TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Guano Apes - Offline

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 29, 2014 2 коментара

Стилът: Alternative/Pop Rock
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Columbia Seven One
Отнема: ~38 минути


Едно от ревютата, за които помня, че сме изяли най-много хранилка беше това за "Bel Air" на Guano Apes преди... две години? Или три. Вече не помня. Защо не помня? Защото нямаше с какво да запомня албума? Защото не исках да си го спомням изобщо? Или защото помня само онези Guano Apes, които за последно издадоха свестен албум преди повече от десетилетие? Или заради всичко изброено? Логично е и след вълната от негативни реакции за онова ни ревю сега да се поправим и да напишем някоя хубава дума, нали? Да! Но само ако албумът наистина заслужава. А ако е слаб като предшественика си - няма да си кривя душата.

Няма да ви мъча, казвам ви веднага - "Offline" е на нивото на "Bel Air". С други думи - не звучи като Guano Apes и не заслужава да излиза под това име. Това е друга група, с друго звучене, което няма нищо общо с онези Guano Apes, които познавахме в края на миналия и началото на новия век и които правеха кросоувър, алтърнатив и ню метъл. "Offline" може да мине за добър като за поп-рок албум, може да даде някой и друг хит за обедната програма на рок радиата, докато водещите хапват кюфтаци в почивката, но не може изобщо да се мери с който и да е от добрите албуми на Guano Apes. Защо ли? Защото "Offline" звучи като албум-колаборация на Avril Lavigne, Pink и Gwen Stefani. Който не вярва - да си пусне сингъла "Close to the Sun". Или която и да е песен от албума, те и без това си приличат една с друга.

Безсмислено е да ви казвам какво не ми харесва в отделните тракове в албума, защото няма дори един цял такъв, който да си харесах. Рядко се случва, но и такива албуми има. Затова щеше да е най-добре когато се разпаднаха, Guano Apes да си останат така. Тогава щяхме да си имаме "Proud Like a God", "Don't Give Me Names" и "Walking On a Thin Line" и щяхме да си спомняме за тази група с добро. Остава самата група да се надява, че няма да бъде запомнена с последните си два албума, защото в тях съвсем наистина и съвсем сериозно няма абсолютно нищо интересно. Пък току-виж си останали офлайн след този албум... за добро ще е.

+ + + + +
Мелодичен и неангажиращ албум като цяло.
В песни като "Close to the Sun" и "Numen" има готини припеви.
Малко повече рок се дочува във "Fake".

- - - - -
Нищо общо с Guano Apes... или поне с добрите години на групата.
В албума почти няма рок, камо ли пънк, кросоувър, или алтърнатив/ню метъл.
Виж секцията "If you like" и ще разбереш останалите минуси.

IF YOU LIKE
No Doubt, Gwen Stefani, Avril Lavigne, Pink, Поли Генова и др.

Автор: Undepth
[2.5/10]

Die Apokalyptischen Reiter - Tief, Tiefer

Posted by Today's Metal Crew On вторник, май 27, 2014 0 коментара

Стилът: Avant-garde Metal
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~38 минути


Сигурно от половин година слушам за този нов албум на DAR. Не съм сигурен за времето, защото първият път, когато стана дума за него, май месец ми се струваше като някакво много далечно бъдеще. Цялото това дълго подгряване и обещанията за двоен албум ми вдигнаха очакванията доста сериозно, тъй като отдавна чакам DAR да издадат албум, който да измести "Samurai" и "Riders on the Storm" като най-любимите ми техни творби. Но това е трудна задача.

"Tief, Tiefer" не звучи като нито един от другите албуми на DAR, но пък и те са група, която никога не се повтаря (ако не броим диска с акустични версии на стари парчета). Пък и то е трудно да се повториш, когато правиш албумите си, използвайки дет, фолк, индъстриъл, хеви, прогресив, пънк, рок, фънк, реге (преди години) и в общи линии - каквото ти скимне откъм жанрови комбинации. И въпреки цялото това разнообразие, в последните години DAR направиха няколко албума, в които нямаше почти нищо за запомняне. От всеки албум излизаха по едно-две по-ярки парчета и това е. Останалият материал в никакъв случай не може да бъде наречен "слаб", но просто не е лъжица за всяка уста. Горе-долу такова е положението и в "Tief, Tiefer", но... не съвсем. Сега ще обясня.

Благодарение най-вече на превъзходната работа на китарите и баса са се получили няколко наистина страхотни, новаторски, изпипани, смазващо добри песни. Една от тях е фънкарската, но супер енергична и разбиваща метъл клишетата "Was Bleibt Bin Ich". В нея китарите дори нямат тежък дисторшън, а водеща роля играе басът, който обаче... мачка! Друго здраво парче е "Die Welt Ist Tief" - песен, в която има всичко! Започва се с ярък фолклорен (и леко така... балканско-ориенталски) мотив, модерно звучене (мощен електронен пасаж след средата) и екстремен припев (с включвания на дет ревове) и която спокойно може да мине за вдъхновена от System of a Down, ако се подведем по напева "Ха! Ля-ля-ля-ляй!" след първия ѝ куплет. "Wir" е третият ми избор за най-добра композиция в албума, тъй като е добра по прекалено много параграфи - скорост, китари, електроника и неочаквано свирепи дет ревове. "Freiheit, Gleichheit, Brüderlichkeit" и "2 Teufel" и също заслужават малко повече внимание най-вече заради китарната работа в тях.

Изненадващо, останалата половина от албума е стабилно безинтересна. "Wo Es Dich Gibt" не изненадва с нищо, освен с подложения електронен бийт след средата си, "Ein Vöglein" е прекалено обикновена балада (може пък в текста става нещо много интересно, знам ли), а "Ein Leichtes Mädchen" и "So Fern" са си направо скучни. Държа да подчертая - добре направени, но все пак - скучни. Във втория диск пък има само акустични парчета, сред които само "Die Zeit" е ново, заради което не мога да приема твърденията, че това е "двоен албум". Двоен албум беше последният на Soilwork, това тук е албум с бонус диск. Спирам тук, преди съвсем да премина в дебрите на евтините заяждания и оставям следната присъда - пореден добър албум от DAR, в който има много впечатляващи моменти, но и малко ядосващо скучноват материал.

+ + + + +
Оригинален подход, избягване на клишетата, специфично и разпознаваемо звучене.
Никога не знаеш с какъв стил ще те изненада следващото парче.
Разнообразие от похвати и стилове, преливащи един в друг без предупреждение.
Завидно добри и изключително впечатляващи китарни и бас партии! 

- - - - -
Половината парчета в албума са прекалено... обикновени, да не кажа по-лоша дума.

IF YOU LIKE
Subway To Sally, In Extremo, Letzte Instanz, Eisregen, System of a Down и др.

Автор: Testset
[7/10]

Powerman 5000 - Builders of the Future

Posted by Today's Metal Crew On неделя, май 25, 2014 1 коментара

Стилът: Alternative/Industrial Rock/Nu Metal
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: T-Boy/Universal
Отнема: ~34(+7) минути


Тази година се навършват 20 години, откакто Powerman 5000 издадоха първия си албум. Направо се почувствах стар като се сетих, че открих тази група през 2001-ва и когато ходех по компютърни клубове (за по-младите - да, преди си нямахме компютри вкъщи и ходехме по клубове, за да играем игри на компютри с процесори на 233 MHz) си въртях неспирно тогавашния им тотален хит "Bombshell". Ех, чак ми липсва малко това време... традициите се променяха, стереотипите се рушаха, а по-старите метъли бурно се възмущаваха, че може някой да прави рок и да има вдигната нагоре бяла коса като тогавашния ТВ водещ Део (ако някой го помни).

След успеха на "Anyone For Doomsday?" издадоха още четири албума, станали популярни предимно из САЩ, като почти всеки от тези албуми роди по 1-2 хитови трака, но нищо повече. Лирическите умения на групата обаче така и не се подобриха, което си личи и в новия "Builders of the Future". Текстовете са или клиширани, или доста елементарни, но за сметка на това - запомнящи се. Това обаче слабо ме интересува, когато музиката е добра. А тя е точно такава в отварящата "Invade, Destroy, Repeat", която е и сред най-добрите в албума. Следващата "We Want It All" и сингълът "How To Be a Human" също не са лоши, но малко по малко изпускат инерцията от енергичното начало. Заглавната и силно електронизирана "Builders of the Future" пък щеше да е наистина добра, ако в нея имаше малко повече китари. В този си вид тя прилича по-скоро на ремикс на готина песен, отколкото на редовна песен от албума.

Втората половина на албума сигурно можеше да започне и по-скучно, но щеше да е трудно. "I Want To Kill You" е нещо като балада, която можеше и да се получи добре, ако не беше крайно слабия ѝ и в общи линии напълно безсмислен текст. До края на албума пък е пълно с компромисни парчета, които минават за "окей", с изключение почти неслушаемия финал "Evil World". Бонус траковете (ако имате изданието с тях) закърпват положението доста добре и ни оставят в чудене защо са бонуси, а не част от основното съдържание. И с това се изчерпва "Builders of the Future" - един нелош, но не и прекалено добър албум от една приятна група, правеща свежа и енергична музика. И това е всичко. Нито повече, нито по-малко.

+ + + + +
Приятна група, правеща свежа и енергична музика.
Тежките и по-енергични тракове от сорта на "Invade, Destroy, Repeat" бързо разкуфяват.
Добра първа половина на албума.
Винаги им се е получавала комбинацията от тежки китари и електронен звук!

- - - - -
Доста слаба и лесно забравима втора половина.
За 20 години така и не се научиха да пишат хубави текстове тия хора.

IF YOU LIKE
Static-X, Clawfinger, Dope, Mushroomhead, Blue Stahli, Spineshank и др.

Автор: Undepth
[6/10]