От/Год: Гърция, 2014
Лейбъл: Season of Mist
Тръгнеш ли да си озаглавяваш албума "Titan", гледай той да е зверски епичен, защото ако използваш това възможно най-епично заглавие напразно, ще ти се разсърдя лично. Някак обаче си знаех, че Septicflesh няма да си играят напразно със заглавието. Първо, защото са гърци и титаните са важна част от митологията им и второ - просто защото от известно време насам правят зверски епична музика с помощта на пражката фил(м)хармония. Накратко и на гръцки - "Τιτάν" είναι το πιο επικό άλμπουμ φέτος. Поне засега де.
Мащабни, супер епични кинематични оркестрации, мощни дет ревове, нечовешки бързи барабани, тежки китари, изненадващи затишия и все така изненадващи мелодични пасажи - това ви очаква в най-общи линии в "Titan". И сякаш всеки следващ трак е по-епичен от предишния. Минаваш през "Burn", "Order of Dracul" и "Prototype" и си сигурен, че по-епично може да стане само ако лично Кронос дойде да куфее в стаята ти, но тогава идва "Dogma", обгръща те мрак и настръхваш. Докато още не си сигурен какво те е връхлетяло току-що, в почти 7-минутната "Prometheus" те навестява титанът второ поколение Прометей и ти дава нова искра, с която да разпали още по-силно огъня на интереса в теб - докъде ли може да стигне епичността на Septicflesh? Настава време и за заглавното парче - "Titan". Пускам го и си мисля отново, че ако от него не ме връхлетят дванайсетте титани, ще се почувствам като хвърлен в Тартар. Бесните барабани и двойни (или направо четворни) каси и зверските ревове "Titan!" обаче ме отвяват тотално и съм доволен. Албумът може да свърши и сега и пак да съм доволен. Но не, има още. "Confessions of a Serial Killer" има толкова страховито и мрачно начало, че минава по злокобност почти всички мои фаворити в това отношение (а такива има много). "Ground Zero" е може би единствената песен в този албум, от която не съм чак толкова настръхващо впечатлен. В нея симфоничните елементи са на по-заден план и към средата ѝ се включва необичайно голямо количество чисти вокали, които обаче са прекалено тихи на фона на инструментала. "The First Immortal" затваря албума подобаващо, давайки ни още 4 минути неподправена епичност, още малко чисти вокали и още по малко от всичко, което чухме из различните композиции в "Titan".
Мнозина вероятно ще намерят прилики на "Titan" с "Abrahadabra" на Dimmu Borgir или "Labyrinth" на Fleshgod Apocalypse. Смея да твърдя обаче, че този албум тук е по-добре изпипан от тях, а оркестрациите в него са едни от най-добрите, които изобщо някога съм чувал в метъл албум. Няма и как да е другояче, когато над "Titan" са работили не само четиримата от Septicflesh, а и целият екип на Prague Filmharmonic, включващ цял симфоничен оркестър с диригент, мъжки, женски и детски хор, или с три думи - стотици професионални музиканти. Оркестърът работи с групата за трети път и направо звучи сработен с тях, защото оркестрациите в "Titan" вече не са просто допълнение към музиката на Septicflesh, а едно от водещите звена в нея.
Ако изключим възможните съпоставки с Dimmu Borgir и FGA, основното "против" за този албум отново биха били симфоничните партии. Тук вече става въпрос за лични предпочитания, защото на много хора вече вероятно им е омръзнало от кинематични оркестрации в метъл музиката. На мен, като фен на класическата музика, обаче ми се струва, че именно без тези оркестрации този албум би звучал сухо и обикновено. И те са една от основните причини да дам на "Titan" първата си 10-ка за годината.
+ + + + +
Комбинация от епични оркестрации, нечовешки барабани, зверски ревове и тежки рифове.
Изключително професионални и детайлно изпипани композиции.
Точно когато мислиш, че "по-епично няма накъде" - всеки следващ трак те изненадва.
Мъжки, женски и детски хорове, цяла филхармония, десетки инструменти, стотици музиканти.
Едни от най-добрите оркестрации, които някога са влизали в метъл албум.
- - - - -
Изключително професионални и детайлно изпипани композиции.
Точно когато мислиш, че "по-епично няма накъде" - всеки следващ трак те изненадва.
Мъжки, женски и детски хорове, цяла филхармония, десетки инструменти, стотици музиканти.
Едни от най-добрите оркестрации, които някога са влизали в метъл албум.
- - - - -
Ако не си падате по крайно епичните/симфонични метъл албуми - този ще ви е доста скучен.
IF YOU LIKE
Dimmu Borgir, Fleshgod Apocalypse, Shade Empire, Nile, Ex Deo и др.
Автор: Testset
[10/10]
На мен пък единствената песен, която не ми хареса, е заглавната. Иначе албумът кърти - характерният им почерк си е налице, мрачен, драматичен, злобен, изпипан, зверски добри дет и чисти вокали. Абе изобщо да не ги урочасам, но Septicflesh са от групите, които много трудно могат да сбъркат. Давам му 9/10.
Усетих албума само от текста, свалих си го и го слушах и съм съгласен. Браво на автора и на Septic Flesh. А те преди не бяха ли някакъв блек с обърнати кръстове? Или това е друга група?
На този албум, според мен, 10 му идва много. Групата е наистина добра, но не мисля, че изскача с нещо чак до там специално, макар да има блясъци... най-вече, мисля, че максимална оценка е присъща на произведения, които всеки меломан може да оцени. В това произведение, не мога да видя описаната стойност, макар да съм фен на тежката музика.
До автора на втория коментар:
Не помня да са използвали обърнати кръстове, макар че в някои от обложките им могат да се видят някои други символи, които религиозните пуритани биха определили като "сатанински". В музикално отношение първите им два албума са дет/дуум. След това до Revolution DNA включително могат да се определят най-точно като дарк метъл, защото там вече има и дет, и блек, и дуум, че и индъстриъл елементи(особено в Revolution-a). От Sumerian Daemons нататък вече вкарват симфоничното звучене, което в последните им албуми като че ли става все по-натрапчиво. Не че не ми допада. Всичките им неща са добри, но бонус тракове като новия, който излезе оня ден, са излишни според мен. Няма да е зле малко да намалят епичността, защото взеха да се повтарят в някаква степен, а и (лично мнение) някои от новите композиции в този стил, който просвириха през 2003г., не са вече на същото ниво като тези в началото. Въпреки това, нямат слаб или дори компромисен албум и си остават една от групите, на които като цяло може да се разчита, че няма да подведат, а май с годините точно това качество най-силно започнах да ценя у една група.