TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Attila - Guilty Pleasure

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, ноември 13, 2014 1 коментара

Стилът: Metalcore/Deathcore/Rapcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Artery Recordings
Отнема: ~37 минути 


Ако имаше класация за най-комплексарска тежка банда, Attila гордо щяха да я оглавят и дори да се хвалят с това. Групата (и в частност вокалиста ѝ Fronz) от години правят посредствен, но енергичен "парти деткор" и до някое време дори наистина бяха едно от моите "guilty pleasures". С всеки нов албум обаче Fronz сякаш става все по-досаден, инфантилен и тъп и това влече цялата банда надолу и убива удоволствието дори от добрите инструментални попадения. Пичът тотално се е самозабравил, обяснява колко е велик и дори си вярва, че може да рапира, което е наистина жалка гледка отстрани. Но май вече е твърде късно някой да му каже, защото според Fronz всички са "хейтъри".

Всичко в албума се свежда до Fronz. И пет пъти да го изслушате, той ще е досадната брънка, която ще ви се набива в ушите и няма да ви позволи да се порадвате на добрия инструментал (там, където го има), защото умът ви ще е зает с това да се чудите как е възможно някой да пише толкова малоумни текстове. Те се свеждат до "Вие сте хейтъри, аз съм велик, фак оф", "Аз съм звезда и тъна в цици, а вие - не и затова ми завиждате" и постоянно повтарящото се "I don't give a fuck!". Ми ако чак толкова не гивваш а фак, що само за това пееш бе, пич? Баси комплексарската история, честно, направо не мога да повярвам, че една група може да издаде цял албум с такива текстове. И това във всяка песен. Ама всяка.

Това, което Fronz не разбира е, че "хейтърите" му го "хейтят" най-вече защото прави посредствена музика и е изключително слаб текстописец. Иначе дори и в този сайт сме казвали добри думи за някои от предните творби на групата, защитавали сме много групи от "гнева" на "тру" метълите и прочие. Но Attila просто преминават всички граници и вместо да запушат устите на критиците си с умения и качествен материал, те правят пореден посредствен албум с тъпи текстове, с които не само унижават себе си и феновете си, а се опитват да вкарват и грозния комплексарски стереотип, че жената е просто парче месо с цици и дупки. И честно, не знам какви жени и цици го гонят чак толкова Fronz, особено като имаме предвид, че на повечето му фенки (лично на него, не на групата) надали още са им пораснали гърди. Защото той е един своеобразен Джъстин Бийбър (!) на деткорa.

С удоволствие бих посочил добрата инструментална работа в "Fake Friends" и "I've Got Your Back", солото в "Guilty Pleasure" и зверския брейкдаун в "Proving Grounds", но дори те биват съсипани от Fronz, който вместо да погрухти върху тях (това си го може), ги залива с мазна гняс от речетативи, рапиране и жалки крясъци ("Hate Me", "The Cure"). Отделно, почти всички парчета в албума звучат адски еднакво. Затова, честно казано, не бих си пуснал този албум отново. И то не толкова заради посредствената музика в него, колкото заради нетърпимостта ми към комплексари като Fronz, които провалят всички хубаво, с което се захващат.


+ + + + +
Някои хубави инструментали, сола, брейкдауни.

- - - - -
Fronz и неговите неизбиваеми комплекси убиват всеки възможен кеф от албума.
Почти приемливо добра музика с ужасяващо тъпи текстове и непоносими вокали.
Абе много SWAG бе!

IF YOU LIKE
Chelsea Grin, Emmure, As Blood Runs Black, Woe Is Me, Suicide Silence и др.

Автор: Stahley/Testset
[2/10]

1 Response for the "Attila - Guilty Pleasure"

  1. Пича има брутални ревове незнам защо не ги използва по-често. Много грозно рапиране кой го е излъгал да си признава. И все пак, не бих я слушал тая група не ме кефи нещо. Предпочитам да си пусна малко Rise of the Northstar. Може би трябва да им обърнете малко внимание...