TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Within Temptation - Hydra

Posted by Today's Metal Crew On неделя, януари 19, 2014 4 коментара

Стилът: Modern/Symphonic/Gothic Metal
От/Год: Холандия, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast/Universal/BMG
Отнема: ~50 минути


Имам чувството, че Within Temptation стават все по-големи и по-големи с всеки изминал албум. Групата отдавна надрасна годините, в които беше просто една от готините (но много на брой) симфо-готик метъл банди с женски вокали и вече е огромен фактор на световната рок и метъл сцена. А и на музикалната сцена изобщо. Затова няма да преувелича ако кажа, че милиони очакват "Hydra" с голямо нетърпение (по-точно "очакваха", след като албумът изтече още на 17 януари) и добрата новина за тях е, че Within Temptation няма да излъжат доверието им. И можете да сте спокойни - "Hydra" е много по-добър от "The Q-Music Sessions".

Не можете да си пожелаете по-силно начало на албума от това, което той вече си има. Цялата му първа половина е хит до хита, мила моя майно льо! Която и песен да хванеш - все може да е хит с по 50 милиона гледания в YouTube. И вижте само за какви колаборации става дума! В "Dangerous" пее Хауърд Джоунс (бившият вокалист на KSE), а в "Paradise (What About Us)" гостува самата Таря Турнен! Какво има да говорим - две от най-харизматичните метъл дами изобщо - заедно в едно парче? Тази песен един ден ще бъде наричана "класика", но не само заради дуета между Шарън и Таря, а и защото самото парче е адски добре изкомпозирано. Рифът е зарибяващ, припевът е супер мелодичен и като цяло всичко в него крещи "тотален хит!". В "And We Run" пък дочуваме гласа не на кой да е, a на рапъра Xzibit! И ако сте се чудили дали информацията за гостуването му не е бъзик и какво точно може да прави той в песен на WT - спрете да се чудите и слушайте! Xzibit се вписва учудващо добре в нея, а повереният му куплет е най-раздвижващото ѝ звено. Направо ми идеше да му изръкопляскам за адекватното включване. Тази песен също е тотален хит и подозирам, че ако бъде издадена като сингъл, успехът ѝ може да бъде главозамайващ.

Дали заради грандиозното начало, дали защото се пренавих, или защото се разглезих от хитовете, втората половина на албума не успя да ме впечатли особено. В това число за малко щях да включа и "Edge of the World", която на първо слушане не ми се понрави много-много, защото "жицата" се появи чак към края ѝ, но впоследствие бързо осъзнах, че песента е много красива и стойностна. Виж, за "Silver Moonlight" май вече бях пренавит. Бях натъпкан с хитови впечатления и обещания за мъжки дет-ревове. И да, такива наистина има, но те звучат по-скоро като добавени в последния момент, а не като съществена част от песента, защото тя звучи напълно завършена и без тях. Ситуацията напомня за тази с намаляването на партийните субсидии - събитието се случи, колкото да може да се каже, че се е случило, а не защото е повлияло на каквото и да е. "Roses" и "Tell Me Why" са други композиции, които са добри по себе си, но които не изненадват с нищо, особено след високо вдигнатата летва в началото. Закриващата "The Whole World Is Watching" пък е друг качествен трак с хитов потенциал, в който гост-вокалист е Дейвид Пирнър от Soul Asylum (или Пьотр Рогуцки от Coma в полското издание на албума). Единствено за "Dog Days" не мога да кажа добра дума. В нея не се случва нищо, няма енергия, текстът ѝ е слаб и като цяло не отговаря на високото ниво в "Hydra".

По принцип в такива случаи не бих дал повече от 7-ца на върпосната банда, но музиката не е точна наука и затова не смятам оценките си средноаритметично. Това би означавало да пренебрегна факта, че в този албум има поне три абсолютни хита и бъдещи класки и да ги третирам просто като "добри песни". Точно те са тези, които ще останат в историята и заради които този албум заслужава по-висока оценка от средноаритметичната. Доверете ми се и ако искате си запишете в календарите и прочетете това ревю след 10 години, за да видите, че съм прав - "Hydra" ще остане в историята като един от най-харесваните, най-обсъжданите, а вероятно и най-купуваните албуми на Within Temptation. Е, да, можеше да е и по-добре, в албума има и явни недостатъци. "Hydra" обаче е толкова жив, епичен, раздвижен и енергизиращ, че постоянното взиране в по-слабите му страни само ще попречи на удоволствието от слушането му. 

+ + + + +
Поне три мега хита с потенциала да се превърнат в рок/метъл класики някой ден.
Многопластов, напълно непредвидим, запомнящ се и очаквано епичен албум.
Гост-включвания от големи имена като Таря Турунен, Хауърд Джоунс и Xzibit!
Лимитираното издание идва с цял бонус диск и чудесен mediabook.

- - - - -
Втората половина на албума е осезаемо по-слаба от първата.
Екстремните вокали в "Silver Moonlight" са си чиста проба отбиване на номера.
Да се чуди човек как песен като "Dog Days" се е добрала до финалния микс.

IF YOU LIKE
Nightwish, Delain, Lacuna Coil, Epica, Xandria, Evanescence и др.

Автор: Testset
[8.5/10]

4 Response for the "Within Temptation - Hydra"

  1. Страхотен албум!
    Съгласен съм с ревюто освен че за мен Silvermoon се очертава като една от любимите ми песни в албума.

  2. Анонимен says:

    тряяше почти всички песни да са със Таря....освен Paradise другото е лека бозица

  3. Анонимен says:

    Наистина добри първи 4 песни от албума, нататък обаче се чува доста пълнеж. Доста далеч от (по мое мнение) шедьовъра им The Unforgiving.

  4. Анонимен says:

    Тази група непрестанно регресира в последните години. Първият им албум по мое мнение си остава най-добрият - има и атмосфера, и агресия, и тежест, и баланс и най-вече носи неподправеното чувство, че е правен от сърце(нещо, което не мога да кажа за последните им 2-3 албума, включително този). Като цяло скоковете, които правят в музиката си, са твърде резки и ме навеждат на мисълта, че не държат много на това да имат лоялна фен база, а повече на това да се нагаждат към това, което е актуално в момента. Не казвам, че трябва преиздават постоянно "Enter" или "Mother Earth", но малко постоянство не вреди. Например според мен Tristania, Lacuna Coil,Dark Tranquillity или Sirenia са пример за доста по-добро развитие и модернизация, без захвърляне на стария звук. И в предния албум имаше по-слаби песни, които звучаха направо като диско, като Sinead, Shot In The Dark, Empty Eyes и т.н., но поне имаше и композиции като Iron, Stairway To The Skies, A Demon's Fate, Where Is The Edge и др., което го правеше балансиран. В този албум баланса го няма. Лошо за групата говори фактът, че най-силните песни в албума са тези, в които участват гост вокалисти. Таря наистина се вписва добре, както и двамата вокалисти, участващи в различните версии на Whole World Is Watching. Така рекламираните песни с екстремни вокали звучат обидно слабо и създават усещане за отбиване на номера. Песента с Xzibit пък не се вписва добре в цялостната картина. Като цяло твърде лежерен албум, прекалено модернизирано звучене и твърде малка роля отредена на китарите и ритъм секцията. Не бих му дал повече от 5/10, а като се има предвид стажа на музикантите в групата, дори по-малко. Едни Drain STH, които се разпаднаха доста отдавна, създадоха през 90-те албуми, които и досега звучат доста модерно(а за годините, в които бяха издадени, дори изпреварваха времето си) и в същото време тежко и агресивно.