TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Xerath - III

Posted by Today's Metal Crew On вторник, септември 23, 2014 0 коментара

Стилът: Symphonic/Progressive/Groove/MDM
От/Год: Англия, 2014
Лейбъл: Candlelight
Отнема: ~68 минути 


Наскоро една приятелка-меломанка ме попита какво свирят Xerath. Обясних ѝ следното: "Meshuggah срещат Dimmu Borgir, за да запишат саундтрака на Lord of the Rings с футуризма на Матрицата". Иначе казано, в музиката на тези британци има нещо наистина специално и уникално, още откакто изгряха през 2009-та с главозамайващо интересен албум за нашата музикална епоха. Дори и смяната на китариста им от "II" към "III" не ги разтресе особено откъм идейност и все по-ясно си личи огромният им хъс да плетат сложни и полиморфни пасажи от музика. И ето, че днес "III" комбинира симфоничността на вече познатия ни модел на свирене със същинското музикално узряване на Xerath.

И като стана дума за "Матрицата", началният 7-минутен епос "I Hold Dominion" звучи като нещо, което би могло да се постави за фон на Хелбой, яздещ Харли Дейвидсън към залеза сред гроздове от падащи ангели и демони. Хиперболите настрана, новият китарист Конър МакГурън си е намерил мястото в групата, а и те са му намерили място за таланта.
Симфоничните партии пък, които в предишните албуми ми идваха малко в повече, тук са сведени до "тука има, тука нема, дай на новия да къдри соло". Но да караме по същество. Отварящото парче загатва в края си входа към "2053", а вокалистът Ричард Томсън реве мощно от колоните, доказвайки, че все още е на ниво. "I Hunt For the Weak" печели приз за най-трю заглавие, но по-интересното е, че Ричард запява за кратко с чисти вокали, и... звучи добре! Първото леко разочарование идва от "Autonomous", където надушвам малко клишета в структурата - барабани тип "дзупа-дзупа-дзупа-дзупа", сякаш предъвкват нещо на Cradle of Filth. Махвам с ръка, не може всичко да е перфектно и ушито точно като за мен. И съм доволен, тъй като "Bleed This Body Clean" влиза така ударно, че с правия си ритъм отмива всякакви лоши помисли. В "Death Defiant" пък оценявам че мастерингът е много по-добър от това, което ни пуснаха за зарибявка в Youtube. В "Sentinels" пък ни посреща многопластова структура от ефекти, а Ричи реве още по-мощно и мащабно. Нивото на албума остава непроменено с "Passenger", но и спира да блести с новости точно тук.

След експлозията в началото, Xerath продължават със зададената скорост и не поемат нови рискове. "Ironclad" може да се отбележи като поглед към 2009-а, а "Demigod Doctrine" минава, колкото да даде път на "Тhe Chaos Reign". С нея Xerath отново стъпват във филмова епохалност, като тук-там се накъдря още някое добро соло. Ставаме свидетели на "Witness”, където в един момент нещата започват да поолекват, а ритъмът да се забавя - оркестрациите стават повече, а чистите вокали в припева подозрително напомнят на Боно. Треснята се закрива с двете части на "Veil", които се концентрират отново върху инструментал с шепоти, като имам чувството, че втората част е по-скоро reprise на първата, но като цяло е окей за край на албума. 


Спомням си 2009-а как ми падна ченето като "сефтосах" Xerath, но сега съм дори още по-приятно изненадан. Пичовете са вдигнали левъл от последния си албум досега и много, много са се постарали за "III". Сега като се замисля, не знам дали си личи покрай някои саркастични вметки, но намирам този албум за зверски добър. Чак се мразя, че не си го поръчах предварително, защото вече е "sold out". Адмирации и за новия китарист, който внася свежест, макар на места китарите да са с половин стъпка по-назад, отколкото би ми се искало, особено когато са в "двубой" с оркестрациите. Те, от своя страна, са силно застъпени като в "I", а от "II" са взети по-разчупеното мислене и творене. 9,5 от мен, само защото можеше да минем без няколко пълнежа.

+ + + + +
Епичността на Xerath се е повишила до нечувани нива.
Новият китарист може би е точно това, което им липсваше досега - и се вписва перфектно.
Няма и една недоизпипана секунда или обективно слаби парчета.


- - - - -
68-минутен албум с 4-минутни парчета обрича работата на един-два пълнежа. 

IF YOU LIKE
Septicflesh, FGA, Meshuggah, Threat Signal, Dimmu Borgir, Mnemic, The Matrix и др.

Автор: Quiksilver
[9.5/10]

Categories: , , , , , , , , ,

0 Response for the "Xerath - III"