TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

SadDolls - Grave Party

Posted by Today's Metal Crew On неделя, април 27, 2014 1 коментара

Стилът: Industrial/Gothic Rock/Metal
От/Год: Гърция, 2014
Лейбъл: Inverse Records
Отнема: ~50 минути


В гимназията учех гръцки. Донякъде логично, повечето ми съученици бяха големи фенове на "гръцкото". И когато ме питаха дали и аз слушам "гръцко", аз отговарях "Да!" - и им пусках Septicflesh. Та оттогава имам малко слабост към тази сцена и затова се учудих приятно щом видях, че в кутията с промо материалите е пристигнал албум на гръцката "даркуейв метъл" банда SadDolls. Мисля, че досега не бях чувал банда в този жанр от южната ни съседка, затова веднага качих албума на телефона и заслушах.

"Grave Party" започва наистина обещаващо със сингъла "Lady Cry" и продължава все така с "Terminate Me" (в която се включва и Skinny Disco от Deathstars). Звукът е добър, електрониката е на място, а смесването на мрачен готик рок и индъстриъл метъл почти винаги е добра идея, затова нямаше как да не продължа да слушам до края. След силното начало обаче темпото поспадна, а похватите да се повтарят. Песни като "Dancing Shadows", тежката "Creeping Skies", "Suicide Girl" и "You Make Me Feel Like Nothing" поддържат настроението и енергията през цялото време, но за тяхна сметка се появяват скучновати тракове от сорта на "The Last Valentine", "Angels Making Love", повтарящата един и същ (пък бил той и готин) риф почти през цялото време "Sexy And Undead" и приспиващата "On The Road 66".

Накратко - "Grave Party" е един сравнително добър албум. Групата заслужава адмирации за постигнатия резултат, за добрия звук и добрите си идеи, но има да поработи още в посока "разнообразие". Вокалите пък, в опита да бъдат ниски и плътни, понякога се губят в микса. Малко повече крясъци също нямаше да навредят, защото контрастът между тях и типичното готик-рок пеене е много удачен и не толкова често използван. Дано SadDolls се възползват повече от това завбъдеще. Επειδή SadDolls έχουν ένα λαμπρό μέλλοντας μπροστά τους!

+ + + + +
Не са много групите, които правят добре тази музика в нашата част от Европа.
Добър звук, готини рифове, добре поставена електроника.
Поне 3-4 парчета, които са си сериозно добри.

- - - - -
Поне 3-4 парчета, които са си серионо скучновати.
Вокалите понякога са много ниско в микса, а още екстремни такива щяха да са добре дошли.
Музиката на групата като цяло не е нещо, което вече да не сме чували.

IF YOU LIKE
Gothminister, A Life Divided, Jesus On Extasy, Lacrimas Profundere, Deathstars и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Elvenking - The Pagan Manifesto

Posted by Today's Metal Crew On петък, април 25, 2014 0 коментара

Стилът: Melodic Power/Folk Metal
От/Год: Италия, 2014
Лейбъл: AFM
Отнема: ~64 минути


Досега за мен Elvenking имаха два наистина добри албума - "Heathenreel" и "The Scythe". Останалите бяха изненадващи разочарования (поне в моите уши), като в предишния им "Era" имаше само две добри парчета, а по-предният "Red Silent Tides" съвсем буквално успя да ме приспи в един късен следобед. Тъкмо когато вече бях поизгубил надежда, че тази група може да ме изненада приятно, в пощата ми пристигна въпросното промо. Ентусиазмът ми бе толкова нисък, че се назландисвах две седмици  преди да кача албума на телефона си. И после още седмица, преди да си го пусна. О, как се вайках за това протакане впоследствие!

"The Pagan Manifesto" е албумът, който Elvenking трябваше задължително да направят, за да се върнат в играта. С него групата ни връща към времената на "Heathenreel", а по мое (извратено) мнение и към "The Scythe", който поне за мен е най-подценяваният им албум досега. Новият албум залага на качествен и супер мелодичен пауър метъл с много фолклорни елементи, допълнени от малко симфонични включвания, спорадично появяващи се екстремни вокали и приятна доза епичност. Още в самото начало ни посреща 13-минутният епос "King of the Elves", в който с красивите си вокали се включва и Аманда Сомървил. Песента многократно сменя темпото и настроението си и се разгръща перфектно, благодарение на което не натежава с дължината си. Веднага след нея идва и сингълът "Elvenlegions", посветен на феновете на бандата, следван от по-разчупената и фолклорно ориентирана "The Druid Ritual of Oak". С подобна структура по-нататък чуваме, че разполагат още "Grandier's Funeral Pyre" и "Pagan Revolution", която обаче си е почти чиста проба фолк метъл. От "Moonbeam Stone Circle" и "Twilight of Magic" ни удря вълна от скоростен пауър метъл, а изцяло фолклорната "Towards the Shores" и хитово звучащата "Black Roses For the Wicked One" изненадват с нетипично за албума звучене и не толкова бързо темпо. За финал е оставена 9-минутната "Witches Gather" - една от най-добрите, тежки и епични композиции в албума.

Много се радвам, че Elvenking са се "взели в ръце" и са направили толкова силен албум. И на всички беше ясно, че могат, но не всички разбирахме защо се бавят със създаването му. В този си вид групата звучи по-добре от всякога и ако продължава така може много бързо да си върно леко позагубените позиции сред силните имена на европейската пауър метъл сцена. С две думи, "The Pagan Manifesto" е подходящ както за заклетите фенове на групата, така и за тези, които са разочаровани от творчеството им в последните години. И за да завършим с клише на английски, че даже чужденците, които четат да ме разберат - Elvenking are back!!!

+ + + + +
Най-силният албум на групата от много години насам!
Много мелодичен, ударен, разкуфяващ и запомнящ се.
Разнообразие, включващо здрав пауър метъл, фолклорни елементи, симфонични включвания и прочие.
Две дълги епични парчета от по 9 и 13 минути - за това се иска голямо майсторство.

- - - - -
Интрото е малко излишно, особено след като него следва 13-минутен трак
Едно-две парчета не отговарят на високото ниво на останалите.

IF YOU LIKE
Falconer, Blind Guardian, Derdian, Freedom Call, Orden Ogan, Skyclad и др.

Автор: Testset
[9/10]

Blacklite District - Worldwide Controversy

Posted by Today's Metal Crew On сряда, април 23, 2014 0 коментара

Стилът: Alternative/Modern Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Silent Majority
Отнема: ~34 минути


От близо година следя развитието на тази група. И ако в началото бях 99% сигурен, че тази група може да покаже много, то сега съм 100% сигурен, че ако продължава в този дух, съвсем скоро може да се наложи като голямо име на съвременната алтернативна сцена. "Worldwide Controversy" е най-добрият продукт в този стил за тази година, като силата на някои от парчетата в него е сравнима само с тази на някои класически хитове на големите имена в жанра. В него Blacklite District ни предлагат първокласен модерен американски алтърнатив рок, смело облян с електроника.

Цялата първа половина на албума е хит до хита, мила моя майно льо. Почваме с енергичната "Take Me to the Grave", минаваме през бързо запомнящата се и забиваща се в главата "I Gambled And I Won", супер модерно звучащата "With Me Now", зарибяващата "Worldwide Controvercy" (леко страдаща от дъбстеп синдрома) и стигаме до сравнително леката, но абсолютно хитова "Like Yesterday". До края на албума продължава да няма слаби песни, но хитовият потенциал в песните от втората половина не е чак толкова голям. Като по-силни в тази половина пък се открояват най-вече силно електронизираната "Alone Tonight" и "I Want I Need".

Забележките ми към "Worldwide Controversy" са само две. Първата и най-важна е, че албумът просто е прекалено кратък. 35 минути се изслушват лесно на един дъх, но оставят и чувството, че след тях можеше да има и още 1-2 песни. Втората е, че на места електронните елементи са използвани малко безразборно. Така например те се вписват много добре в "Take Me Now", но не са толкова нужни в "Take Me to the Grave", да речем. Встрани от тези проблеми, "Worldwide Controvercy" е един наистина силен албум, пълен с очевидни хитове. Вокалистът Роман Дежеймс пък притежава идеален за този стил нисък, плътен глас, а текстовете, които пее, се запомнят лесно и почти моментално, благодарение на което можете да започнете да си ги припявате още при първото им слушане. Затова си запишете този албум като "задължителен" в тефтерите, ако се имате за фенове на жанра - защото имам предчувствието, че за Blacklite District тепърва ще се говори много.

+ + + + +
Поне половината песни в албума са с огромен хитов потенциал!
Идеални за стила вокали, запомнящи се текстове и мелодии, мощен и модерен звук.
Смело използване на електронни елементи, връзващи се идеално с тежките китари.
Малко дебютни албуми са чак толкова силни.

- - - - -
Можеше и да е малко по-дълъг и малко по-тежък.
Втората половина не притежава хитовия потенциал, концентриран в първата.

IF YOU LIKE
Red, Nine Lashes, Shinedown, Breaking Benjamin, Renegade Five и др.

Автор: Testset
[8.5/10]