchant - Embraced By Fire

Posted by Today's Metal Crew On събота, февруари 23, 2013 0 коментара

Стилът: Epic Pagan/Power Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: NoiseArt
Отнема: ~43 минути


Wolfchant събраха смелост и в предния си албум обогатиха иначе суровия си паган метъл с епичност и пауър метъл елементи. Към групата се присъедини Михаел Зайферт (Rebellion), който да изпълнява чистите вокали, поддържащи крясъците на Lokhi. Днес, с обновено лого, Wolfchant са по-епични от всякога, чистите вокали вече са доминиращи, а звукът е кристално чист и детайлно изпипан. Тези факти надали ще допаднат на по-суровите паган метъл фенове, но... Wolfchant звучат ужасно добре в този си вид.

Албумът започва с 3-минутно епично (и пренебрежимо) интро, но същинското му начало се дава от заглавната "Embraced By Fire". Песента дава ясна идея за подобреното звучене на групата и за това какво може да се очаква по-нататък в творбата, но и далеч не изчерпва приятните изненади в нея. Следващата "Element", например, е едно от немскоезичните парчета в албума, заедно с "Einsame Wacht" и "Freier Geist" (с участието на Freki от Varg) - все скоростни, мощни и епични композиции със засилени симфонични елементи и екстремно пауър метъл звучене. Ако трябва да направя по-точно сравнение, за да не остана неразбран - представете си нещо средно между Týr, Ensiferum и Rebellion и ще добиете представа за какво говоря. По подобен принцип са построени и другите композиции, всяка от които обаче изненадва с нещо свое. Така например, "Turning the Red" започва с гайда и хорови напеви и има страхотно китарно соло, "Autumns Breath" удря със супер тежък и насечен риф, а акустичното фолк начало на над 6-минутната "Winter's Triumph" преминава в мрачнo (и вече лишено от пауър метъл) парче, напомнящо за по-ранните неща на групата.

Голямата ми забележка към "Embraced By Fire" е, че в него можеше да има още 1-2 парчета. Ако махнем интрото, остават всичко на всичко 7 песни, някои от които можеха да бъдат и по-къси и до тях да бъдат сложени още песни. Убеден съм, че и Wolfchant са осъзнали, че 7 песни са малко и затова като бонус към диска са добавили едночасовия си дебют "Bloody Tales of Disgraced Lands". Така де факто купуваш два албума на цената на един, което е готино (освен ако вече нямаш дебюта), но дори това не променя факта, че Wolfchant можеха да ни дадат още малко нов материал. Нека обаче имаме и предвид, че повечето договори включват клаузи за дължина от 40+ минути и всяка минута над тях вероятно би била проява на извънредна щедрост от страна на групата. Но ние сме фенове, не знаем тези неща, не се интересуваме от бизнес и... искаме още ;-)
 
+ + + + +
Епичен, тежък, мелодичен, боен и уверено звучащ албум.
Детайлно изпипан и много мощен (и модерен) звук.

Много приятна и зарибяваща смесица от епичен паган, фолк и пауър метъл.
Липса на пълнежни и/или откровено слаби парчета.

- - - - -
Само 7 парчета, ако не броим интрото. А можеше да има и повече.

IF YOU LIKE
Varg, TýrRebellion, Ensiferum, Heidevolk, Turisas, Black Messiah и др.
 Автор: Testset
[8/10]

Eisenherz - Fluch Der Zeit

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 21, 2013 5 коментара

Стилът: Dark/Gothic Metal/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: DOTT
Отнема: ~48 минути


Носталгията ме удря здраво напоследък. Първо чух нов албум на Der Bote след 8-годишно прекъсване (и не го  харесах), а сега, 7 години след своя дебют, Eisenherz също се завръщат с нова творба. Явно времето лети, но точно това време винаги ме кара да завишавам очакванията си. Ясно ми е, че Eisenherz не са умували 7 години нон-стоп върху този си албум, но като ще се издава рядко - нека поне качеството е за сметка на количеството.

Затова очаквах или грандиозен шедьовър, или тотален провал с албум, пълен с остарели през годините идеи. Но не познах и с двете. Всъщност, Eisenherz звучат точно така, както би трябвало да звучат през 2013-та. В основата на техния NDH-готик метъл са останали ниските (и често екстремни) вокали на Хайнц Цюрл, високият глас на вокалистката Ивоне и тежките, ниско настроени китари от дебюта, но прогресът е осезаем във всяко направление. Клавишните и симфоничните партии са изчистени и реалистични, вокалите са ясни и разбираеми, а китарите и басът не се губят в цялата тази многопистовост. Виж, барабаните можеха да бъдат с по-добър звук, защото фусът често звучи размазано и неприятно, а соловият барабан е глух и тих. Силните каси също се губят на места, където вместо водещ ритъм се чува някакво далечно удряне на краш и потракване, което да ни подсеща, че все пак в парчето има някакви барабани.

След този аудиофилски анализ без претенции за пълна достоверност (зависи на какъв preset слушате), ще ви кажа набързо няколко думи и за най-открояващите се песни в "Fluch Der Zeit", делящи се условно на две основни групи. В първата групичка влизат разкуфяващите "Du Liebst Mich Nicht", "Du Bist So Kalt", "Manipulator", "Vampir" и хитовата "Fluch Der Zeit", в които насечените рифове и симфо-елементи правят всичко възможно да раздвижат врата ми. Другата основна група включва мрачни, среднотемпови и мачкащи парчета като "Racheengel", "Schlampenball", "Scheintott" и (особено!) "Schicksal". И макар при тях куфеенето да е по-бавно, те са с една идея по-тежки от другите композиции и наистина се открояват след 1-2 слушания.

"Fluch Der Zeit" далеч не е пълен с най-оригиналните композиции на света, но това не му пречи да бъде приятен за слушане и да внесе разнообразие в плейлистите на готик/NDH феновете. Също така мисля, че трудно ще харесате на 100% съдържанието в него и все така трудно ще го включите в ежедневния си плейлист. Затова най-добре сами му дайте няколко (не само един) шанса, пък... каквото курсор покаже.
 
+ + + + +
Сравнително добър звук и продукция.
Разнообразие от вокали - мъжки, женски, ниски, високи, екстремни и прочие.
Тежък китарен саунд, реалистични оркестрации, сола, запомнящи се мелодии.
Съчетание от тежест, мрак, мелодия и предразполагащи към куфеене рифове.

- - - - -
Не особено оригинален откъм идеи.
Звучи наивен и дори недомислен на места.

IF YOU LIKE:
Leichenwetter, Schwarzer Engel, EWIG, Eisheilig, Unsun, Rammstein и др.
 Автор: Testset
[7/10]

Within The Ruins - Elite

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 19, 2013 0 коментара

Стилът: Technical Metalcore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: eOne/Good Fight
Отнема: ~39 минути


Чета новините за оставката на правителството и неусетно и непредизвикано в главата ми изскача мисълта, че днес, благодарение на политическия си "елит" в последните 20+ години, сме сред руините на собтвената си държавност. И въпреки че е неуместно да свързвам името на групата, за която пиша, с неумението (и нежеланието) си да правя политически коментар, надали можеше да намеря по-удобен ден да пиша за Within The Ruins и "Elite" от днешния. Всъщност, ревюто бе почти готово преди днешните събития, но ако просто бях седял и писал само за музика, сякаш живея на някаква друга планета, щеше да е странно.

Новините ме завариха, докато слушах точно този албум в рейса. Вече имах изградено мнение за "Elite", но в последния момент и в движение преправих някои параграфи в текста. Не мислех да го правя, но просто не се сдържах вътрешно да не свържа интрото "Terminal" с идеята за "Терминал 1" на летището и буреносните "Solace" ("Утеха") и "Feeding Frenzy" със събията у нас и яростно ядящите ни, вечно ненаядени управници...

Но стига политика, пу, да не ни е уроки. Нека се върнем на "Feeding Frenzy" - песента, която трябва почти задължително да чуете, преди да пристъпите към цялостното слушане на този албум. От нея ще ви стане ясно горе-долу какво ви очаква в целия "Elite", а именно - техничен метълкор с блестяща китарна работа, мощен модерен звук и технични, но не прекалено разчупени барабани, които все пак ще ви позволят да куфеете, без да ви се налага да ползвате инженерен калкулатор за целта. Добавете към всичко това здравите ревове на Тим Горгън и пълната липса на чисти вокали и ще получите един от най-добрите метълкор албуми в последните няколко месеца. Независимо дали ще се хванете за картечните бластове и солото в "The Charm", за звучащата като един голям техничен брейкдаун "I, Blaspheme", или за майсторските инструментали "Ataxia II" и "Dreamland" - в този албум няма нито едно самостоятелно слабо звено.


Единственият сериозен кусур на "Elite" е, че след средата си спира да изненадва. Вероятно и сами ще усетите как отвяващото начало ще ви накара да кажете "Уау", но след него ще получите само още от същото, без албумът да претърпява особено развитие. Пак казвам, това не означава, че подценявам която и да е от перфектно изсвирените песни в "Elite" - просто в него няма достатъчно изненади, каквито миналата година ни дадоха BTBAM, например (и заслужено получха нашата 10-ка за това). Тук чак в затварящата "Dreamland" се чува изненадващо соло на акустична китара и ни подсеща, че точно подобни неща липсват из по-горните тракове. Но встрани от тази немалка забележка, "Elite" е почти безкомпромисен.
 
+ + + + +
Голямо инструментално майсторство и наистина великолепна китарна работа.
Техничен албум, на който все пак може да се куфее и без помощта на инженерен калкулатор. 
Някои парчета в "Elite" са си направо шедьоври. "Feeding Frenzy" е най-явният от тях.
Скорост + хъс + агресия + мощен звук - слаби парчета = рядко здрава комбинация.

- - - - -
Албумът просто спира да бъде изненадващ по някое време, което е сериозен минус.

IF YOU LIKE
Elitist, Born of Osiris, After The Burial, BTBAM, THA и др.
 Автор: Testset/Stahley
[8/10]

Finntroll - Blodsvept

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 17, 2013 2 коментара

Стилът: Folk Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Century Media/Animato
Отнема: ~43 минути 


Феновете на Finntroll са (сме) облагодетелствани, защото тази група много трудно може да сгреши. И хем е трудно да имаш конкретни очаквания към тях, хем някак вътрешно знаеш, че няма да те разочароват. Е, ако се върнем няколко албума назад аз все пак успях да се разочаровам (да не казвам от кой албум точно), но "Blodsvept" ми дава точно това, което ми се искаше да чуя от Finntroll през 2013-та.

Очевидно е за всички, че Finntroll не са просто поредната фолк метъл банда. За да ни го напомнят, в "Blodsvept" финландците връщат сериозна част от старото си блек звучене и залагат на по-суров звук, без обаче от това да губи качеството му (да се учат wannabe old-school бандите). Типичната свирепа тролска лудост на Finntroll този път избива в много посоки. Началото на лудостта се поставя от сравнително опростената, но високо енергична заглавна песен "Blodsvept", която отваря подобаващо вратите на налудничаво напрегнатата "Ett Folk Förbannat" и злостната "När Jättar Marschera". И докато "Mordminnen" и "Rösets Kung" поддържат злостното, но веселяшко тролско звучене, "Skövlarens Död" носи със себе си неочакван мрак. Мрачните, епични кийборди, почти шепнещите вокали в началото на песента и мачкащия маршов риф в основата създават музикалния еквивалент на гигантски пожар, бавно изпелеяващ всичко по пътя си. В средата на песента темпото се сменя, но мракът остава до самия ѝ край. Едно от най-добрите парчета в албума според мен!

Изненадите обаче тепърва започваха. В скоростната "Skogsdotter" влиза двойка дуелиращи се банджота, а брас-кийбордите след средата внасят една гротескна, но и носеща енергия епичност, превръщаща песента в друг мой албумен любимец. Същите тези кийборди с брас-звук преливат неусетно в "Häxbrygd", след която идва и друг от моите фаворити, наречен "Två Ormar". Trollhorn определя звученето ѝ като "Битълджус на крек" и, честно казано, не лъже. Тракът има леко "карнавално" звучене и супер тежък и насечен основен риф. Единствено последните две песни (кратката "Fanskapsfylld" и почти 6-минутната "Midvinterdraken") не успях да отлича с нищо, не защото не ги харесах, а защото мисля, че можеха да бъдат развити и по-добре.

Истината е, че и идея си нямам как критиката и останалите фенове ще възприемат "Blodsvept". Изградих мнението си за този албум изцяло върху вътрешното си усещане, на което винаги разчитам, защото както и преди съм казвал - не се имам за голям критик. Затова, ако и вие като мен харесвате Finntroll по принцип, трудно ще останете разочаровани. Ако обаче слушате с ясната цел да търсите кусури - може и да намерите някакви. Дори да намерите такива обаче, силно се съмнявам Finntroll да се трогнат от тях ;-)
 
+ + + + +
Сравнително суров, но плътен и тежък звук, без компромиси в качеството.
Мощен китарен саунд и много голяма и важна роля на клавишните.
Едновременно енергичен, зъл, веселяшки и мрачен албум.

- - - - -
Някои тракове са можели да получат още малко развитие.
Нямам почти никаква идея за какво става дума в текстовете на шведски, както винаги.

IF YOU LIKE
Trollfest, Ensiferum, Korpiklaani, Moonsorrow, Turisas и др.
 Автор: Undepth
[8.5/10]

Eternal Tears of Sorrow - Saivon Lapsi

Posted by Today's Metal Crew On петък, февруари 15, 2013 0 коментара

Стилът: Symphonic Melodic Death Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Massacre
Отнема: ~45 минути 


В северната част на Скандинавския полуостров, в района на Лапландия, живеят саамите. Дали Дядо Мраз (или Коледа) е един от тях - не зная. Знам обаче, че саамите имат своя митология и виждане за подземния свят, който те наричат "Saivo". Затова финското название на новия албум на ETOS би следвало да се превежда като "Детето на Сайво". Тези от вас, които са се задълбочавали по-сериозно в предишните албуми на ETOS сигурно ще се сетят, че това название не е случайно сзбрано, тъй като групата отдавна има навика да се занимава с истории от Северна Финландия и Лапландия.

Географията настрана, важното е, 4-годишното чакане за нов ETOS свърши! За това време насъбрах в себе си доста съмнения и догадки, защото встрани от няколкото уникално добри парчета в предния албум, така и не останах цялостно доволен от него. Затова много се зарадвах, когато чух, че "Saivon Lapsi" звучи точно така, както се надявах - епичен, атмосферичен, тежък, мелодичен и леко бомбастичен. Всички тези думи важат с пълна сила за откриващия трак "Dark Alliance", в който адски мощният китарен звук си дава среща с епични оркестрации, атмосферични бек-вокали и здравите ревове на Алти Ветелайнен. Сходна е ситуацията и в "Legion of Beast", където се включва и великолепно клавишно соло. И тъкмо когато бях започнал да се притеснявам, че още не съм чул чисти вокали, Ярмо Кюлманен запя в "Dance of December" - песен с бомбастични оркестрации и готик/пауър метъл привкус.

Дотук всичко вървеше повече от добре, но "The Day" беше песента, която просто отвя всички останали. Преплитайки атмосферични вокални хармонии с грандиозни симфонични елементи, тежки рифове и пауър метъл припев, тя се превърна в една от новите ми най-любими песни на ETOS изобщо. Еуфорията след нея обаче бе потушена от "Sounds of Silence", която залага на меланхолично пиано и чисти мъжки и женски вокали някъде до средата си, когато там отново се включват могъщите китари, превръщайки една на пръв поглед обикновена балада в грандиозна композиция. Помпозните оркестрации се завръщат в "Beneath the Frozen Leaves", която обаче не успя да ме изненада с нищо, за разлика от следващите я "Swan Saivo" (по-"готик" ориентиран трак) и енергичната "Blood Stained Sea". Гранде финале пък логично бе запазен за най-грандиозния и епичен трак в албума "Angelheart, Ravenheart (Act 3: Saivon Lapsi)". В тези 7 минути и половина може да се чуе горе-долу всичко, което човек може да иска и очаква от песен на ETOS. Наистина, ужасно епичен финал.


Нарочно избягвам да ви казвам какво точно може да се чуе във всяка секунда на този албум, защото първо - никой не иска да чете "Война и мир" под формата на ревю, и второ - в "Saivon Lapsi" има толкова много елементи, които заслужават да им се обърне внимание, че е почти невъзможно да бъдат описани с думи, без и аз, и вие, да умрем  от скука докато пишем/четем. "Saivon Lapsi" трябва да се чуе, при това с качествен звук и добре надути колони. Само тогава ще можете да усетите колко грандиозен и могъщ е той в действителност.

+ + + + +
Епичен, симфоничен, мелодичен, бомбастичен, атмосферичен и тежък, че да не свършва всичко на "-ичен".
Пример за добре сработен колектив, водещ до добър баланс между отделните елементи.
Изключително мощни китари и грандиозни (но не и излишно помпозни) оркестрации.
Почти всяка песен има свое открояващо се звучене, което носи голямо разнообразие.

- - - - -
Усещам как често ще пропускам 2-3 от парчетата в албума.
Ревовете на Алти на места звучат... ъм... абе, сякаш не си дава много зор, да речем.

IF YOU LIKE
Norther, Kalmah, Insomnium, Noumena, Graveworm, Catamenia и др.
 Автор: Testset
[8.5/10]

Faith In The Unseen - I Am The Beginning

Posted by Today's Metal Crew On сряда, февруари 13, 2013 0 коментара

Стилът: Post-Hardcore/Emocore
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: -
Отнема: ~39 минути 


Имайки предвид, че сигурно над 90% от феновете на екстремната музика у нас са или атеисти, или "сатанисти", рядко може да се намери местенце по наши земи, където да стане дума за християнска тежка музика. И може би така трябва. Аз самият, например, съм християнин, но не само избягвам да "проповядвам", защото не искам да се бъркам във вижданията на хората, а и винаги ми е било странно да слушам музика, в която се пее за The Savior Jesus Christ. И все пак, често одобрявам посланието в такива песни. Но колкото и да го одобрявам, ако музиката зад него не струва - критики не пестя, пък ако ще и папата да подаде оставка.

Faith In The Unseen са една от многото християнски метълкор/пост-хардкор банди в САЩ. За разлика от мощните си колеги от For Today и Sleeping Giant обаче, FITU не предлагат почти нищо интересно като музика в "I Am The Beginning". Албумът започва сравнително добре с тежката "The Sickest Thing Since the Plague", но още в нея става ясно, че ни чакат много изтъркани брейкдауни и еднообразни ниско настроени китари. "Growth" също е сравнително добро попадение, но дори тя затвърждава подозренията за посредственост, създадени в самото начало. Във ссяко от парчетата до края ни залива вълна от псоредственост, еднообразие и скука, чийто апогей е в незнайно защо избраната за сингъл "Condominiums". Песента е може би най-слабата в целия албум и в нея най-ясно се чува колко зле всъщност са чистите вокали на басиста Танер. Този проблем е оправен в песни като "Furiosity Killed the Cat", където чистото пеене на ниво, или в агресивната "Bonecrusher", където чисти вокали изобщо няма, но веднъж стигнем ли до блудкавите балади "Rebirth" и "Show Me Your Heart", желанието да залепим със скоч устата на Танер се завръща с пълна сила.


"I Am The Beginning" не е толкова лош сам по себе си, но е толкова обикновен и предвидим, че изобщо няма да загубите, ако го подминете. Ако все пак много харесвате модерен пост-хардкор и/или сте с християнски виждания, то може да хвърлите едно ухо на този самиздат. Вярно, далеч няма да чуете нищо ново и неизползвано досега в жанра, но пък и надали ще ви закървят ушите от някакви явни прояви на некадърност. И като се замисля, именно някъде между тези слова се ражда думата "посредственост"
 
+ + + + +
Нелош сам по себе си (в изолирана среда) албум.
Тежки брейкдауни, добри екстремни вокали, добро послание (според религията).
Някои добри идеи и някои добре подредени парчета.
 

- - - - -
Еднообразен, опростен, леко скучен и доста посредствен като цяло. 
Абсолютно нищо, нечувано досега, блудкави баладки, често неприятни (и лигавки) чисти вокали.
Трудно бих си представил някой да си пусне този албум повече от 1-2 пъти.

IF YOU LIKE
Amyst, For All I Am, Madison Affair, Sleeping Giant и др.
 Автор: Testset
[4/10]