От/Год: Норвегия, 2015
Лейбъл: Napalm Records
Песента на сирените - за нея се носят митове и легенди, истини и измислици, но винаги се стига до един извод: магията ѝ не оставя живи моряци след себе си. Нещо подобно правят и Sirenia с "The Seventh Life Path". Тъмнината, обитаваща всяка една от песните, навява мисли за красиви трагедии. Скандинавци...
Пътешествието ни по пътеката на живота започва с магичното обещание "Seti" - нежна и мистична мелодия, наситена с хорове и неразгадани послания. Тя прелива в "Serpent", където Aйлин отново показва способността си да извива и прегъва гласовите си струни по невероятни начини, достойни за описване в някоя поема. В нея се откроява и един доста интересен инструментал - малко по-груб от това, което сме свикнали да чуваме от Sirenia. Естествено, Мортен няма как да устои на изкушението да изкърти тъпанчетата ни и го прави не само с вокали, но и с китари. Следва противоречивата "Once My Light". Аз я намирам за зарибяваща и смятам това за толкова очевидно, че не виждам смисъл дори да обяснявам защо я намирам за прилепчива. Колегата Testset обаче каза, че точно тя е най-скучната в албума и че се е прозял 18 пъти на нея. Но той е и човекът, който ме пита наскоро "Абе ще пишеш ли ревщ за Кашкавалия?", така че не се учудвам, че не му е допаднала :D
Под номер четири се кипри "Elixir", енергична дарк песен, в която регистрираме чисти мъжки вокали. Едно от големите предимства на норвежката банда в моите уши е именно смесването на различните типове пеене, на което кавалерите са способни. С тананикане и високи очаквания превключвам на "Sons of the North". Още заглавието предизвиква асоциации със "Seven Widows Weep" заради преобладаващо морската тема, но, хей, ако Мортен не искаше морските дарове и проклятия да доминират в творчеството на групата му, нямаше да я кръсти точно Sirenia, нали? Осем минути и една душа по-късно преминавам към леко залитащата по Толкиновите светове композиция "Earendel". Нейният тон е няколко идеи по-приповдигнат от цялостния такъв на "The Seventh Life Path". Тържествена и разточително композирана, тази песен определено пасва на Еарендил, полуелф, който озарява света с уменията си, а впоследствие и с поколенията, които оставя.
"7" винаги е било изключително важно число за норвежците - само си спомнете за "Seven Keys and Nine Doors", "Seven Sirens and a Silver Tear", "At Sixes and Sevens", "Seven Widows Weep", "The Seventh Summer" и "Winterborn 77". И на обложката има толкова много седмици, че да се смае човек - косата на Смъртта прилича на 7, гарваните са седем, планината на заден план познайте колко пътя има и т.н. и т.н. Седмици, седмици, седмици навсякъде. Може би тъкмо поради тази причина те са избрали да сложат най-"тяхната" песен от албума, "Concealed Disdain", на седмо място. Въртя го, суча го, преслушвам го, по-типична за Sirenia песен в "The Seventh Life Path" няма да намеря. И въпреки това тя се отличава с малко хеви рифчета, които разнообразяват обстановката, последвани от сърцераздирателни цигулкови партии, които биха могли да разплачат и Чък Норис. Продължаваме напред със скоростната "Insania", която наистина си е лудница и ме кара да възкликна от приятно учудване. Енергична и предизвикваща размисли и страсти в зоната около вратните прешлени, това е една от онези песни, задължителни за изпълнение на живо.
Sirenia забавят малко темпото за по-внушителен резултат с "Contemptuous Quitus" - грандиозна композиция, конкурираща по драматизъм "The Mind Maelstorm" от "The 13th Floor". Същинско бижу е "The Silver Eye", перлата в короната на готическите крале - мелодична, пищна и щедро украсена. В четири думи се мотивирах по въпроса защо смятам да си избера нея за любима от албума. Приключваме неочакваното си пътешествие с "Tragedienne" - деликатна и трогателна балада за очакването и лутането в собствената душа.
В "The Seventh Life Path" няма да се натъкнете на нищо ново. Sirenia смело плава в дълбоките, но познати води на готиката и симфоничната помпозност, задълбава във вече обговаряни теми и го прави с безподобно самочувствие. Само заради сигурността, с която тъпчат на едно място, давам на момчетата и момичето една специална за тях цифра за оценка.
+ + + + +
Добре познатата ни увереност в уменията и тук е налице.
Помпозни оркестрации, симфонии и епични хорове.
Музикантите звучат по-обиграни от всякога.
Чести и много успешни включвания на мъжки вокали (екстремни, че и малко чисти).
- - - - -
Помпозни оркестрации, симфонии и епични хорове.
Музикантите звучат по-обиграни от всякога.
Чести и много успешни включвания на мъжки вокали (екстремни, че и малко чисти).
- - - - -
Седем албума все едно и също - на някои с право може да им доскучае.
Aйлин не може да пее оперно, пък се опитва на места... и резултатът не е впечатляващ.
Aйлин не може да пее оперно, пък се опитва на места... и резултатът не е впечатляващ.
IF YOU LIKE
Tristania, Epica, Xandria, After Forever, Visions of Atlantis и др.
Автор: Valkyrja
[7/10]
0 Response for the "Sirenia - The Seventh Life Path"
Публикуване на коментар