TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

U.D.O. - Decadent

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, януари 01, 2015 1 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~59 минути 


С всеки следващ албум на U.D.O. се чудя - кога най-сетне ще сгафят сериозно и ще разочароват? Не че им го желая, никак даже, но някак го очаквам - не знам как се вадят албуми с такава честота, които все да са добри. И когато чух сингъла "Decadent" вече си казах: "Ето, дойде и това време". Парчето е скучновато, еднообразно и хич не ми вдигна очакванията за този нов албум. Но когато най-накрая промото дойде и си го пуснах, нещата бързо се промениха.

В началото има няколко парчета, заобикалящи сингъла "Decadent", които биха били много по-добър избор за представяне на албума. "Speeder", тежката "House of Fake" и мрачната "Mystery" са много по-разнообразни и запомнящи се и всяка от тях можеше да представи албума много по-добре. Поредицата от песни след тях обаче не върви чак толкова добре. "Pain" е окей, но е прекалено дълга, "Secrets In Paradise" е много банална балада, а "Meaning of Life", "Breathless" и "Untouchable" сякашче вече съм ги чувал прекалено много пъти в дискографията на бай ви Удо. "Under Your Skin" също може да попадне в тази категория, тъй като напомня немалко за "Fast as a Shark" по структурата и скоростта си, но пък е добра сама по себе си. "Rebels of the Night" и епично дългата "Words In Flame" (7:35 минути) пък отново вдигат нивото точно в края на албума.

Като човек, израснал с музиката на Accept (любимата група на майка ми, която между другото е само с 4 дни по-възрастна от самия Удо), за мен винаги е радост да чуя, че въпреки годинките, Удо е запазил характерния си глас и продължава да пее така, както преди 30 години. Другото хубаво нещо е, че той и групата не лежат на стари лаври и не са се вкопчили в миналото, за което е показателен кристалният, модерен звук, с който изненадаха още в "Steelhammer". Е, "Decadent" определено не е по-добър от предшественика си, но със сигурност ще зарадва ушите на всички стари фенове на добрия стар германски хеви метъл.

+ + + + +
Пореден добър (като цяло) албум от една крайно продуктивна от много години насам банда.
Легендарният глас на Удо е все така на ниво.
Модерен звук и кристално чиста, ненатруфена продукция.
Няма го онова досадно "каране по инерция", характерно за много банди от онова време.
Песни като "Mystery" са показателни, че в тази група има още много, много потенциал.

- - - - -
Средата на албума (половината от него, де факто) като цяло не е особено впечатляваща.
Липсват повече парчета със смело звучене като това в "Mystery", да речем.
 
IF YOU LIKE
Accept, AC/DC, Motorhead, Saxon, Judas Priest, WASP и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Categories: , , , , , ,

1 Response for the "U.D.O. - Decadent"

  1. Анонимен says:

    Заразен от положителния отзив за албума „Decadent“ на Удо си доставих удоволствието да изслушам докрай това творение. Такова нещо не ми се бе случвало от години. Обикновено минавам на бърз ход през парчетата и установям че повечето, с изключение на едно-две, максимум три, са баласт. Този албум прави изключение и е съизмерим с първите три солови албума на певеца на Аксепт. Не бих определил заглавното парче като „скучновато“ и „еднообразно“. Без да е най-доброто, то дава вярна представа за целия албум. Имам различно впечатление и относно „златната“ за мен среда на албума. Напомня ми за емблематични творения на Аксепт от 80-те, които представляват връх в рок музиката изобщо. Последното, което би ми хрумнало е да нарека баладата Secrets in Paradise „банална“. Тя се нарежда достойно до такива образци като: Winter dreams, Can't stand the night, Amamos la vida, In the darkness, Sweet little child, Dancing with an Angel. Хармоничната схема е правилна, мелодичната лния е перфектна, налице е лирично-дрезгавия глас на този невероятен певец със силно нагнетяващ драматизъм във високия регистър. Леко разочарование ми донесе финалната песен, където забелязвам в интродукцията и интермедията буквална заемка от филмовата тема на Пъзела. Без тази тема да носи някаква иновация, тя е характерна и популярна и не съм щастлив да я чуя гепена по този начин. Това ме кара да игнорирам иначе не лошото парче. Относно сравнението с предишния албум, също съм на противоположно мнение. „Steelhammer“ не ме впечатли с друго, освен с представения в стил Гигер металeн юмрук на обложката и композицията When love becomes a lie.