TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

[OUTSIDE!] Anathema - Distant Satellites

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 23, 2014 0 коментара

Стилът: Atmospheric/Progressive Rock
От/Год: Англия, 2014
Лейбъл: Kscope
Отнема: ~56 минути 


Падението на един стил е възход на друг и това явно е алгоритъмът, на който Anathema разчитат. От група, започнала под името Pagan Angel, въплъщаваща ревовете на психично нестабилен пациент, те стигнаха до някакви странни разновидности на рок-музиката, за които как се наричат се доверявам единствено на Уикипедия. Какво се случи? Защо, метафорично казано, Anathema се превърнаха от Bathory в Enigma? Такава зверска депресия ли ги цепи на онзи остров и всичко това за добро ли е? Всички сме наясно, че промяна винаги трябва да има, за да има развитие, но дали феновете на тази група са на това мнение?

Два месеца гледах злъчно този албум и накрая реших да го пусна и да видя какво са направили едни от някогашните ми любимци. Първите неща, които се набиват в ухото са, че стилът за пореден път е преживял олекотяване - Anathema стават по-абстрактни като текстове, отколкото емоционални. Първите две части на "The Lost Song" се отличават позитивно с това, че Винсънт Кавана все още е конкурентноспособен с вокалите си, а аранжиментите не дразнят ухото. Лий Дъглас е неделима част от фона с виенето си, което никак не ми допада, а и никога не ми е било особено приятно, макар че не е слаба вокалистка. В "Dusk" чувам приятните намеци за музикална истерия и се поотнасям в това, което обичам в Anathema - прекрасни инструментали. "Ariel" ме потапя още по-надълбоко в типичната структура на британците и общо взето, без да броя, че ми липсва някой по-тежък акорд на китарите, слушам как се леят мелодии на меланхолия. "The Lost Song (Part 3)" започва, но не намирам причина защо не е част от "Part 1" и "Part 2", или защо не са едно след друго, или поне защо са разхвърляни на различни места в албума. Жаждата ми за китара пък бива леко утолена, но усещам, че барабаните ме дразнят - идват някак... прекалено нервни.

Песента "Anathema" е безспорно интересна ретроспекция, само че можеха да я направят много по-епична. Скромно малко музика за така надарени музиканти. Усещам, че започва да ми става скучно и даже не по онзи начин, типичен за Anathema, дори не ми се доспива, просто ми се слуша нещо друго. "You’re Not Alone” би моглa да ви изненада, но капацитетът на албума започва да се изчерпва, а аранжиментът започва да се уеднаквява. Мъчително изтърпявам кратичкото "Firelight" и започва едноименното "Distant Satellites". Сега вече разбирам, че ударната секция в албума досадява заради твърде синтетичното си звучене. Ужасно слабо и постно парче, минимално развитие; Винсънт по някаква причина все едно иска да звучи като Шарън ден Адел, ако тя реши да се депресира; страшно много синтетика и край, който прелива в "Take Shelter" - никаква идея защо са разделени тези две парчета. Доста сух, импотентен, насилен край, който дори не се опитва да е край.

Много групи през годините сменят членовете си, за да запазят уникалната си нотка, някои от тях пък издават един и същи албум с различно заглавие, само и само да не паднат от вълната, но Anathema явно са решили, че ще си сменят фенбазата. В което лошо няма, просто колкото и да си широко скроена личност, ако си харесвал първите неща на тази група, няма как да ти допадне последното. И обратното - ако този ембиънт поп ти харесва, не си струва да си пускаш нищо преди "A Natural Disaster". Изобщо, Anathema твърдо крачат в посока на ембиънт звучене, което ще е една огромна загуба предвид таланта им.


+ + + + +
Anathema винаги са създавали приятна атмосфера с музиката си.
Аранжиментите на клавишните и вокалите доказват умението да се твори.
Страшно удобен албум за приспиване.


- - - - -
Страшно удобен албум за приспиване.
Новости от Anathema в насока, която не би се понравила на 80% от старите им слушатели.
Слабо присъствие на китарни партии.
Тенденция да се върви към изцяло друг стил със същото име на групата.


IF YOU LIKE
Antimatter, Katatonia, Blackfield, Riverside, The Gathering и др.

Автор: Quiksilver
[N/A]

0 Response for the "[OUTSIDE!] Anathema - Distant Satellites"