TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Crown The Empire - The Resistance: Rise of the Runaways

Posted by Today's Metal Crew On петък, юли 11, 2014 2 коментара

Стилът: Metalcore/Post-Hardcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Rise Records
Отнема: ~51 минути 


Някъде през 2012-та пост-хардкор бандите просто станаха прекалено много. Точно тогава и Crown The Empire решиха да издадат своя дебютен албум "The Fallout" в който някак успяха да се откроят от другите 68424 пост-хардкор албума издадени по същото време. С новия си албум групата се опитва да направи и следващата голяма крачка - да обедини феновете си под едно име (популярна мода сред бандите напоследък). Така един ден CTE казаха във Facebook "We have a name for our fans now. You will now be known as The Runaways!". Дали заради заповедническия тон, или просто защото на феновете не им хареса да се отъждествяват с тийн-бегълци, ходът бе очаквано неуспешен.

Успехът на "The Fallout" се дължеше най-вече на това, че групата използва едни леко театрални елементи в музиката си, от които идва усещането за мащабност. В "The Resistance: Rise of the Runaways" този елемент е още по-засилен, при това дотолкова, че албумът дори може да се нарече концептуален. Албумът е разделен на три "акта", озаглавени съответно "Call To Arms", "The Wolves of Paris" и "Satellites". Тези три парчета явно имат за задача да ни въведат в събитията, но всъщност са просто едни изтъркани и претенциозно звучащи симфо-интерлюдии и ако си направите труда да ги махнете от плейлиста си само ще спечелите. Единствено в "Satellites" има някаква наченка на добра идея с хорови напеви, но тя бива бързо прекъсната.

Време е и за малко хубави думи, за да не излезе, че не съм харесал албума. Напротив, харесах го, добър е! Отварящата "Initiation" мачка с механичен риф (най-силно удрящ в брейкдауна), "Maniacal Me" има много добра мелодия и страхотен припев с накъсани рифове, в "Rise of the Runaways" има много хитов потенциал и цяло китарно соло (!), а в "The Phoenix Reborn" настроенията се сменят по няколко пъти във всяка минута. 7-минутният финал "Johnny's Rebellion" пък е най-тежкият, най-мощен и най-хитов трак в целия албум (и също има и китарно соло). Ако имаше още няколко подобни трака, вместо, да речем, блудкавата "Millennia", или тежката, но доста еднообразна "MNSTR", щях да дам на "The Resistance" много по-висока оценка.

Както предния път, така и сега проблемите са основно в чистите вокали на Анди Лео. И тогава казах - пичът има глас, но прекалено много го избива на поп и прекалено често вдига тоналността излишно много, влизайки в мяукащите регистри, редом с Келин Куин (SWS) и Шон Майлк (Alesana). Другият вокалист Дейвид се справя доста по-добре с крясъците (а понякога и с чистите вокали). Басистът Хейдън Трий също получава поле за изява, тъй като вади страхотен и много отчетлив бас звук, а китарните сола са неочакван, но добър бонус към и без това добрата китарна работа. Всичко това ме кара да се замислям дали Stiff (помня аз, ха) няма да сбърка като каза, че след 5 години никой вече няма да помни CTE. Групата набира сили и показва, че с добрите си идеи може да надмине повечето си конкуренти на модерната пост-хардкор сцена. Остава само още малко да оберат лигавите вокали и да добавят още китарни сола. И още от тоя ми ти бас.


+ + + + +
Много мелодия, влизаща в плавни и резки контрасти с тежки пасажи.
Тежък и механичен китарен звук и здрав бас.
Една специфична театралност и епичност, характерна за добрите концептуални албуми.
Песни като "Johnny's Rebellion" могат да служат за урок на много други млади пост-хардкор банди.


- - - - -
Всички парчета, служещи за "разделители" между "актовете" са изтъркани и скучни.
Анди Лео отново го избива на мяукане и мрънкане в парчета като "Millennia"... и не само.


IF YOU LIKE
Alesana, In Fear And Faith, Sleeping With Sirens, Capture The Crown и др.

Автор: Undepth
[7.5/10]

2 Response for the "Crown The Empire - The Resistance: Rise of the Runaways"

  1. Анонимен says:

    Съжалявам че излизам от темата, но бих искал да попитам ще има ли ревю за The Black Market на Rise Against? Спомням си че през 2011 имаше ревю за предния им албум Endgame и бях много доволен, че чета нещо за любимата си група в български сайт.

  2. Ще има за Rise Against, даже вече е готово ;-) Не е пуснато по разни причини все още, но ще бъде много скоро.