TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Philippe Lutun - The Taste of Wormwood

Posted by Today's Metal Crew On вторник, юни 03, 2014 0 коментара

Стилът: Progressive Rock
От/Год: Франция, 2014
Лейбъл: MUSEA Records
Отнема: ~66 минути


Филип Лютун е френски мултиинструменталист със слабост към китарата, на който попаднах, докато си ровех по любимата тема за Чернобил. Честно казано, друго интересно за човека не може да се каже освен, че си записва сам нещата и в неговия сайт може да свалите почти всичко, което някога е правил. Повечето му албуми са концептуални и днес ще се спрем конкретно на последното отроче, което се е родило в страната на франзелите.

По принцип бих се олял от метафори и хумористични вметки, но някак материалът в този албум не ме инспирира да ръся шеги. Просто чух заглавното "Prelude to a Disaster" и майтапите ми заседнаха. Оригинални радио и телевизионни емисии от деня преди аварията и забиваща се в мозъка мелодийка от детска музикална кутия, която заглъхва в дъжда. Честно казано, интрото на "The Ghosts of Chernobyl" е толкова дълго, че прави тази прелюдия почти ненужна, но пък безспорно влиза ефектно. Гайгеровият брояч щрака на фона на още емисии след което първите тонове от музикалния епос влизат, подкрепени от хорове и в крайна сметка прогресивната бичкия те удря на 8-та минута, откакто си пуснал албума. Определено Филип има гигантски влияния, тъй като в семплите, които ползва, се усеща органът на Deep Purple, хорове ала Dimmu Borgir, заплетеният sawtooth, който Джордан Рудес често ползва и ти да видиш - запява и жена. Опулен си гледам визуализацията, сякаш тя пее. 13 минути призраците на Чернобил вилнеят по инструментите и мислено си викам "добро е, отдавна мед не ми е капал на ушите". Накрая отстъпват на "Reaktor #4" - инструментал, който явно има за цел да опише напрежението и събитията, довели до взрива, тъй като набляга на повече скорост и явна промяна в настроението.

След взрива се събуждаме в "The Day After", който започва с "Чубчик" на Пьотр Лещенко, но прераства в маса от китарни рифове, семпли, още радио емисии и още морбидни лирики от страна на г-н Филип заедно с госпожица Pris.K. "Red Forest" ни отнася в онази история, при която след взрива радиацията е била толкова силна, че дърветата светели в червено и определено ветровете и пианото ме накараха да настръхна. Следва 16-минутният епос "On the Roof оf Hell", който поне на мен ми хареса най-много. Освен всички по-горе споменати влияния някак започвам да усещам духа на титана Pink Floyd. Текстът проследява съдбата на "ликвидаторите" - тези, които били изпратени, за да чистят радиационните отломки без да са запознати с опасността. Парчето е дълго, отнесено и само по себе си олицетворява целия албум; всичко, което сте чули досега кулминира в прекрасни мелодии и аранжименти. Аз лично предрусах точно в тоя миг от наслада и не ми се искаше да продължавам да слушам. И наистина до края не остана какво да се чуе - последвалите "The Macabre Pilgrimage" и "Heroes End" не могат да се качат достатъчно високо, за да завършат адекватно албума. Има желанието, но след като бях на покрива на Ада и радиацията, и музикалността вече са ме уморили.

Прекрасно изпълнение и реализация. Philippe Luttun е ползвал огромно разнообразие от семпли и клавирни банки. Текстовете не са му силна страна, но се вписват с обстановката, а гласът на Pris.K ги подкрепя почти навсякъде. Барабаните са тихички и не изпъкват особено, а гласът на самия господин е малко мрънклив и може би щеше да е по-добре да наеме някой друг за ролята. В духа на комерсиализма - ако този концептуален албум бе записан от Threshold, Muse или друга популярна банда от тази стилова ниша, той би имал огромен успех и колосален отзвук заради таланта, излят в него, както и заради все още болната тема. Но за съжаление в момента е просто един албум, който QuiksilveR е намерил, докато е търсил нещо съвсем различно.


+ + + + +
Огромно музикално разнообразие, каквото не можете да чуете при други прогресив-музиканти.
Няколко 10- до към 16-минутни епоса, които направо галят ухото.
Всяка партия, която чуете, буквално рисува някой миг от Чернобилската авария.
Строго определена тематика, която изисква определен тип слушатели.
Саксофонът в "On the Roof of Hell"! - бел. ред.

- - - - -
Мъжките вокали са малко немощни и ако не е цялата "лютеница" и женските биха издъхнали.
Кулминацията е две парчета преди края, което хич не е добре за концептуален албум.
И все пак - строго определена тематика, която изисква определен тип слушатели.


IF YOU LIKE
Threshold, Rush, Queensryche, Pain of Salvation, Evergrey и др.

Автор: Quiksilver
[7.5/10]

0 Response for the "Philippe Lutun - The Taste of Wormwood"