TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Epica - The Quantum Enigma

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, май 01, 2014 2 коментара

Стилът: Symphonic Metal
От/Год: Холандия, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~69 минути


Рядко се случва в нашия екип абсолютно никой да не е съгласен с мнението на останалите, но "The Quantum Enigma" предизвика много разнообразни реакции из нашите редици. В общи линии всеки има какво да лаже за този албум и всеки казва нещо различно. Един е фен на по-ранната Epica, друг вижда в този албум страхотен наследник на "Design Your Universe", трети пък е несъгласен с другите двама. Затова сега с помощта на малко съкращения и благородна цензура (невъзможно словосъчетание, но няма как) ще ви представим мнението за TQE двама от най-запалените фенове на групата в нашия екип. Вие преценете с кого да (не) се съгласите! ;-)

Herja: Чаках доста време този албум. Очаквах много повече - всички видяхме в какви меко казано страхотни условия е бил записван. Самият Марк Янсен го определи като "стара Еpica, но с модерно звучене". Ами да, стара Epica си е албумът, но не от блажената и красива епоха на "The Divine Conspiracy". The Quantum Enigma е връщане назад към "Design Your Universe" ерата на тежки рифове, масивни хорове, музикални "изхвърляния" и претруфеност. След експериментите в Requiem for the Indifferent смятах, че ще има лека ретроспекция и ще се възстанови класическото епическо звучене, заради което се влюбих в бандата. Да, ама не. Новият албум не е лош сам по себе си, но не е и онова, в което групата е най-добра. Той е "Design Your Universe" с нова обложка. И да, вече го написах, но се надявах да го преглътна по-леко чрез повтаряне.


Reksy: Гледах видеото от концерта на групата за 10-тата им годишнина и бях повече от впечатлен от това невероятно шоу. Двата сингъла от "The Quantum Enigma" също звучат много добре и това само повдигна желанието ми да отида на откриващия концерт от новото турне на групата. За съжаление това пътуване отпадна, а след като вече имах възможността да чуя албума въпросът в главата ми беше не дали, а колко ме е яд, че не съм отишъл на концерта. А както самите изпълнители казват - групата наистина звучи освежена. Epica са по-мелодични, тежки и бързи от всякога! Симоне Симoнс и Марк Янсен се справят великолепно зад микрофоните, барабанистът Ариен ван Веенсенбеек е направо неуморен, а пръстите на двамата китаристи и басиста рядко се задържат на едно място. Солата са бързи и мелодични, рифовете са изпипани и интересни, клавишите на Коен Янсен са винаги на правилното място и перфектно се включват в мелодията. Хоровете отново са в изобилие, а качеството им е безмислено да се поставя под въпрос.

Herja: Едно от най-яркитe достойнства на новата тава е Симоне Симонс - прекрасната и леко резервирана вокалистка, която си е отпочинала след бременността и вдига високи тонове както никога досега. Уви, за баланс идва кофти моментът - силните хорови партии я заглушават на места. Друго достойнство обаче са текстовете. Точно когато се питах дали холандците използват речници за по-засуканите английски думи с древен произход се появиха снимки, които потвърдиха тази теория. Отделните парчета пък варират от епично силни до лесно забравими. Общият фон е доста тежичък (в най-добрия смисъл на думата) и богат. Докато някои песни ("Omen: The Gaulish Malady") изпъкват като по-силни, други ("The Second Stone") се губят в превода и не оставят никакъв послевкус. "Chemical Insomnia" стои сама за себе си (но пък е страшно здрава! - бел.ред.), а "Victims of Contingency" и "Sense without Sanity" се залепват съвсем за кратко за паметта ми. "Reverence" троши вратове, "Canvas of Life" ми носи така лелеяното отдъхване (като единствена балада може да ми стане и любимата песен от албума), а "Natural Corruption" е интензивна, надъхваща и мелодична. Тя подготвя сетивата ми за заглавната "The Quantum Enigma", която се явява достойно продължение на - ха! - "Kingdom of Heaven" от DYU. Самата група прави невъзможно избягването на сравнения между този албум и тавата от 2009 -та, което поне за мен е неочаквана стъпка назад към период, който може да е невероятен, но не е в стила на холандците. И да, убедена съм, че записите са изтощили бандата до краен предел и че момчетата и момичето са дали всичко от себе си. Но ми се губи онова, заради което започнах да ги слушам.

Reksy: Този път групата е заложила на по-директен подход с почти изцяло скоростни и бързи композиции. В тези близо 70 минути почти не е останало място за почивки и средно темпо и през цялото време се случва нещо интересно и завладяващо. Грандиозността и епичността са във вече очакваните огромни количества, както и си трябва за група с такова име. Поводите за куфеене започват още от първата секунда на "The Second Stone". Минаваме през страхотното ѝ соло към края и стигаме до първият сингъл "The Essence of Silence", който помита всичко по пътя си. След това стигаме и до най-краткото, но и едно от най-тежките парчета в албума - "Victims of Contingency", в която чуваме и един от най-мелодичните и запомнящи се припеви, които групата е правила някога. Следва близо 8-минутната "Sense Without Sanity: The Impervious Code", която започва бавно, продължава средно, разгръща се грандиозно и епично, и след това продължава да се променя почти непрекъснато. Минаваме през втория бърз и мелодичен сингъл в албума "Unchain Utopia", който е с двойно количество хорови партии, взимаме глътка въздух с една интерлюдия с лек японски привкус (горе-долу така започна и "Time" на Wintersun преди две години, ха! - бел. ред.). Място за почивка обаче няма, защото следващите две песни отново удрят с невероятна скорост и мощ. Беквокалите в припева на "Chemical Insomnia" ни карат да се чувстваме част от песента докато си припяваме (не може да съм само аз), а "Reverence" ни мачка със скоростен ритъм и невероятно соло. В "Omen: The Ghoulish Malady" темпото отново се променя почти непрекъснато и изненадва с изключително готин пасаж към края, а гласът на Симонс блести над всичко. "Canvas of Life" е единствената балада, а отделните китарни сола в "Natural Corruption" са страхотни и дори песента има лек фолклорен привкус. Идва време и за закриващата "The Quantum Enigma: Kingdom оf Heaven Part II", която направо ми отвя мозъка! Това е истинската кулминация на албума и точно този 12-минутен епос, който можете и трябва да очаквате от Epica! Интрото те кара да настръхнеш, а когато се включат и китарите, редом с тях започва да се движи и вратът. Изисква се огромно композиционно майсторство, за да създадеш толкова дълга песен и тя да не омръзва дори за една секунда. Темпото отново се променя непрекъснато и песента сякаш става все по-добра с всяка изминала минута. Като цяло – една от най-добрите композиции на групата като цяло. И да, споменах всяка песен и изписах много, но да си призная, можех да напиша и два пъти повече. Албумът не беше това, което очаквах и определено се усеща промяна в звученето на групата, но не вярвам само аз да съм този, който винаги подкрепя развитието на дадена група, особено при толкова добър резултат. Това е един много специален албум и с риск да ме наречете пристрастен и субективен (с което май няма да сбъркате), аз ще дам на The Quantum Enigma максимална оценка и ще го заклеймя като най-добрия симфоничен албум за годината и на едно от челните места в личната ми класация, изобщо. 

+ + + + +
Симфоничен, епичен, тежък, бърз, мелодичен и със страхотна атмосфера.
Разнообразни и изключително интересни композиции.
Изобилие от каращи те да настръхнеш симфонични и хорови включвания в изобилие.
Умопомрачителна китарна/клавишна работа, невероятни вокали и нито секунда скука!

- - - - -
"Твърде многото експерименти може и да ме откажат от тази група." - Herja
"Много е дълъ... бре, аз оплаквания нямам, пък!" - Reksy

IF YOU LIKE
Nightwish, Therion, Within Temptation, Mayan, Delain, Xandria и др.

Автори: Herja vs Reksy
[6/10] vs [10/10]

2 Response for the "Epica - The Quantum Enigma"

  1. Анонимен says:

    Наистина е между 6 и 10 ... Аз също съм силно затруднен да дам оценка. Във всички случаи, обаче, си струва да се чуе! Има отлични попадения, но не мога да кажа, че целият албум е откровение. Падам си по симфоничния метал - ще сложа едно 8,5.

  2. Анонимен says:

    Аз не мисля,че толкова качествен материал трябва да бъде гледан под лупа. Важното е,че групата изкарва качествена и стойностна музика. Честно казано предпочитам насоката, която са задали от няколко години, пред това да тъпчат на едно място и в един момент да звучат като огледална група на самите себе си.

    Личната ми оценка е 9,защото не обичам прехвалвания :)