TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Stone Sour - House of Gold & Bones (Part 2)

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, април 29, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Roadrunner
Отнема: ~51 минути


Две са нещата, които веднага изникват в ума, щом зазвучи "HOG&B2". Първото - че този албум е най-мрачният, който Stone Sour някога са издавали. А второто - как е възможно тази група да звучи все по-зряла с всеки изминал албум? И докато тези две твърдения са лесно доказуеми, субективен е въпросът доколко "HOG&B2" ще се хареса на феновете. Ако се абстрахираме от критиката и хората, които обичат да изказват мнение в интернет (според които този албум е чист шедьовър), "HOG&B2" си има и своите недостатъци.

След мощната първа част, втората някак... натежава. Не знам дали заради задължителното изпълнение на идеята за албум от две части, или заради преобладаващото бавно и средно темпо, но "HOG&B2" не удря с типичния за Stone Sour заряд. А барут за него има. Само че той не е плътно натъпкан и взривен с гръм и трясък, а събран на купчина, която обаче запалена не произвежда взрив, а изгаря с яростно свистене, пламък и искри, плюс няколко малки, разтрисащи стъклата избухвания.

По-човешки казано, "HOG&B2" е много по-емоционален от предшественика си. Агресията в него е скрита и се появява спорадично, докато на преден план излизат меланхолията и философията, а изпъква и важността на текстовете. След няколко слушания обаче текстът вече е познат и не представлява изненада, докато бавното темпо започва да уморява. Липсата на явен хит също започва да се усеща, макар че такъв потенциал притежават "Do Me a Favor", "Black John", "Stalemate" и закриващата спектакъла "House of Gold & Bones".

Технически, звукът е безкомпромисен, но за сметка на това някои парчета са ненужно удължени и забавят действието. Това придава на албума малко претенциозност, подходяща за някой 6-часов независим филм, но не и за метъл албум. Хубавото е, че "HOG&B2" не е просто "метъл албум", а цяло произведение на изкуството, особено в съчетание с първата си част. В него има концепция (изобразена и в комикс), разнообразие, широк спектър от емоции, похвати и идеи, а на всичкото отгоре, двата диска могат да бъдат сглобени в... къща! И макар според мен втората част да отстъпва на първата по редица показатели, съм сигурен, че един ден "House of Gold & Bones" ще бъде златна класика. Подсетете ме след 20-30 години, за да ви кажа "Казах ли ви?" ;-)
 
+ + + + +
Усещане за завършеност, сдържана грандиозност и искри на чиста гениалност.
Огромен спектър от емоции, композиционни похвати и идеи, събрани само в 51 минути.
Добре развита, интересна, задържаща вниманието концепция.
Двете части на албума един ден ще бъдат класика, а Кори Тейлър - рок легенда.

- - - - -
Излишно удължаване на някои песни, от което лъха и на малко претенциозност.
Преобладаващо бавно и средно темпо и по-малко наистина тежки моменти.

IF YOU LIKE
Slipknot, Avenged Sevenfold, 5FDP, BFMV, Alice In Chains и др.

Автор: Stahley/Testset
[7/10]

Nachtgeschrei - Aus Schwärzester Nacht

Posted by Today's Metal Crew On събота, април 27, 2013 0 коментара

Стилът: Folk Rock/Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Massacre Records
Отнема: ~61 минути


Ако не бяха германците, надали днес щяха да са останали много групи, свирещи "средновековен" фолк метъл. Там обаче този стил е на особена почит и закономерно там са и големите имена в жанра като In Extremo, Subway To Sally, Tanzwut и други. Отскоро и Nachtgeschrei се опитват да се наложат като сериозно име на тази сцена и засега частично успяват. И въпреки съмненията ми, че "Aus Schwärzester Nacht" ще ги изстреля във висините, този албум може да служи за пример за това как се прави музика в този жанр.

Трябваше да наостря уши, за да усетя, че зад микрофона в Nachtgeschrei е имало рокада. Доскорошният вокалист Hotti е отстъпил мястото си на Мартин Лемар, известен като вокалист на Mekong Delta. Точно него не си го представях пеещ на немски във фолк метъл група, но той е безупречен в новото си амплоа и се вписва перфектно в новото, по-модерно звучене на Nachtgeschrei. То, от своя страна, се откроява с по-плътно китарно звучене, засилена роля на ритъма и подобрен баланс между агресия, меланхолия и веселяшки фолк. В първата категория попадат песни като отварящата "Sirene" (с ударение на последното "e", да не се чете като "сирене", колкото и да сте гладни), "Die Geister, Die Uns Riefen", "Am Ende Der Zeit" и още 3-4 парчета, а сред по-меланхоличните влизат "Unter Deinem Licht", лекичката "Am Rand Der Welt" и затварящата "Ungebrochen". Чисто веселяшка пък е инструменталната "На здоровье!"

В заключение можем спокойно да кажем, че "Aus Schwärzester Nacht" е "средновековен" фолк метъл в много изчистен вид, а модерният му саунд се допълва с автентичното звучене на гайдите, акордеона, флейтите и винаги любимото ми хърди-гърди. В него няма много изненади, каквито определено са нужни на бандите от жанра, за да спрат да звучат толкова сходно, но дължината му от над един час и многото готини композиции в него компенсират този недостатък. С едно изречение - ако харесвате този стил, ще харесате и този албум.
 
+ + + + +
Мартин Лемар от Mekong Delta е новият вокалист на Nachtgeschrei! 
Ново, по-модерно, плътно и изчистено звучене. 
Баланс между агресия, меланхолия и фолклорни елементи.     

- - - - -
Жанрът има нужда от изненади и свежи идеи, каквито Nachtgeschrei нямат в изобилие.
В зависимост от гледната точка, 61 минути могат и да натежат.   

IF YOU LIKE
In Extremo, Schandmaul, Letzte Instanz, Schelmish, Subway To Sally и др.

Автор: BGMario
[7/10]

Within Temptation - The Q-Music Sessions

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, април 25, 2013 3 коментара

Стилът: Symphonic Rock/Pop/Metal
От/Год: Холандия, 2013
Лейбъл: Sony/Roadrunner
Отнема: ~42 минути


След като преди няма и 2 години бурно аплодирах Within Temptation за страхотния "The Unforgiving", сега ми е трудно да асимилирам, че слушам от тях кавър албум, пълен с толкова нескопосани кавъри. Не знам какви кинти са взели за това тук, но искрено се надявам да са адски много и да ги вложат в истински нов албум, защото "The Q-Music Sessions" е ужасен. Този диск трябва да струва не повече от 50 стотинки и да върви в комплект с мазна вита баница, защото е абсолютна боза. И то не от оная, готината, а от тая с бучките, от която дори гърдите ви няма да пораснат.

Мисълта за харакири премина през главата ми още докато слушах кавъра на "Grenade" на Бруно Марс, от който... ми стана жал за Бруно Марс. Моите почитания към гласовите данни на Шарън ден Адел, но тази песен не е за нея. Треперливият ѝ глас и странният начин, по който се опитва да направи песента "своя" превръщат този кавър в кошмар, a музикантите зад Шарън са единствената причина той да си струва слушането. Аналогична е ситуацията в "Let Her Go" на Passenger, "The Power of Love" на FGTH и "Crazy" на Gnarls Barkley, а в графата "приемливи" с малко зор отиват "Radioactive" на Imagine Dragons, "Dirty Dancer" на Енрике Иглесиас (!) и "Behind Blue Eyes" на The Who. И докато последната е балада, което по принцип е силна страна на WT, предните две изненадват с приятно тежко модерно звучене. Единствената песен, в която гласът на Шарън де факто пасва на оригинала пък е "Summertime Sadness" на Lana Del Rey. Кавърите на "Titanium" (David Guetta), "Don't You Worry Child (Swedish House Mafia) "Apologize" (One Republic) нарочно оставям без коментар.

Преди някой да ме разбере погрешно - аз харесвам Within Temptation. Харесвам и рок кавъри на поп парчета. Харесвам и електронните включвания из този кавър-албум, които някои могат да приемат за дразнител. Само че кавърите явно не са силата на WT. Шарън има специфичен глас и това я прави толкова важна за групата, но това е и причината нейните опити да пее чужди песни (особено с мъжки вокал в оригинала) да удрят на камък. Нито един от тези кавъри не носи нищо по-интересно от оригиналните версии, а това прави "The Q-Music Sessions" почти изцяло ненужен. Затова засега го захвърлям във виртуалната кофа, напълно убеден, че никога няма да си го пусна отново и започвам да очаквам истинското продължение на "The Unforgiving".
 
+ + + + +
Сполучливи преработки на "Dirty Dancer", "Radioactive" и още 1-2 парчета.
Винaги е хубаво да чуеш нов материал от Within Temptation.
Където има повече китари и модерен звук - слушането си заслужава.     

- - - - -
Голям процент от парчетата чисто и просто не пасват на гласа на Шарън.
Повечето кавъри почти (или изобщо) не надграждат оригиналите, което ги обезсмисля.
Такива неуспешни експерименти със сигурност бавят истинския нов албум.  

IF YOU LIKE
Delain, Nightwish, Bruno Mars, Lana Del Rey, Gnarls Barkley и др.

Автор: Undepth
[3/10]

Dreamtale - World Changed Forever

Posted by Today's Metal Crew On вторник, април 23, 2013 0 коментара

Стилът: Melodic Power Metal
От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Rock It Up
Отнема: ~58 минути


Все ми се струва, че Dreamtale са обидно непознати у нас. Причината, предполагам, се крие в нежеланието на тукашния "масов" фен да слуша неща от този век, затова виртуално ви стискам ръката, ако не сте "масов" и слушате Dreamtale (или поне мислите да го сторите). А ако вече сте ги чували, знаете, че не говоря празни приказки и че Dreamtale са една от най-добрите пауър метъл групи от новото хилядолетие.

Вместо да ви убеждавам в правотата си, бих оставил "World Changed Forever" да го стори. Силната му "пледоария" се разгъва в близо час и съдържа 12 убедителни аргумента, без колебания и излишен пълнеж. В поредицата от първокласни мело-пауър метъл композиции, започваща с "Island of My Heart" и "Tides of War", и стигаща до модерната "Join the Rain" няма и една слаба секунда! Чак след средата темпото спада и идват по-баладичните "World Changed Forever" и "Destiny's Chance", а "Dreamtime" залага на епичност, съчетаваща бавно начало, галопираща среда и скоростна завършваща част.

Две неща правят силно впечатление в "World Changed Forever". На първо място е чудесната клавишна работа, която носи много мелодичност и зарибяващи лийдове и превръща песни като "Island of My Heart" (особено в припева) и "Join the Rain" в моментални хитове. Голяма роля играе и високият, открояващ се глас (а ла Бернхард Вайс от Axxis) глас на Ерки Сепанен (познат на дуум метъл феновете и от KYPCK), както и помагащите му бек-вокали. Любопитен факт пък е, че в албума има и българска следа (встрани от факта, че Ерки поназнайва малко български), тъй като авторката на тази красива обложка е българка.

В пълна трезвеност (дългогодишна) обявявам "World Changed Forever" за най-добрия мелодичен пауър метъл албум досега през тази година! Единственото звено в него, което така и не успях да харесам, беше концепцията. Включващите се от време на време разговори между главните герои далеч не ми бяха достатъчни, за да добия онова специално "чувство за концептуалност", затова историята остана на зад план за мен. Нарочно обаче спирам тук, за да не задълбая в излишни подробности и ще ви оставя сами да чуете "World Change Forever", преди да сгафя някъде и да изкривя в аванс представите ви за него ;-)
 
+ + + + +
Динамика, скорост, модерно звучене и зарибяващи, хитови мелодии. 
Мелодичен пауър метъл такъв, какъвто трябва да бъде - без пълнежи и хард рок.
Забележителен инструментал, важни клавишни намеси, перфектни за жанра вокали.   

- - - - -
Интересна, но недостатъчно развита и респективно пренебрежима лирическа концепция.  

IF YOU LIKE
Axxis, Helloween, Power Quest, Derdian, Axenstar и др.

Автор: Testset
[9/10]

Downstait - With You In Mind

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 21, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Sahaja Music
Отнема: ~52 минути


Срамота ще е да сте WWE фен (сиреч - на кеча) и да не знаете кои са Downstait. В момента именно тяхната музика звучи, когато към ринга отива текущият WHC Долф Зиглър, звездите Майк Мизанин (The Miz) и Коуди Роудс, както и "джобърите" Дрю Макинтайър и Алекс Райли. Ако обаче сте спрели да гледате кеч преди 10 години (ако изобщо сте), вероятността да сте чували Downstait рязко намалява.

На първо слушане Downstait са поредната алт-рок банда, правеща горе-долу същото като колегите си от Ra, Rev Theory и Saliva, но на второ... е, и там нищо не се променя. Downstait обаче имат уникалния талант да създават хитови мелодии и поне за мен е мистерия защо техните хитове не са по върховете на рок-класациите. В "With You In Mind" също има не един и два хита като "Bad", "High Heels", "Everything" и "Golden Rule", чиито страхотен инструментал обаче е заср*н с напълно ненужен autotune във вокалите. Не чак толкова хитови, но доста по-здрави като звук са "Machine" и "Connect", а като по "radio-friendly" се открояват "The Last In Line" (с гост-вокали от Дениъл Тикотин от Ra) и пост-гръндж баладките "I Don't Mind" и "Everything", в които поне има "жица", а не само разплакани от прочувственост акустични китари.

Само едно слушане на албума не стига. Не че в него има кой знае какви сложни композиции, изненади или заслужаващи Нобелова награда идеи в областта на алтернативния рок, но за да усетите енергията на албума, трябва да го чуете поне два пъти, дори и без да му отделяте 105% от вниманието си. Тогава мелодиите му сами ще ви намерят и ще влязат в главите ви, и чак тогава ще отбележите готините дребни детайли из "With You In Mind". Ако пък не, значи или Downstait не са вашата група, или това не е вашият жанр.
 
+ + + + +
Енергичен, свеж, мелодичен и приятен за слушане албум.
Добър звук и продукция и никакви лигавщини (като изключим един autotune).
Няколко буквално хитови парчета (най-вече "Bad" и "Golden Rule").
Подложената на места електроника е заслужаващ внимание детайл.    

- - - - -
Абсолютно невпечатляващи начални минути.
Нищо кой знае какво ново откъм новаторство и идейност.  

IF YOU LIKE
Ra, Rev Theory, Drowning Pool, Red, Saliva, 10 Years, Trapt и др.

Автор: Stahley/Testset
[7/10]