TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Five Finger Death Punch - The Wrong Side of Heaven [...] vol.1

Posted by Today's Metal Crew On сряда, юли 31, 2013 5 коментара

Стилът: Alternative/Groove Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Prospekt Park
Отнема: ~41(+11) минути


Знаеш, че заглавието на даден е албум е прекалено дълго, когато дори абревиатурата му е прекалено дълга, както е в случая с TWSOHATRSOH-V1, но това няма голямо значение, защото с това заглавие идва новият албум на 5FDP! Албумът, подобно на всички предишни релийзи на групата, е хитов от начало до край и изпълнен с толкова много сурова енергия, хъс и агресия, че просто би било невъзможно да останеш безразличен към него. Парчетата се забиват в главата лесно, благодарение както на простите си и запомнящи се текстове, така и на безкомпромисните вокали на Иван Мууди, който за пореден път се справя перфектно с всички видове крясъци, ревове и чисто пеене.

Заявката за "хитовост" идва още със сингъла "Lift Me Up", в който гост-вокали изпълнява самият Роб Халфорд! Сериозните гост-участия обаче не приключват с неговото име - в "The Wrong Side of Heaven" се включват още Макс Кавалера от Soulfly, Джейми Джаста от Hatebreed, Мария Бринк от In This Moment и... рапърът Tech N9ne в кавъра на "Mama Said Knock You Out" на LL Cool J. Интересното при повечето от тези гостувания е, че те са в алтернативни версии на парчетата, които 5FDP са записали и сами - факт, който аз лично не разбирам, но повече за това - след малко. 5FDP все пак ясно показват, че могат да се справят и без гости в размазващи парчета като "You", "Burn MF" (перфектната песен за горене на калории), "I.M.Sin" и "Dot Your Eyes", както и в по-лирични тракове като заглавната "Wrong Side of Heaven" и баладата "M.I.N.E. (End This Way)". 

Ясно е, че залагайки на вече проверената и работеща формула, 5FDP не могат да сбъркат и че ще зарадват феновете с нова доза мощен, съвременен, лишен от "булшит" метъл. От друга страна обаче, 5FDP вече в 4 поредни албума свирят едно и също. Това, както и преди сме обсъждали, има и много положителни страни - фенът знае какво да очаква, никой не мрънка за "връщане към корените" и материалът сякаш сам се пише. Но все пак, колкото и здрава музика да правиш (това не може никой да им оспори), 4 албума в една ниша, един стил и един звук са си бая. 5FDP могат да си го позволят засега, залагайки на мотото "Не поправяй нещо, което не е счупено" и дотук тази тактика работи безотказно (както разботи за AC/DC от 40 години).

Като изключим предвидимата структура на албума, "The Wrong Side of Heaven" не страда от някакви сериозни слабости. Недостатъците му се изчерпват предимно с баналните (но много удобни за припяване) текстове в общия дух на "Ай донт гив а фак/шит" и с наличието на 3 повтарящи се трака, просто защото в тях има гост-вокалисти. Защо просто не бяха оставени директно в албума, както тракът с Роб Халфорд? Аз нямам отговор. Истината обаче е, че дори това няма почти никакво значение, защото 5FDP със сигурност ще зарадват феновете си с "The Wrong Side of Heaven", а всеки недоволен е свободен да си трие и слага в албума каквото му скимне. А аз, честно казано, вече усещам едно вътрешно нетърпение да чуя какво ще ни връхлети от очаквания до края на годината "Vol. 2"! Макар че критикът в мен вече май поназнайва отговора...

+ + + + +
Рядко се срещат албуми, пълни с толкова мощна, енергична и зарибяваща музика.
Иван Мууди се справя безпроблемно с всички видове ревове, крясъци и чисти вокали.
Познато звучене, тежки китари, агресия, мелодия и... всичко, с коeто са известни 5FDP.
Лесно запомнящи се и запяващи се текстове, идеални за крещене на живо (ха дано имаме тоз късмет).

- - - - -
Четвърти пореден албум със същото звучене и настроение.
Макар и лесни за пеене, текстовете са доста банални и еднообразни.

IF YOU LIKE
Stone Sour, Slipknot, Trivium, KSE, Demon Hunter, Disturbed, A7X и др.

Автор: Undepth
[7.5/10]

Deadlock - The Arsonist

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, юли 29, 2013 0 коментара

Стилът: Modern Melodic Death Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Napalm
Отнема: ~40(+14) минути


Една от най-известните (ако не и най-известната) банди, съчетаващи чисти женски и екстремни мъжки вокали, се завръща с нов вокалист, ново лого и нов албум. И ако съдехме албумите само по обложката им, то този веднага щеше да получи 10/10, но за добро или за зло, трябва да се запознаем със съдържанието зад нея, преди да отсъдим дали "The Arsonist" си заслужава парите.

Рядко се случва да не мога да си направя поне някакви дребни изводи след едно слушане на албум, което значи, че в "The Arsonist" има нещо специфично. Трябваше да му обърна малко по-сериозно внимание и ако видите тефтера ми с "временни оценки", ще видите как съм задраскал всичките си първоначални изводи. Така например, на първо слушане изобщо не харесах първата половина на албума. Оставяйки настрана няколко спорадични зарибяващи мелодии, не успях да запомня нищо от първите 20 минути на "The Arsonist". На третото слушане обаче сякаш проткрих всичко чуто досега и се захласнах по мелодиите в "The Great Pretender" ("I will follow, follow, follow!"), "I'm Gone" и "The Arsonist".

Втората половина на албума обаче е много, много по-силна. Мелодичният риф и електрониката в "As We Come Undone" буквално те изпълват с енергия, страхотната балада "Hurt" (в която Сабине вади невероятен глас, а Deadlock дават урок по правене на балади) може да те разхлипа, а епичните оркестрации и хорове в "The Final Storm" добавят изненадваща нотка на грандиозност. Хитовата "My Pain" пък е една от най-запомнящите се песни в албума, а кавърът на "Small Town Boy" (в оригинал на Bronski Beat) е сред най-добрите, правени някога метъл вариант. С две думи - в тази втора част на "The Arsonist" просто няма празно.

Мнението ми за този албум доста се промени само след 3 слушания, като много се радвам, че не си правих изводите само след първото, защото тогава надали бих му оставил оценка, по-висока от 6-ца, което щеше да бъде голяма грешка. "The Arsonist" е многопластов албум и изисква малко повече внимание, макар че поне аз не успях да намеря много интересни моменти в парчета като "Dead City Sleepers" и "Darkness Divine", които не бих могъл да наградя с по-силни думи от "типични", което обаче също не е нещо лошо. Затова моята препоръка е да дадете на "The Arsonist" поне три слушания и да обърнете специално внимание на втората половина на албума, защото там са едни от най-силните композиции, които Deadlock някога са създавали.

+ + + + +
Много стегнато звучене, професионален подход и разнообразие от похвати.
Съчетание от мелодия и тежест, здраво подкрепени с епичност и емоция. 
Изключително силна втора половина на албума!
Някои от най-добрите парчета, които Deadlock някога са създавали са в "The Arsonist".

- - - - -
Няколко парчета, за които не можем да кажем повече от това, че са "типични".
Изисква повече от едно слушане и обръщане на специално внимание.

IF YOU LIKE
Scar Symmetry, Mercenary, The Agonist, Raunchy, Evanescence и др.

Автор: Undepth
[8/10]

Black Sabbath - 13

Posted by Today's Metal Crew On събота, юли 27, 2013 8 коментара

Стилът: Doom/Heavy/Hard Rock/Metal
От/Год: Англия, 2013
Лейбъл: Universal/Vertigo
Отнема: ~54(+15) минути


Култовите Black Sabbath, едни от пионерите на хеви метъла, се завръщат с гръм и трясък на музикалната сцена, издавайки своя 19-ти студиен албум след 18-годишно студийно затишие. "13" отбелязва и завръщането на Ози Озбърн, който от 1978 г. не бе записвал с бандата, след издаването на тогавашния албум "Never Say Die!".

Black Sabbath са група с безбожно много опит и не е учудващо, че много добре знаят какво точно искат феновете им - и им го дават. А именно - още от добрия стар Сабат, с който са израснали вече няколко поколения. Още с отварящата (и 8-минутна) "End of the Beginning" ще добиете чувството, че сте в началото на 70-те, когато пакетчетата с трева и LSD са валели като из ведро (питайте необяснимото медицинско чудо Ози, ако не вярвате), а "God Is Dead?" ще ви потопи напълно в тази атмосфера с мрачна, тежка, дуумаджийска атака в продължение на цели 9 минути. Разбира се, на моменти са неизбежни някои прилики със стари парчета, като например "Zeitgeist", която играе ролята на далечна сестра на "Planet Caravan" от 1970-та. Но кой би се разсърдил на Сабат за това? Не може да не отбележим и огромната роля на Тони Айоми, който продължава да е на добре познатото си високо ниво и въпреки сериозните си здравословни проблеми, изпълва албума с мощни рифове и въздействащи сола, като най-открояващи сякаш са тези в "Age оf Reason" и "Live Forever". 

Дискът започва, тече и завършва, следвайки ясна логика. В този ред на мисли, "Dear Father" е идеалното закриващо парче, в което отново властват характерните тежки и мрачни нюанси. След него човек си казва просто "Това е Сабат!" и му остава да се чуди как така тази група продължава да звучи точно така, както феновете биха искали. Отговорът на този въпрос вероятно съдържа в себе си и името на продуцента Рик Рубин, който също е един от виновниците Сабат да звучат по този специфичен начин и в днешно време. 

Надали има нужда от спорове дали Black Sabbath са се справили подобаващо, въпреки дългото си отсъствие от студиото, поне в този си състав (като изключим Бил Уърд, който бе заменен на барабаните от Брад Уилк от RATM), тъй като албумът вече покори почти всички по-големи класации на Острова - една заслужена награда за свършения труд на момчетата от Бирмингам. Разбира се, ако търсите някаква голяма промяна, невероятно разнообразие и радикални нови идеи в творчеството на Сабат, то тогава е твърде вероятно да останете разочаровани. Но ако сте от тези, които желаят да чуят отново любимците си, заради които са станали фенове на рок и метъл музиката - то този албум е направен целенасочено точно за вас.

+ + + + +
Добрите стари Сабат - тежки и мрачни композиции, типични за 70-те.
Много велики имена са стояли зад микрофона в Black Sabbath, но... Ози си е Ози. И отново е тук.
Рик Рубин определено е оставил своя положителен отпечатък върху албума.

- - - - -
Ако очаквате да чуете радикални нови идеи - е, няма да ги чуете.
Чести препратки към стари парчета. Не че има нещо лошо, но можеше и да не са толкова очевидни.
Бил Уърд отказа да участва в създаването на албума, с което попречи реюниън-а да бъде пълен
.


IF YOU LIKE
Heaven & Hell, Deep Purple, Led Zeppelin, Rainbow, Judas Priest и др.

Автор: Perfect Stranger
[8.5/10]

Schwarzer Engel - In Brennenden Himmeln

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, юли 25, 2013 0 коментара

Стилът: Dark/Gothic Metal/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Massacre
Отнема: ~53(+3) минути


Винаги съм уважавал мултиинструменталистите и особено онези от тях, които имат умението и волята сами да записват цели албуми. И когато не само успяват да запишат много материал, а той се окаже и добър, тогава вече съм наистина впечатлен - точно както се случи с "In Brennenden Himmeln". Dave Jason е записал целия албум почти изцяло сам, с малко помощ от барабаниста Щефан Дитрих (ex-Mystic Prophecy) и познатия ни от Oomph! китарист и клавирист El Friede, а крайният резултат от този почти самостоятелeн труд е най-добрият албум на Schwarzer Engel досега.

Музиката на Schwarzer Engel представлява комбинация от мрачен/тежък готик метъл, симфонични елементи и умерено количество електроника, с текстове изцяло на немски език. Вокалите варират от ниски чисти до мрачни и харш такива, като често се дочуват женски и хорови включвания, а от тежките китари ни нападат здрави, често изсвирени на полутон (с цел "повече мрак") рифове. И когато комбинираме всичко това с плътната и предразполагаща към куфеене ритъм секция, към ушите ни политат епични парчета като "In Brennenden Himmeln" и "Im Schatten Des Todes", разкуфяващата "Auf In Der Kampf", мащабната "Feuer Mit Feuer", смазващата с насечени рифове "Grenzenlos", избиващите на NDH "Psycho-path" и "Der Fährmann", а и осезаемо по-тежките "Der Untergang" и "Drachen Über Eden". В общи линии, имам какво (хубаво) да кажа за почти всеки трак в албума, защото, без да преувеличавам, в него слаби песни няма. Като компромисен бих отбелязал единствено сингълa "Schwarze Sonne" (с гост-вокали от Йохана фон Орлеанс от E Nomine), просто защото не притежава тежестта и заряда на останалите парчета в този иначе пълен с точни попадения албум.

Накратко, ако харесвате епичен разкуфяващ метъл с тежки китари, мрачни оркестрации, мелодични припеви и често включващи се електронни елементи - то в никакъв случай не бива да пропускате "In Brennenden Himmeln"! Палци горе за Dave Jason, който е успял да събере цялата тази епичност само в един албум, при това в жанр, в който повечето групи незнайно защо се заливат с меланхолия и бавнотия, погрешно мислейки, че така стават по-мрачни. Schwarzer Engel смазва конкуренцията в жанра и се превръща в любимия ми готик метъл албум за годината дотук. И честно казано се съмнявам някой да го изпревари в идните месеци.

+ + + + +
Епичен, мрачен, мощен, тежък и мелодичен едновременно - страхотна комбинация!
Трудно е за вярване, че един човек е композирал и изсвирил сам нещо толкова мащабно.
Тежки китари, плътни вокали (чисти и харш), добри оркестрации, здрава ритъм секция.

- - - - -
Чисто субективно - можех да мина и без 2-3 парчета от албума.

IF YOU LIKE
Samsas Traum, Agathodaimon, EWIG, Eisenherz, E Nomine, Stahlmann и др.

Автор: Testset
[9/10]