TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Amaranthe - Massive Addictive

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, септември 15, 2014 2 коментара

Стилът: Modern Metal/EDM
От/Год: Швеция/Дания, 2014
Лейбъл: Spinefarm/Universal
Отнема: ~41 минути 


С колкото и похвали да засипя Amaranthe - все ще са им малко. Това вероятно дразни много от феновете на по-тежките стилове, които не разбират защо всички така се прехласват по някаква си там поп-метъл банда, но това е положението. Amaranthe обаче не са "някаква си там" банда, а едно от най-сензационните имена в метъла в последните години. Смесвайки съвършено добре модерен метъл, електроника и елементи на евроденс, тази шведско-датска шесторка прави това, което много банди са се опитвали, но не са успявали - идеална смесица между поп и метъл, която хем да не е прекалено тежка, хем не прекалено лека, хем не прекалено опростена. Е как да не ги похвалиш?!

Amaranthe са внесли няколко промени спрямо предните два албума, като основната е привличането на вокалиста Хенрик Инглюнд (Scarpoint) на мястото на напусналия Андреас Солвстрьом. Уви, дали заради малкото време или нещо друго, Хенрик няма кой знае каква роля в новия албум. Да, обажда се често, но микрофонът този път принадлежи най-вече не Елиз, малко по-малко на Джейк и наистина малко на Хенрик, който на концертите на бандата може и да има време да удари някоя и друга бира, докато си чака реда. Другата по-ярка промяна е в звученето. То е още по-масивно, мелодично, електронно и все по-често избива на индъстриъл метъл. Духът на евроденса пък се усеща още по-силно отпреди, особено в припевите.

Тук е мястото да похваля още веднъж групата - абсолютно всяка от 12-те песни в "Massive Addictive" спокойно можеше да бъде избрана за хитов сингъл. И да, клише е да го кажа, но заглавието "Massive Addictive" отговаря напълно на съдържанието зад него. Честно казано, от седмица насам мисля и не се сещам за друг албум, в който да съм чувал подобна наситеност с хитов материал. Пълнежи няма и с много зор и "от мен да мине" казвам, че трите последни парчета не са толкова силни колкото тези в първата половина и че баладите не са ми точно по вкуса (но една от тях със сигурност ще излезе като сингъл с видео по някое време).

По ред на номерата - "Dynamite" разцепва мрака в стил "The Nexus" и се явява като своеобразен мост между предния и новия албум. Сингълът "Drop Dead Cynical" вече загатва по-добре общото звучене на албума. С многото си електроника, бийтове и индъстриъл дух (някои се сещат за Marilyn Manson като го слушат, поне аз не разбирам защо) той може да мине и за един вид същинско начало. Все така хитово звучащата "Trinity" пък се изнизва бързо, за да даде път на едно от най-готините парчета, които Amaranthe някога са правили - заглавното "Massive Addictive". Докато го слушам напълно разбирам защо са го кръстили така - тежки насечени китари, обгърнати в масивни електронни лийдове се събират с ултра зарибяващ припев ("Massive addicitve! I'm totally completely afflicted!"), който поне аз не мога да спра да си пея вече близо месец и предполагам, че подобна съдба очаква много от другите фенове на групата. Веднага след това идва още един страхотен, динамичен, разкуфяващ, супер мелодичен трак, озаглавен "Digital World". "Индустриалният" му куплет преминава в свръхмелодичен припев с откровено евроденс звучене, като зад основната мелодия през цялото време водещи остават дебелите електронни лийдове и тежките китари. Също абсолютен хит.

Чак тук идва място за почивка с първата балада - "True". Тя и "Over And Done" са единствените бавни парчета в албума, но и в двете има "жица" (във втората дори има и доста добро соло), така че дори китарните фенове ще могат да си позволят да пуснат по една сълза без да ги е срам. До края на албума обаче отново ни заливат хитове - "Danger Zone" разбива стени с мощен насечен риф и "евро" припев, като в нея новият екстремен вокалист Хенрик получава най-много поле за изява от всички песни из албума. "Skyline", "Ordinary Abnormality" и "Exhale" също не разочароват, доставяйки още дози от уникалното си звучене.

Възхитен съм за пореден път. Някога се опасявах, че Amaranthe няма да успеят да достигнат или надминат дебюта си, каквото и да направят. "Massive Addictive" обаче му е сериозен конкурент, защото в него също няма нито една празна или излишна секунда и абсолютно всяка от 12-те песни може да бъде хитов сингъл. И въпреки че имам някои забележки дори към този албум, подобно КПД няма как да остане неотчетено. Затова давам на "Massive Addictive" една от редките си и много претенциозни 10-ки без никакви угризения.


+ + + + +
Рядко срещано КПД - всяка от 12-те песни спокойно може да излезе и като хитов сингъл!
Заглавието казва истината - звученето му е наистина масивно и силно пристрастяващо.
Кристален звук, тежки китари, масивни електронни лийдове и идеално вписващи се евроденс елементи.
Още след едно слушане вече ще (можете да) си пеете поне половината припеви!

- - - - -
Новият екстремен вокалист Хенрик Инглюнд се справя добре, но не се включва достатъчно често.
Електрониката този път е дори още повече - ако на някой му пречи, да го брои за минус. 

IF YOU LIKE
Dead By April, Escape The Day, The Unguided, Sonic Syndicate, Within Temptation и др.

Автор: Testset
[10/10]

2 Response for the "Amaranthe - Massive Addictive"

  1. Blake says:

    С нетърпение го очаквам!
    Amaranthe правят изключително приятна за слушане музика, дори често заспивам с последния (засега) албум в слушалките!!!

  2. Защо не казахте най-важното - 'MASSIVE ADDICTIVE' is out on Oct 15th (Japan), Oct 17th (Europe), Oct 20th (UK), Oct 21st (USA)
    По принцип няма да е лошо ако пишете за албум, който не е излязал още да я уточнявате тая лека подробност в ревютата.