От/Год: Франция, 2015
Лейбъл: earMUSIC
Ако бях слушал предишния албум на Dagoba на диск или касетка, сигурно щях да съм ги изтъркал от въртене. Затова и с такъв ентусиазъм чаках "Tales of the Black Dawn", който се оказва достоен продължител на "Post Mortem Nihil Est", от който дори е малко по-агресивен. Най-доброто звено в него обаче несъмнено е звукът. Dagoba винаги са имали масивен и мощен звук, но сега звучат по-мускулесто и стероидно от всякога. Китарите са тежки и агресивни, барабаните са плътни и силни, а двойните каси дънят почти на преден план. Дотолкова, че ревовете на Shawter този път дори изглеждат малко немощни на фона на внушителния инструментал.
Показателят, по който "Tales of the Black Dawn" определно губи от предшественика по брой на мелодичните включвания, които този път почти напълно липсват, като от това страда най-вече разнообразието в албума. Налице са убийствени и супер агресивни и тежки песни като тези в триото "The Sunset Curse" (в която все пак има мелодичен припев, трябва да се подчертае), "Half Damn Life" и "Eclipsed" - поредица, в която всяка песен е по-тежка от предишната. В "Born Twice" обаче агресията сякаш вече няма накъде повече да избие и с какво повече да впечатли. "The Loss" променя нещата и дочуваме мелодични включвания в припева, но там ефектите във вокалите направо пречат. Цялата песен е пълна с тези досадни ефекти тип "глас през радиото", които почти напълно развалят удоволствието от слушането. Встрани от ефектите, това е може би най-мелодичната и "лека" песен в албума.
Друг сравнително мелодичен трак е "The Dawn", най-вече защото има опити за включване на нещо като чисти вокали, които обаче не си отиват много с все така агресивния инструментал. "Sorcery" домачка де що е имало да се домачква с редуване на мачкащо средно темпо и мощни двойни каси, а "O, Inverted World" е една от онези мащабно звучащи песни, които са епични, без да имат нужда от оркестрации и хорове. Всичко завършва с все така епично звучащата "Morning Light", към края на която се включват красиво пиано и чуруликащи птички, в пълен контраст с неконтролируемите ревове на Shawter и нестихващите двойни каси.
За пореден път Dagoba са направили супер мощен албум, който няма нужда от украшения, за да звучи мащабно и епично. Основният му проблем е, че е малко еднообразен и хора, които тепърва се сблъскват с групата надали ще харесат албума толкова, колкото биха го харесали по-старите фенове, които знаят какво да очакват от Dagoba. Възможно е и последните да не останат супер очаровани от сравнителното еднообразие, но когато налице е подобен зверски мощен звук, поне на мен ми е трудно да търся недъзи. Не знам този звук предизвиква някакво страхопочитание. И ако надуете албума силно, ще разберете за какво говоря.
+ + + + +
Супер мощен, мускулест, стероиден, здрав, плътен, тежък и здрав звук.
Убийствени тежки рифове и разглобяващи барабани (и най-вече двойни каси).
Малко банди могат да звучат епично без помощта на оркестрации и хорове - Dagoba са една от тях.
Бясно разкуфяващи песни като "Eclipsed", "Half Damn Life", "Sorcery" и "The Dawn".
- - - - -
Убийствени тежки рифове и разглобяващи барабани (и най-вече двойни каси).
Малко банди могат да звучат епично без помощта на оркестрации и хорове - Dagoba са една от тях.
Бясно разкуфяващи песни като "Eclipsed", "Half Damn Life", "Sorcery" и "The Dawn".
- - - - -
Леко еднообразен като цяло.
Ревовете на Shawter този път звучат малко немощно на фона на внушителния инструментал.
Няма толкова мелодии, а там, където ги има най-много, са съсипани от гаден вокален ефект.
Ревовете на Shawter този път звучат малко немощно на фона на внушителния инструментал.
Няма толкова мелодии, а там, където ги има най-много, са съсипани от гаден вокален ефект.
IF YOU LIKE
Mnemic, Sybreed, Fear Factory, Gojira, Arkaea, Divine Heresy, Chimaira и др.
Автор: Undepth
[8/10]
0 Response for the "Dagoba - Tales of the Black Dawn"
Публикуване на коментар