От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Metal Blade Records
Като бяхме още тийнейджъри, по-дъртите метъли ни "зарибяваха" с дет метъл, а ние търсехме възможно най-здравите и дълбоки грухтежи, с които да караме родителите си да се чудят какво става. И какво слушахме? Cannibal Corpse, Mortician, Morbid Angel и естествено - Six Feet Under. Аз в частност бях особено голям почитател на SFU, особено след като издадоха "True Carnage", но горе-долу почти веднага след него SFU просто спряха да са ми интересни и да ме грабват както преди. Харесах дори "Bringer of Blood", но нищо не можеше да мине "True Carnage", "Maximum Violence" и "Warpath". Затова си пуснах "Crypt of the Devil" с въпроса "Дали пък няма да е по-добър"?
Ми... не. "Crypt of the Devil" в общи линии е същият албум, който SFU издават от 10 години насам, със същата тематика от 20 години насам (кръв, черва, насилие, бруталност, касапница и прочие). Първата му половина е толкова еднообразна и имам чувството, че съм я чувал толкова много пъти от самите SFU, че по едно време като се върнах назад в траклиста и просто не знаех докъде съм стигнал. В нея се откроява само "Open Coffin Orgy", която е безспорно (но не и без порно) готина, само дето Стив Суонсън май е забравил, че тоя риф го е писал още с идването си в групата, при това в една от най-емблематичните песни на групата изобщо - "Revenge of the Zombie". Не знам защо SFU са решили, че точно тая песен сме я забравили, ама карай.
Втората половина, изненадващо, звучи доста по-добре. "Slit Wrists" е най-силната песен в този албум и е може би първата песен на SFU от години насам, която реално ще запомня занапред. Следващата "Stab" ни намушква скоростно, а "The Night Bleeds" звучи като смесица от няколко различни песни с различно темпо и настроение. "Compulsion To Brutalize" удря със здрави старт/стоп рифове, а "Eternal in Darkness" закрива подобаващо с бързи режещи рифове, но също не е песен, която да помним с десетилетия напред.
В крайна сметка, ако очаквате SFU тепърва да почнат да се преоткриват и да правят нещо различно, значи сте закъснели с 10-ина години да спрете да се надявате. Крис Барнс и компания си правят албум след албум, сякаш ги вадят на конвейр и с право ги наричат AC/DC-то на дет метъла. И това не значи, че правят някакви супер слаби албуми, даже напротив - почти всеки техен албум е готин. Но еднаквото омръзва бързо.
+ + + + +
Никак нелош албум сам по себе си.
Крис Барнс продължава да звучи все така добре дори след толкова много години.
Изненадващо добра втора половина на албума.
- - - - -
Крис Барнс продължава да звучи все така добре дори след толкова много години.
Изненадващо добра втора половина на албума.
- - - - -
Звучи като всички други албуми на SFU в последните 10 години... чак се самокопират на места.
Еднообразен и лесно забравим като цяло.
Еднообразен и лесно забравим като цяло.
IF YOU LIKE
Cannibal Corpse, Cannabis Corpse, Torture Killer, Debauchery, Mortician и др.
Автор: Undepth
[6/10]
А за какво искате да пеят...за салфетки и силикон ли :D...иначе сега разбирам защо Nightwish решиха да се разделят с Таря....защото щеше да е повече от същото и щяха да се превърнат в Manowar и AC DC. Добър маркетингов ход:)