От/Год: Англия, 2015
Лейбъл: Century Media
Когато Paradise Lost обявиха, че ще издават нов албум, приех новините с обидно равнодушие. След последните им студийни записи (повечето нови неща на PL рядко ми понасят) и след като Ник Холмс стана вокалист и в Bloodbath, някак си създадох впечатлението, че "The Plague Within" е бил приет по-скоро като даденост, направен колкото да се изпълни някакъв договор, отколкото изпълнен със старание.
Само че след седмица непрекъснато слушане на това чудовище мога смело да зашлевя скептично настроеното си Аз - толкова смело, колкото Грег стърже по китарите си в "An Eternity of Lies". "The Plague Within" е намигване към миналото. Този албум поглежда назад във времето, но без да се заглежда в него прекалено дълго. Още с откриващата "No Hope In Sight" ставаме сигурни, че за нас наистина няма да има надежда - ангелите на изгубения рай са ни подготвили очистителни ритуали, от които косите ни настръхват. Подобно усещане създава и "Terminal", която води до терминален стадий на музикално пристрастяване. Наказанието ни се удължава до максимум с "Punishment Through Time", в която се прокрадват и скоростни траш елементи. Те обаче са премазани грубо от мастодонта "Beneath Broken Earth" - песен, която пристъпва бавно и тежко без да остави жива душа след себе си. След нея - и потоп.
"Sacrifice the Flame" зазвънява в ушите ни с цигулкови стонове, а за финал заравя всички емоции два-три метра под земята. Следва "Victim of the Past" - най-магическата композиция в целия албум, която Paradise Lost представиха миналата есен в Античния театър в Пловдив (уникален концерт, от който самите те бяха много впечатлени). Отделяме телесното от духовното с резачката "Flesh From Bone", от която на потоци и по ноти се излива катран. Под звуците на "Cry Out" пък се приближаваме малко по-бързичко, но все така сигурно към духовното прераждане, заложено като основна идея в "The Plague Within", за да се върнем до самото начало с "Return to the Sun". Пищна и завладяваща, песента поставя грандиозен финал на един грандиозен албум.
"The Plague Within" предлага почти час висококвалитетно, мракобесно антизабавление. Високо е и нивото на самото музициране - петорката е дала всичко от себе си. Макар и да се усещат слабости в пеенето на Ник, те далеч не са онова, което бяха преди. Стив и неговите басови партии изпъкват значително, Адриан показва, че го бива за абсолютно всякакъв метъл, а присъствието на Арън e все по-осезаемо. И макар никога да не съм била голяма фенка на бавните мелодии, тези в "The Plague Within" са толкова богати на елементи и така се "мажат" по ухото, че темпото е без значение. Албумът върви със скоростта и увереността на валяк и по същия начин не прощава на нито една неравност по пътя си, смазвайки всички съмнения и критики.
+ + + + +
Paradise Lost се обръщат към познати формули за постигане на оптимален резултат - и им се получава.
Разнообразие на песни - една с една не си приличат.
Видима еволюция на способностите на целия екип.
- - - - -
Разнообразие на песни - една с една не си приличат.
Видима еволюция на способностите на целия екип.
- - - - -
На моменти албумът наистина започва да се маже много здраво и да втръсва с орнаменти.
Прекалено жанрово натрупване в някои от песните.
Прекалено жанрово натрупване в някои от песните.
IF YOU LIKE
Katatonia, My Dying Bride, Novembers Doom, Type O Negative, Vallenfyre и др.
Автор: Valkyrja
[8/10]
Друго ревю от друг блог. А това е много добро
http://naispisanieto.blogspot.com/2015/06/paradise-lost-plague-within-2015.html