TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Knorkator - We Want Mohr

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, февруари 27, 2014 2 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH/Comedy
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: Tubareckorz
Отнема: ~51 минути


Да не повярва човек, че Knorkator са на сцената от 20 години. Това е група, чийто първи албум се казва "Най-лошото от Knorkator". Група, която прави каквото си иска. Група, за която няма табута и която не се притеснява да пее за всякакви нелепости. Група, чието сценично облекло е абсолютно безумно. Knorkator обаче е и група, изградена от много добри музиканти.

За много групи можем да кажем, че "вече не са това, което бяха". Естествено, и Knorkator са се променили за 20 години. Налудничавата им енергия все още е тук, типичният им стил също, но вече сякаш се "пообраха", "поуспокоиха топката" и "свалиха оборотите". Не че в "We Want Mohr" няма шантави песни като "Zoo", "Konrad" (базирана на приказката за малкия Конрад, който не слуша майка си и си смуче палците, та идва Палецорезача и му ги отрязва), "L", и "Robert", но количеството им прогресивно намалява с всеки нов албум на групата. За тяхна сметка се появяват лековати акустични парчета от сорта на "Hymne", "Time To Rise" и "Adé", както и не особено сполучливи композици като "Friederich". Към акустичните песни добавяме и пиано-кавърът на "Breaking the Law" на Judas Priest, който звучи адски интересно в този си вариант. По-бавни и някак по-мрачни са "Antwort", "Ich Geb Es Auf" и "Victorious", като последната залага на приятно просташки текст на английски, с което да допадне на хора като мен, които никога не са учили немски.

Не намирам подходящите думи, за да обясня защо точно ми се струва, че Knorkator са изгубили голяма част от култовото си звучене. Дали защото значително са намалили NDH елементите? Може би. Основният вокалист Щумпен все още стига до нетипични за мъже вокални висоти, Алф Атор и Бъз Дий просто "не са мръднали" в последните 20 години и все пак... "We Want Mohr" не е албум, който да запомниш така, както все още феновете помнят "Ich Hasse Musik", "The Schlechtst of Knorkator" или "Das Nächste Album Aller Zeiten". Това не прави "We Want Mohr" лош албум, но уви, не го прави и достоен за сравнение с култовите албуми на групата.

+ + + + +
На Knorkator просто много им отива да възпяват налудничави детски разкази.
Вече 20 години няма друга група, доближаваща се до това уникално звучене.
Забавен, впечатляващ, понякога истеричен, но приятен за слушане албум.

- - - - -
Групата е позагубила част от някогашното си култово звучене.
По-малко и по-тихи китари от очакваното.
Няколко парчета са много скучни и лесно забравими. 

IF YOU LIKE
JBO, Subway To Sally, Feuerschwanz, Die Apokalyptischen Reiter, Rammstein и др.

Автор: Testset
[6/10]

Babymetal - Babymetal

Posted by Today's Metal Crew On вторник, февруари 25, 2014 4 коментара

Стилът: Death/Power/Dance/J-Pop/Modern Metal
От/Год: Япония, 2014
Лейбъл: Toy's Factory
Отнема: ~56 минути


Доста странни метъл банди съм чувал и виждал през живота си, но не се беше случвало да слушам група, която смесва модерен, пауър, дет и траш метъл с много електроника и по детски звучащ j-pop, изпълняван от три танцуващи японски "kawaii" тийнейджърки в униформи... поне допреди няколко месеца, когато разбрах за съществуването на Babymetal. Естествено, две момичета на 14 и едно на 16 няма как сами да правят тази музика, затова зад тях стои и група от горски демони (или по-точно музиканти с тайна самоличност).

Из този и без това крайно непредвидим албум може да срещнете и други неочаквания включвания, като например на рап (в "Iine"), реге (в "4 no Uta"), дъбстеп (в "Uki Uki Midnight") и куп други шантави стилови комбинации. Ако всичко това ви звучи като тотална манджа с грозде - не сте много далеч от истината. Трябва да отбележим, че на Babymetal не им се получава във всяко парче. Не можем да оставим на заден план и фактът, че само три от парчетата в албума са нови, а останалите 10 вече са били издавани под една или друга форма. По-лошото е, че всяко парче има собствен микс и мастеринг, заради което албумът не прилича толкова на завършен краен продукт, колкото на компилация от сингли и b-sides. Така например, песни като хитовата "Megitsune", пауърът "Ijime, Dame, Zettai", модерната "Onedari Daisakusen" и красноречивата "Headbanger" не само са по-добри като композиции, но и като продукция, особено в сравнение с 6-минутната "Babymetal Death" (възможно най-лошият избор за отварящо парче - дет метъл трак, който няма почти нищо общо със звученето на групата) или пращящата отвсякъде "Catch Me If You Can".

Този албум като нищо ще обърка сетивата ви. Слушайки музиката в него ще ви е трудно да решите дали да куфеете, да танцувате, да прегризете нечий гръклян, или да погледате анимета. Контрастът между бруталната на места музика и супер сладурските гласове на Сю, Моа и Юи е толкова голям, че ще се чудите как е възможно тези два стила да съжителстват в едно парче. Само за пример, основната вокалистка Сю (която на всичкото отгоре е модел и японски тийн-идол) участва паралелно и в детска j-pop група. Това е все едно някое от момичетата на нашите Бон-Бон да пее в Цироза, да речем (което е идея, хм).

Въпреки че не мога (и не искам) да отрека достойнствата на повечето от гореспоменатите супер добри парчета, Babymetal просто не е група, която само да слушаш. Техните костюми, стил и сценично шоу са предназначени най-вече за гледане. Не съм сигурен обаче и кой точно трябва да ги гледа, защото поне аз инстинктивно се озъртам да не би някой да види в монитора ми как зяпам подскачащи японски тийнейджърки в секси униформи. Ходи обяснявай после, че те всъщност правят метъл, че това е част от японската kawaii култура и че не държиш тийнейджърки в мазето си. От друга страна обаче, ако не ги гледаш е малко трудно да разбереш какво the fuсk се случва в тия песни и кой бoлeн мoзък е написал песен като "Doki Doki Morning" и "Gimme Choko". Изобщо, целият албум спокойно можеше да влезе в някога замислената ни рубрика "WTF?!", но при липсата на такава ви даваме само това предупреждение тук. Подхождайте с внимание!

+ + + + +
Точно когато мислиш, че вече си чул и видял всичко в метъла... попадаш на Babymetal.
Огромно разнообразие от аудио-визуални стилове, съчетани в уникални комбинации.
Някои невероятни парчета като "Megitsune", "Ijime, Dame, Zettai", "Onedari Daisakusen" и "Headbanger".
Рядкост е да чуеш по-сладурски глас от този на основната вокалистка Сю (Сузука Накамото).

- - - - -
77% (да, сметнах го) от песните в албума вече са излизали под една или друга форма.
На места логиката тотално се губи и се получава голяма какофония.
Много от песните са с различен мастеринг и не звучат като част от единен краен продукт. 

IF YOU LIKE
Никаква идея. Който има - нека каже. Примерно... Girugamesh. Баси.

Автор: Testset
[6.5/10]

For Today - Fight The Silence

Posted by Today's Metal Crew On неделя, февруари 23, 2014 0 коментара

Стилът: Metalcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Razor & Tie
Отнема: ~44 минути


Музиката на For Today може спокойно да се използва и вместо ударна доза адреналин. Трудно е да ги слушаш седнал спокойно и да потискаш желанието си да излезеш на улицата и да раздадеш справедливост там, където е нужна. "Fight the Silence" ви подканва да се борите с тишината и смирението - все проблеми, които са доста актуални у нас. Защото докато всички казваме "Е мен това лично не ме засяга", "То няма алтернатива" и "Какво да се борим срещу този и онзи, като те накрая пак ще направят каквото си искат?", справедливост наистина няма да има. Затова явно трябва да пуснем "Fight the Silence" на повече хора.

Албумът започва с красноречиво озаглавената "Molotov", с която стават ясни две неща - че For Today не са особено доволни от политиката (в глобален мащаб) и че в албума ще има още повече чисти вокали. Сингълът "Fight the Silence" пък заедно с клипа си ни предизвиква не само да научим колко голям проблем е трафикът на хора, а и да вземем участие в разрешаването му. Как ли? Като не си мълчим. Тежката тема за порочния път към саморазрушение пък се засяга във втория сингъл "Break the Cycle", където се включва и Мати Мълинс от Memphis May Fire, докато в "One Voice" си припомняме за по-ранните творби на групата, благодарение най-вече на техничната китарна работа в песента.

Комбинацията от унищожителни брейкдауни и здрави рифове, както и контрастът между мощните ревове на Мати Монтгомъри и мелодичното пеене на китариста Райън Лейтру правят "Fight the Silence" поредният силен албум на For Today. От години насам не съм чувал група с по-мощни брейкдауни, при това в такова количество. Интересна промяна е тази в текстовете, които този път не са на изцяло религиозна тематика, както бяхме свикнали да бъде при For Today. Въпреки развитието в няколко посоки едновременно, във "Fight the Silence" има и слаби звена. Групата продължава да прави и "песни на килограм", които бързо се забравят и които лесно можеш да сбъркаш с поне още 10 песни от предните им албуми. Оттам нататък обаче не бива да имаме оплаквания, защото For Today продължават да растат и да се развиват с всеки изминал албум.

+ + + + +
За пореден път - невероятно мощни и надъхващи композиции с всепомитащи брейкдауни.
Дори повече чисти вокали, идеално контрастиращи с мощните ревове на Мати.
Интересна промяна в текстовете, които този път засягат и някои важни глобални проблеми.

- - - - -
Няколко доста изтъркани и познати по звучене парчета. 

IF YOU LIKE
August Burns Red, Sleeping Giant, In the Midst of Lions, War of Ages и др.

Автор: Testset/Reksy
[7/10]