TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Cavalera Conspiracy - Pandemonium

Posted by Today's Metal Crew On петък, октомври 17, 2014 3 коментара

Стилът: Death/Thrash Metal
От/Год: Бразилия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~39(+12) минути 


След около 20 години слушане и фенство на творчеството на Макс Кавалера (и брат му) вече започнах да се чудя дали легендарният бразилец не е започнал да бърка с коя група какво свири. Sepultura, Soulfly, Nailbomb, Cavalera Conspiracy, Killer Be Killed, гост-участия... и три албума с три групи в рамките на една година. Това е то човек, който живее за метъла и дори след толкова много години на сцената продължава да е супер продуктивен и енергичен. Дали обаче количеството не започва вече да пречи на качеството? Това се чудех през цялото време, докато слушах новия албум на Cavalera Conspiracy, в който Макс и Игор залагат на още по-откровено дет метъл звучене.

Първото нещо, което прави впечатление още в отварящата "Babylonian Pandemonium" са вокалите на Макс. Трудно ми е да повярвам, че след като едва успя да си изкрещи (или по-точно изговори) партиите на последните няколко концерта, на които го гледах, Макс изведнъж е започнал да вади ниски дет метъл вокали, каквито не е вадил дори в "Arise", но фактът е пред мен - Макс реве дълбоко като Марк Грийнуей, а зад него през цялото време сече и мачка тежък, шумен и сурово звучащ инструментал. Марк Ризо шари със светкавична скорост по праговете на китарата си (макар че далеч не всяко соло е напълно необходимо), новият басист Нейт Нютън бумти със силно надут бас, а Игор удря с всичка сила, за да успее да се впише в целия шум. След отварящия трак следват няколко бързи и брутални парчета, сред които трашърската "Bonzai Kamikazee", както и чистите проби дет метъл "Scum", "I, Barbarian" и "Cramunhao". "Apex Predator" затваря първата половина на албума с траш, а "Insurrection" открива втората половина... с още траш.

С течение на албума Макс се връща към по-типичните си вокали и "Pandemonium" постепенно започва да придобива по-ясни очертания. Отнякъде започват да лъхат спомени за "Arise", "Dark Ages", че дори и за Nailbomb. "Father of Hate" от своя страна носи със себе си духа на траша от 80-те, "The Crucible" мачка с мощна смесица от дет и траш, а "Not Losing the Edge" звучи като нещо, което не е влязло в "Prophecy", защото било е прекалено тежко и необработено за него. Звукът на бразилското беримбау в "Porra" пък ни връща към "Roots" и "Primitive" и като цяло доста добре би се вписало в дискографията на Soulfly.

Тежкият бас, неподозираните (от мен) дет-ревове на Макс, органично звучащите барабани на Игор и солата на Марк Ризо (който използва всяка възможност да ги вкара някъде) ще допаднат на феновете на творчеството на братята от края на 80-те и началото на 90-те, а препратките (волни или неволни) към Nailbomb и "Dark Ages" също ще се усладят на доста фенове. Аз обаче още не знам дали "Pandemonium" изобщо ми харесва. От една страна ме радва, защото е доста тежък и ми напомня за "едно време", но от друга страна вече не сме 1990-та. Ако този албум беше издаден тогава, щях да се смазвам да го въртя на касетка, но днес дори не мога да си представя как ще го завъртя дори още 3-4 пъти. Всичко в "Pandemonium" ми звучи прекалено познато, предвидимо и леко недоизпипано. Знам, че вероятно в това е голяма част от чара на албума, но поне аз много отдавна спрях да се впечатлявам от подобни завръщания към "суровото". И ето, че сега не знам дали да поставя 3-ка, 5-ца или 8-ца, затова оставям това, което ми се струва най-логично и честно.


+ + + + +
Изненадващо тежък и сурово звучащ албум от братята Кавалера.
Неподозирани ревове от Макс, мощен бумтящ бас и постоянно високо темпо.

Полъх от миналото, навяващ спомени за Sepultura, Soulfly и дори Nailbomb.

- - - - -
Всичко в албума звучи някак познато.
Барабаните са най-тихи в целия микс, което е малко странно, особено като знаем кой свири на тях.
Ризо от време на време наистина прекалява със солата - а можеше да вкара повече рифове. 

IF YOU LIKE
Sepultura, Soulfly, Nailbomb, Ektomorf, Napalm Death, Chimaira и др.

Автор: Undepth
[N/A]

3 Response for the "Cavalera Conspiracy - Pandemonium"

  1. Анонимен says:

    да ви питам дали ще правите ревю на новия албум на девин таунсенд.Дори и ако не го правите моля кажете

  2. Все още никой не е захванал Devin. Засега не мога да дам окончателен отговор на този въпрос :-)

  3. На Макс ревовете едвам се чуват... това е много голям минус (поне за мен). Истинска мъка е да го слушам.