TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Soilwork - The Ride Majestic

Posted by Today's Metal Crew On петък, август 21, 2015 0 коментара

Стилът: Melodic Death Metal
От/Год: Швеция, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast
Отнема: ~50 минути


Преди 12 години, когато още бях ученик и все още нямах интернет, един приятел от горните класове бе така добър да ми даде за преслушване оригиналния си диск на "Natural Born Chaos". Просто ей така от време на време ми даваше някакви дискове с групи. Дискът стоя само 3 дни в мен, но и до днес помня наизуст "Black Star Deceiver" и припева на "Soilworker's Song of the Damned". По-късно сам се сдобих с любимия ми и до днес "Stabbing the Drama", от който са и любимите ми песни на групата - заглавната и "Nerve". Днес в офиса на основната ми работа (нямаща нищо общо с метъла) пък виси огромен плакат на "The Living Infinite". Затова обърнах специално внимание на "The Ride Majestic".

Ако трябва да съм честен, колкото и да харесах "The Living Infinite" преди две години, не помня почти нищо от него днес. И дори тогава си знаех, че ще стане така. Просто в наши дни метъл феновете нямат много време да превъртат до откат 84-минутни албуми. А и с този албум Soilwork станаха далеч по-"сложни", а сложните композиции никак не са лесни за запомняне. "The Ride Majestic" продължава тази линия и определено изисква повече от едно внимателно слушане, за да вникнеш в него. Композициите не са никак прости и имат дори лек прогресив отенък, всичко звучи изпипано до най-малкия детайл и всяка секунда се случва нещо - дотолкова, че ако отидеш до банята за 1 минута, може да си изпуснал най-якия момент от дадена песен.

"The Ride Majestic" е мрачен, но не в онзи така популярен меланхоличен мелодет стил. Самото настроение в песните е мрачно, независимо дали са пълни с бластбийтове, или са по-мелодични и баладични. Откриващата "The Ride Majestic" е една от малкото песни в албума, които бих определил като "типичен Soilwork", защото след нея се случват много различни неща. "Alight in the Aftermath" с кратките си картечни откоси (бластбийтове) и прогресарската си средна част дава бързо да се разбере, че това няма да е "типичен Soilwork", каквото всъщност и да значи това. За да е пълен контрастът, следващата "Death In General" рязко сваля темпото и в първия момент звучи доста объркващо. Тя е и една от песните, за които първоначално си казах "Абе какво е това?!", а впоследствие си пусках отново с приоритет. Силно впечатление с мелодичен елемент прави и "Petrichor by Sulfur" (не, не значи "Петричанинът Бай Сулфур"), когато някъде на 3:20 треснята спира и започва един изключително красив 30-секунден пасаж, в който Speed е голямата звезда. Той заслужава адмирации и за това, което прави в "Aspire Angelic", която е и една от най-добрите песни в албума - пък нищо, че и тя всъщност се казва "The Ride Majestic" (а "Aspire Angelic" е в скоби) по някаква неясна за мен причина. "Whirl of Pain" е следващата песен с изненадващ и силен мелодичен елемент, като сякаш това не ѝ стига, ами някъде към третата минута се включва и орган - явно за да стане съвсем прог работата. Последните три песни пък се вписват добре в атмосферата, но вече няма чак толкова любопитности и изненади.

Soilwork са безпогрешни от много години насам и не бих могъл да кажа за който и да е от албумите им, че е "слаб" - дори за тези, които категорично не харесвам (като "Sworn To a Great Divide", например). Не знам и дали повечето хора, които биха казали нещо такова, осъзнават колко добри са всъщност музикантите в тази група. Да си брилянтен музикант обаче не означава задължително, че правиш само хитове. Музикантите от този ранг мислят на друга честота и се съревновават със самите себе си, самопредизвиквайки се да правят все по-добри и качествени неща - но това понякога просто не е интересно за крайния потребител. Сигурен съм, че Soilwork са изключително горди от този си нов продукт и има защо - но съм сигурен и че точно както стана с "The Living Infinite", след няколко месеца или година ще помня не повече от 2-3 песни от "The Ride Majestic".


+ + + + +
Безпогрешни от музикантска гледна точка - в този албум са вложени МНОГО мисъл и труд.
Брилянтни преходи от тежки и бързи пасажи към красиви и свръхмелодични такива.
Великолепни вокали от Бьорн Стрид, който този път направо надминава себе си.
Детайлно изпипани, разнообразни композиции.

- - - - -
Изисква много внимателно слушане, за да се оцени подобаващо.
Не всяка добра песен автоматично е и запомняща се - и това важи с пълна сила тук.
Колкото и да пъти да го слушаш, остава чувството, че "има нещо странно тука".


IF YOU LIKE
In Flames, Scar Symmetry, COB, Demon Hunter, DT, SoSy, The Unguided и др.

Автор: Testset
[7.5/10]

Five Finger Death Punch - Got Your Six

Posted by Today's Metal Crew On сряда, август 19, 2015 4 коментара

Стилът: Alternative/Groove Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Prospekt Park
Отнема: ~38 минути


Традицията 5FDP да издават албуми само в нечетни години продължава с "Got Your Six". След като през 2013-та издадоха цели два албума (вторият от които с доста спорно качество), новини около тях се появиха чак през май тази година, когато едва не се разпаднаха на сцената в Мемфис, на която и без това едва са се били качили. След куп технически проблеми и заядливи забележки от Иван към останалите от групата, всички без него слизат от сцената и го оставят да се оправя сам. За щастие впоследствие явно са изгладили отношенията, защото вече имаме "Got Your Six".

Надали ще изненадам някого като кажа, че новият албум звучи досущ като всичките им други албуми. Откриващата "Got Your Six" е възможно най-типичната отваряща песен за 5FDP - кратка, агресивна, ударна и с моментално разкуфяващи рифове и прав ритъм. Като се замисля обаче, май-май мога да кажа същите думи за почти всички песни в албума, като тук-там добавям думи като "мелодичен припев". Само че дори по-открояващите се песни не се открояват с много. Така например "Jekyll & Hyde" е различна само със своя мачкащ припев и ритъм, "Question Everything" има неочаквано включване на соло на испанска китара към края си, а "Digging My Own Grave" е все същата балада, която 5FDP правят от 8 години насам във всеки албум. "Meet My Maker" е една от най-тежките песни в албума, а закриващата "Boots & Blood" изпъква с текст, писан сякаш от току-що навлязъл в пубертета седмокласник, на който не му се учи за изпите за влизане в гимназия.

Знам, че звуча леко подигравателно, но това не значи, че не харесвам "Got Your Six". Всеки фен на 5FDP (би трябвало да) е напълно наясно, че тази група издава един и същи албум всеки път, точно както преди броени дни направиха Disturbed. Затова и си позволявам тези бъзици с раздаващите го много корави 5FDP. Харесвам и този им нов албум, макар да намирам повечето им текстове за зверски нелепи. Не мога обаче да разбера какъв е смисълът да продължават да правят песни като "My Nemesis", "Boots and Blood" и "Hell to Pay", които не знам как бих могъл да различа от 30 други техни композиции.

Понякога наистина се чудя защо харесвам тази банда. Може би просто съм прекалено голям фен на куфеенето, към което 5FDP винаги предразполагат. Слушам албума, куфея, казвам си "Оо, т'ва е баси якото!", албумът свършва и... ми става едно такова тъпо и леко виновно, все едно съм гледал "Биг Брадър". Пускам си го пак, за да проверя какво съм харесал, чувам го, сещам се, албумът пак свършва и пак почвам да се чудя. Така че като утре ви питат "Хубав ли е новия 5FDP?", не бързайте с отговора - пуснете си го, припомнете си го и отговорете тогава. И да, Five Finger Death Punch, познахте - имате моята шестица.


+ + + + +
Ударен, агресивен, моментално и постоянно разкуфяващ.
Иван Мууди продължава да вади мощни крясъци и правилни чисти вокали.
На "Got Your Six", "No Sudden Movement" и "Meet My Maker" ще става голяма касапница на живо.

- - - - -
Тоя албум го издават за шести път, в общи линии.

IF YOU LIKE
Stone Sour, Slipknot, All That Remains, Demon Hunter, Disturbed, Drowning Pool и др.

Автор: Testset
[6/10]

Act of Defiance - Birth and the Burial

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 17, 2015 0 коментара

Стилът: Thrash/Groove Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Metal Blade Records
Отнема: ~47 минути


Да си призная, тежко понесох напускането на Дроувър и Бродерик от Megadeth. Плаках безутешно като фен-гърла с тениска на Depeche Mode и бърсах сълзи, но после пищях от кеф, като чух (прочетох) за Act of Defiance. Щото се водя и фенче на Shadows Fall, та ми изглеждаше, че няма какво да губя. Act of Defiance се водят и супергрупа – Крис Бродерик, Шон Дроувър (ex-Megadeth), Мат Башон (Shadows Fall), Хенри Дерек (ex-Scar the Martyr) и една неупомената злокобна ярост, за която ще си говорим тук и сега. Като цяло имах изкуствено завишени очаквания за този албум, но, за съжаление, той не ги оправда.

Съставките на манджата са добре, ама рецептата се е прецакала. Добро попадение е "Throwback", в която Broderick ни показва колко часове в упражнения е направил. Албумът до голяма степен представлява това парче - обикновен траш с мега изкилиферчени сола. Тук пояснявам - харесвам траш, харесвам и сола. Харесвам и мега изкилиферчени сола. Но нещо тоя продукт не го храносмилам в този му вид - здрава тресня и изведнъж Бродерик отива с Алиса в страната на чудесата. Но пък какво ли говори фактът, че "Throwback" и вторият им сингъл "Legion of Lies" са по-запомнящи се от албума като цяло? Говори, че скоростта не мърда в целия албум, че всички парчета са едва ли не в един ритъм и в един момент спираш да правиш разлика какво слушаш, тъй като формулата се върти - "тресня, ревове и крясъци, странно соло, още тресня и още викане". "Poison Dream" внася малко разнообразие с клавишното си интро и там някъде най-накрая разбрах, че Мат не присъства само като име на обложката. Каква точно е идеята зад това да вземеш ритъм-китариста и бек-вокал на Shadows Fall и да го накараш да свири обикновена поддържаща бас линия? В "Obey the Fallen" са му дали да свири цяло интро, което впрочем също е сред добрите попадения в албума. "Crimson Psalm" прави опит да ви разкуфее, само че ако досега не сте се разкуфяли, и тук няма да успеете. Не мога обаче да отрека, че в албума има груув усещане - онова, което те кара да си тактуваш с тиква или крак, както и че от него струи много хъс и енергия. Но нещо някъде не се е (до)получило. Хенри Дерек реве, колкото сили има, но ще кажа само толкова за него - не ми допадат вокалите му, но пък пасват в крайния продукт. Дроувър удря като звяр и унисонът му с Бродерик е едно от добрите неща в този албум. А като стана дума за Бродерик - празно няма, той е навсякъде.

Албумът е изключително суров и мощен в този си вид - и може би именно това е нещото, което не е наред - твърде много груба и необработена енергия. Тези четиримата са се събрали, най-вероятно са се сработили за по-малко от 3 минути, и са почнали да плюят парчета едно след друго. Без да се обръщат назад, без да ги мислят - к‘вото излезе, това се записва. И ако разглобиш всичко на съставните му елементи, музиката е добра. Солата са красиви, барабаните - мощни, вокалите - на място, басът... е там. Но като го хвърлиш на едно място, нещо не се получава, дори си признавам: не знам какво не му е наред на този албум. Нещо не ми харесва, нещо ме дразни. И не знам какво е. Ако можете, вие го намерете. Но аз бих си го купил, за да стимулирам второ издание от този състав - има какво да се очаква в положителния смисъл на думата.


+ + + + +
Сурово и ударно - по приятния начин.
Бродерик и Дроувър са като отвързани.
Личи си, че този състав се е сработил добре.


- - - - -
Липса на някакво сериозно разнообразие.
Неприятно слаби резултати от такива силни имена.
Напълно незапомнящ се дебют.


IF YOU LIKE
Megadeth, Shadows Fall, Scar The Martyr, Testament, Lamb of God и др.

Автор: Quiksilver
[6/10]

Every Hour Kills - Every Hour Kills (EP)

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 15, 2015 0 коментара

Стилът: Modern Metal
От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: -
Отнема: ~20(+23) минути


Новото изключение от правилото да не пишем за EP-та се нарича Every Hour Kills. Просто много държа да ви ги представя, докато са в началото на кариерата си, защото виждам, че имат потенциала да се превърнат в звезди, особено на европейската сцена - тъй като и без това звучат много "европейски", да не кажа даже "скандинавски".

EP-то съдържа 5 песни, допълнени от 6 инструментала (единият е просто демо), на които обаче не виждам особен смисъл да обръщам внимание. Стилът може да се определи като модерен метъл със заемки от мелодет и метълкор, но не бих нарекъл тази група "поп метъл", с изключение може би на "Saviours", в която за кратко се дочува лек autotune ефект. Но нека това не ви отблъсква - вокалите са много, много добри и без ефекти и най-важното - не са лигави. Нивото на китарната работа също не е за пренебрегване, особено като знаем, че китарист е бившият струнник на пауър метъл бандата Divinity - Саша Ласкоу. Уменията му обаче се отличават най-вече в солата, тъй като основните рифове са сравнително простички. Откриващата "Chosen" обаче си е супер и без сола - със силно, но не прекалено натрапващо се електронно звучене (и леко дъбстепски брейкдаун), тя веднага грабва вниманието и дава да се разбере, че ще се случва нещо интересно. Идеален пример за общото звученето на групата и китарните умения на Саша пък можете да чуете в хитово звучащия сингъл "Almost Human", която е и основната да причина да вярвам, че EHK наистина ги чака много добро бъдеще.

От тези 5 песни, цели 3 ("Almost Human", "Saviours" и "Chosen") звучат хитово и биха се представили много добре като сингли. Ако някоя известна банда беше издала такива парчета, сигурно вече щяха да имат по милион слушания. "Deliver Us" също не е никак лоша, но пък няма това хитово звучене, а "One Reason" е прекалено баладична поне за моя вкус. Но ако харесвате балади с тежки китари - това е тракът за вас и като цяло - EP-то за вас. "Every Hour Kills" излиза на 18 септември, след което ще можем само да чакаме дългосвирещ дебют, за да видим дали EHK ще съумеят да запазят инерцията от това си супер силно начало.


+ + + + +
Голям, силно концентриран хитов потенциал в повечето песни.
Безупречни вокали, добра китарна работа, идеално вписваща се електроника.
Много европейско, даже леко скандинавско звучене, нетипично за групите от Северна Америка.

- - - - -
Звученето на групата може би е прекалено сходно с това на други банди от същия жанр.

IF YOU LIKE
Sonic Syndicate, Soilwork, Ready Set Fall, Dead by April, The Unguided и др.

Автор: Testset
[N/A]

Soulfly - Archangel

Posted by Today's Metal Crew On четвъртък, август 13, 2015 4 коментара

Стилът: Thrash/Groove Metal
От/Год: Бразилия/САЩ, 2015
Лейбъл: Nucler Blast/Warner
Отнема: ~37 минути


Станаха ли вече 10 години, откакто Soulfly за последно издадоха добър албум? Май да. Време ли им на Макс Кавалера и постоянно сменящата му се компания да издадат нов добър албум? Май да. "Archangel" ли е новият добър албум на Soulfly? Май не. Soulfly вече е нещо като семеен бизнес на Макс и отдавна не е това, което беше. И макар принципно винаги да съм "за" промените и растежа, в случая на Soulfly промените са меко казано странни. Групата става все по-безцелно тежка и вади все по-лош звук с всеки изминал албум. И "Archangel" не прави изключение.

Всеки път се опитвам да извадя някакви доводи в защита на една от любимите ми групи и една от любимите ми персони в метъл музиката изобщо (Макс), но вече усещам, че няма смисъл. Вече не чакам албумите им с нетърпение, не очаквам нищо и ги приемам по-скоро като статистика, отколкото като важни части в колекцията ми (която, държа да подчертая, е възможно най-пълна откъм лимитирани издания на дисковете).

Уви, музикалното съдържание на "Archangel" изобщо не отговаря на епично красивата обложка, която го покрива. В него има точно две песни, достойни да носят името Soulfly и това са "Sodomites" и "Titans". Може би донякъде и "Deceiver". "Sodomites" просто има прекалено як припев, а рифовете в "Titans" единствени напомнят за добрите рифове на групата отпреди 10-15 години. Оттам нататък "Archangel" е една тежка шумотевица с лоша продукция. Откриващата "We Sold Our Souls To Metal" реално ме натъжава, заглавното парче вместо епично е просто дълго и шумно, а от "Live Life Hard" и "Mother of Dragons" може само да те заболи главата. В "Mother of Dragons" поне има интересни гости - Игор Кавалера-младши, Ричи Кавалера и иранската вокалистка Anahid M.O.P. (Master of Persia), но те също не успяват да спасят песента. Идеята със страховитите тромпети в "Bethlehem's Blood" пък е добра, но основната част на песента е посредствена.

Фактът, че всеки нов албум на Soulfly ме натъжава все повече, ме натъжава допълнително. Тази група няма нищо общо с доброто си минало. Всеки път като се запитам "Добре бе, чак пък толкова ли са зле нещата, или аз съм станал вечно недоволно мрънкало?" и си пускам "Prophecy", "3", "Primitive" и "Soulfly" и си отговарям сам (в моя полза). След "Dark Ages" нищо, което Soulfly правят, не изглежда от значение. Затова за пореден път ще си купя новия им албум, само защото държа Soulfly колекцията ми да е пълна и за да разгледам артуърка вътре. Но се съмнявам дори веднъж да си пусна диска.

 
+ + + + +
Тежки и добре разкуфяващи песни като "Sodomites", "Titans" и "Deceiver".
Някои добри рифове, напомнящи за добрите години на бандата.
Почти цялото семейство на Макс взима участие в албума.


- - - - -
Почти цялото семейство на Макс взима участие в албума.
Безцелно тежък, с доста лоша продукция.
В най-добрия случай - посредствен албум.


IF YOU LIKE
Sepultura, Cavalera Conspiracy, Pantera, Slayer, Ektomorf и др.

Автор: Undepth
[3.5/10]

Disturbed - Immortalized

Posted by Today's Metal Crew On вторник, август 11, 2015 0 коментара

Стилът: Alternative Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Reprise/Warner
Отнема: ~53 минути


След пет години тишина и два разочароващи странични проекта, Disturbed се събраха отново и записаха нов албум. Който звучи досущ като предния им албум, който пък звучи точно като предния им албум. Но не е като да не сме свикнали и да не сме открили досега, че Disturbed следват гениалната тактика на AC/DC и вече 15 години издават един и същи албум с една и съща, повтаряща се до безкрай песен. Страното е, че това по някаква причина ни харесва.

Времето по никакъв начин не е повлияло на Дейвид Дреймън и компания и "Immortalized" звучи така, сякаш е записан наведнъж с "Indestructible" и "Asylum" и просто е оставен да отлежава в добре заключен сейф. Той бе отключен в края на юни, когато от него бе изваден сингълът "The Vengeful One". Композицията е тежка, мрачна, агресивна и разкуфяваща и вдигна поне моите очаквания за албума. След него обаче се появи заглавната "Immortalized", която обаче звучи като всички останали пълнежни песни, които Disturbed някога са правили. "Fire It Up" съвсем ми уби ентусиазма и спокойно мога да кажа, че това е най-слабата песен на Disturbed в цялата им дискография. Проблемът не е в това, че звучи като писана от напушен шестокласник, или в това, че Дейвид Дреймън "шокира" света с "новината", че Disturbed пишат повечето си песни напушени (сякаш за пръв път чуваме, че музикант пише музика под влиянието на опиати, уау, каква новост). Проблемът е в това, че песента е кошмарно скучна и обидно тъпа (да, тъпа) за феновете. За щастие "What Are You Waiting For" дойде точно навреме и със зарибяващия си припев успя да разсее вдигнатия пушек от "Fire It Up".

Предварителният ми ентусиазъм за албума вероятно щеше да е по-голям, ако вместо "Fire It Up" като сингъл се беше появила, например, "Open Your Eyes", която има много хитово и подходящо за живи изпълнения звучене с това "Уо-о-о" в припева си. "You're Mine" също щеше да е много по-добър избор, тъй като има различно от типичното Disturbed-ско звучене, с повече мелодия, по-разнообразни рифове и наистина хубав припев, а и служи за доказателство, че на Дейвид все пак му се пее нещо различно от "Намана-нам-мана-мана". Само че в "Who" (с изключение на припева), "Save Our Last Goodbye" и "Who Taught You How To Hate" се случва точно това, благодарение на което въпросните песни звучат досущ като всички онези въпросни пълнежи в дискографията на Disturbed. Покрай тях обаче се открояват тежката "Never Wrong", която напомня за съвсем ранните неща на групата, както и изненадващо добрия кавър на "The Sound of Silence" на Simon & Garfunkel. Направо ми беше трудно да повярвам, че Дейвид вади този глас (и малко го избива на Ерик Адамс към края) и пее по този начин, но ето, че в крайна сметка се е получил страхотен кавър на страхотна песен.

В заключение, "Immortalized" е точно това, което средностатистическият фен на Disturbed би искал да чуе и което средностатистическият хейтър би осмивал. Песни като "The Vengeful One", "You're Mine", "Never Enough" и "The Sound of Silence" са истинските бижута в този албум и дори да не сте фенове на Disturbed - има какво да чуете и харесате в тях. Те и още няколко песни на добро ниво уверено спасяват албума от посредствеността.

 
+ + + + +
Повече разнообразие, мелодии и рифове от очакваното.
Дейвид се е поразпял и на места изненадва много приятно с гласа си.
Няколко хитово звучащи трака "за поколенията".

- - - - -
Най-слабата песен, която Disturbed някога са правили, се намира точно в този албум.
Много от песните звучат точно като в пародията на NonRandomNonSense.

IF YOU LIKE
Godsmack, Drowning Pool, Static-X, Papa Roach, Dope, Device, 5FDP и др.

Автор: Undepth
[7/10]

Heldmaschine - Lügen

Posted by Today's Metal Crew On неделя, август 09, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: MP Records/Soulfood
Отнема: ~60 минути


Тази година не можем да се оплачем от липса на NDH. Heldmaschine е поредната група от жанра, издаваща албум през 2015-та и не се виждат много NDH релийзи в близкото бъдеще, така че ако сте фенове - запасете се отрано и с "Lügen". Албумът е типичен, класически NDH в духа на ранните Rammstein, което не е изненада, особено като знаем, че Heldmaschine се подвизават и като трибют група на Rammstein под името Völkerball. А парите, изкарани като трибют банда, влагат в авторска музика. Похвално!

Повечето песни в "Lügen" са типичен NDH - насечени китари, 90-арска електроника, маршови ритми и дълбоки немскоезични вокали. С тази формула и в темпо малко над средното ни разкуфяват откриващата "Collateral", сингълът "Wer einmal lügt", прекрасната за изговаряне "Maskenschlacht" и "Der Hammer fällt". В последната всъщност дочух вокалите на Teufel от Tanzwut, а във все така спазващите същата формула "Tränenblut" и "Die Zeit ist reif" със сигурност чух вокалиста на Unzucht. С малко повече мелодия от изброените маршови композиции се открояват "Wir danken Euch" със своя мелодичен припев и "Ich will Dein Bestes" с леките си ориенталски влияния. По-баладичните "Ein Traum" и "Einmal ist keinmal" също могат да минат за мелодични, обаче те са и поредното доказателство, че NDH баладите рядко се получават добре. "Schwerelos" пък е единствената песен в албума, която чисто и просто не харесвам, защото не стига, че е лека, скучновата и еднообразна, ами на всичкото отгоре е дълга над 6 минути. За финал пък е оставен кавър на "Roboter" - култовата песен нa Kraftwerk от края на 70-те. Една от първите NDH групи изобщо - Fleischmann - също имаше кавър на това парче през 1994-та. Не знам защо, но го помня.

"Lügen" далеч не преоктрива топлата вода, но в момента може би няма и причина това да се случва. Макар да не изненадва с нищо, аз продължавам да твърдя, че сцената има нужда от още такива банди и албуми, за да има все пак някаква реална конкуренция. Засега обаче NDH феновете не можем да си позволим лукса да сме претенциозни в избора на групи от жанра и да търсим кусури, само и само за да си играем на критици.

 
+ + + + +
Типичен NDH с отличителен 90-арски привкус, даващ дълготрайни поводи за куфеене.
Много уместни включвания от вокалистите на Tanzwut и Unzucht.
Германска прецизност с цял, кръгъл, точен час материал.

- - - - -
Никакви изненади и нищо, с което да се надгражда постигантото от другите банди в стила досега.
NDH баладите рядко се получават добре - и тези тук не правят изключение.
Огромни прилики с Rammstein - вокалите на места звучат досущ като тези на Тил Линдеман. 

IF YOU LIKE
Rammstein, Stahlmann, Unzucht, Maerzfeld, Megaherz, Treibhaus, Eisbrecher и др.

Автор: Testset
[7/10]

Leaves' Eyes - King of Kings

Posted by Today's Metal Crew On петък, август 07, 2015 0 коментара

Стилът: Gothic/Symphonic/Folk Metal
От/Год: Германия/Норвегия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~43 минути


Щом четете тези редове, значи сте сред хората, които не са самоубили ритуално след последните солови албуми на Лив Кристин и Leaves' Eyes - и това е добре. Хем сте живи, хем ще имате възможност да си оправите вкуса в ушите с най-добрата музика, в която Лив Кристин е участвала в последната петилетка. Къде силен, къде по-слаб, "King of Kings" ни представя една завладяваща викингска легенда. Но посипана с любов, защото все пак я разказва Лив.

Историята в "King of Kings" е вдъхновена от хилядолетната легенда за викингския владетел и пръв норвежки крал Харал Хорфагре (Харал Прекраснокосия). От мерак да се ожени за една мома (която не искала да се ожени за Харал, докато не стане голям владетел), той покорява и обединява голяма част от малките норвежки княжества и в общи линии пръв формира днешната представя за Норвегия. Заглавната песен ни представя накратко тази концепция и започва обещаващо с епични симфонии и хорове. Уви, след това песента напълно незаслужено се превръща в баладка, която спокойно можем да хвърлим в купа с милиони други балади, звучащи по абсолютно същия начин. Следващата "Halvdan the Black" ни разказва за бащата на Харал, Халвдан Черния и отново започва с хорове и симфонии, но този път запазва началното си бързо темпо през цялото време. Като добавим и мрачните ревове на Алекс Крул, песента се превръща в една от двете най-добри в албума. Подобно звучене има и "Sacred Vow", която всъщност има и абсолютно същата продължителност и затова ми се стори малко... излишна? Не че е лоша, просто вече чух по-добрата ѝ версия преди 10 минути.

За съжаление в албума има и песни като "The Walking Eye", от които физически и психически се чувствам уморен още в мига, в който ги чуя. Тая песен съм я чувал от Leaves' Eyes и Nightwish поне 356875 пъти. Хубавото е, че след нея нещата се пооправят и дори идват някои изненади - някои приятни, някои не толкова. Една от приятните изненади е включването на Симоне от Epica в "Edge of Steel". Самата песен обаче е един вид неприятна изненада, защото силното ѝ начало определено не заслужава такова банално продължение. И все пак - не е чак толкова лоша. Друга изненада са силните фолклорни елементи в "Vengeance Venom", които правят припева много по-наситен и мелодичен. Следващата приятна изненада е изразената почит към поемата "Haraldskvæði", по-известна като "Hrafnsmál". Тя представлява разговор между валкирия и гарван и звучи наистина красиво в това неочаквано добро изпълнение на Лив, подкрепено от мъжки бойни напеви и викове.

Последната приятна изненада е оставена (почти) за финал и се нарича "Blazing Waters". Дългият 7 и половина минути епос ни пренася до кървавата битка при Хафрсфьорд, която Харал печели (spoiler alert) и благодарение на която се превръща в безспорен крал на Норвегия. Песента е най-добрата в албума в композиционно отношение - епична, мелодична, тежка и завладяваща, тя е пример как би било хубаво да звучат Leaves' Eyes по принцип, а не по изключение. Когато свърши и си казах "Ето това е финал!", нещо ми прекъсна мислите. Оказа се, че има още една песен - игривото фолк рокче "Swords In Rock". Мога обаче само да гадая защо след грандиозен финал като "Blazing Waters" е оставен да виси подобен сопол.

Без да искам да дразня феновете, от много години насам не бях чувал добър албум от Leaves' Eyes и "King of Kings" ми вдъхва надежда, че с тази група не е свършено (както мислех доскоро). Лив мрънка и се превъзнася много по-малко от друг път, а песни като "Blazing Waters" и "Halvdan the Black" са на наистина високо за жанра ниво. Фолклорните включвания също се вписват добре като цяло (като изключим последния трак), а продукцията не е натруфена като средновековна рокля, за разлика от миналия път. Въпреки това голяма част от албума е "очаквано скучна", което се усеща най-вече когато разбереш, че хоровите напеви са ти по-приятни от основните вокали. Но в крайна сметка като махнем и 2-3 напълно излишни композции, остава немалко добър нов материал. Учудвам се, че ще го кажа, но този път - палци горе. Това е пътят.


+ + + + +
Добре "навързан" и концептуалено завършен албум.
Силни и запомнящи се песни като "Blazing Waters" и "Halvdan the Black".
Много добре включващи се хорове, оркестрации и фолклорни елементи.
Далеч по-малко превземки, претенциозност и натруфеност от друг път.


- - - - -
Няколко излишни песни и един напълно ненужен и развалящ впечатлението финал.
Близо половината албум влиза в графата "очаквано скучен".

IF YOU LIKE
Epica, Nightwish, Delain, Xandria, Sirenia, Tristania, Elis, Edenbridge и др.

Автор: Testset
[6.5/10]

Lamb of God - VII: Sturm und Drang

Posted by Today's Metal Crew On сряда, август 05, 2015 1 коментара

Стилът: Groove Metal/NWOAHM
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast/Epic
Отнема: ~48 минути


Има албуми, които колкото и да слушаш, никога не ти е достатъчно. Такъв е случаят със VII: Sturm und Drang, който въртя вече седмици и всеки път ми е като за първи. Едно от най-влиятелните имена в NWOAHM сцената бележи за пореден път и то повече от забележително. Тук вече се усеща колко пораснали са Ренди Блайт и сие - разликата между "Resolution" и "Sturm und Drang" е чувствителна. Докато първият беше намигване към спокойствието и доловимо по-примирен стилово (доколкото Lamb of God могат да извършат подобен подвиг), в последния се долавя агресията, събрала се в съзнанието на бандата.

Съставителите на "новото американско евангелие" са излели душите си в текстовете, които разглеждат болезнени теми - "512" разказва за престоя на Ренди в затвора, откриващата "Still Echoes" се фокусира върху различните видове войни и последствията от тях, а за капак "Overlord" е конструирана като диалог на биполярно разстроен и успява да събуди лудостта във всекиго с основното си послание ("You will destroy you. Distorted, tore yourself into two!"). И ако това не ви е достатъчно да се запалите по "VII: Sturm und Drang", само се заслушайте в барабаните на Крис Адлър. Неслучайно той е едно от новите попълнения в Megadeth. "Footprints" е живото, пулсиращо доказателство, че този барабанист не е човек, а навита на пружини машина за ритъм, която само чака сигнал да предизвика колизия с палките.

Гневът винаги е бил движещата сила на Lamb of God. В "VII: Sturm und Drang" той ври и кипи усилено, като не се забелязва дори и опит за прикриване на емоцията. Освен ако слушателят не е с чувствителността на чаена лъжичка, няма как да не се повлияе от шуртящия бяс на албума. Въпреки дивашката страст обаче той не е хаотичен и неподреден, напротив - "че е лудост, лудост е, но има система в нея!". "VII: Sturm und Drang" е идеалният летен албум, който кореспондира с жегата навън и покачва градуса на настроението значително с всяка нота поотделно. А всички накуп образуват експлозия от звуци, достатъчна да стопи последните замръзнали вълнички на река Коцит (или Кокит - реката на плача в подземното царство на Хадес, бел.ред.).


+ + + + +
Осезаема еволюция в стила.
Поемане в нова по-тежка посока, но все пак с почит към традиционното LoG звучене.
По-зряло отношение на групата към нейната работа.


- - - - -
На моменти еднообразен.
Гост-вокалите на Чино Морено не са много успешен избор за подобен албум.
Рециталът в "Delusion Pandemic" е просто излишен, мелодията е достатъчно убийствена сама по себе си.


IF YOU LIKE
DeviDriver, God Forbid, Machine Head, Mastodon, Gojira, Chimaira, Pantera и др.

Автор: Valkyrja
[7.5/10]

Bullet For My Valentine - Venom

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 03, 2015 1 коментара

Стилът: Melodic Metalcore
От/Год: Уелс, 2015
Лейбъл: RCA
Отнема: ~41 минути


След "Temper Temper" BFMV бързо имаха нужда да издадат хубав албум, защото нещата не отиваха на добре. Затова те послушаха фенове и направиха това, което те искаха от тях - "Venom". По принцип винаги съм против слушането на фенските мрънкания, но в този случай по изключение те бяха за добро - защото "Venom" е добър. Или поне по-добър от "Temper Temper". Но то какво ли не е по-добро от него.

Първата капка от новата отрова получихме още в края на 2013-та с "Raising Hell", с която BFMV гледаха възможно най-бързо да замажат положението след "Temper Temper". И да, точно такъв BFMV очакваха и искаха феновете - скоростен, тежък, мелодичен и с открояващо се траш влияние. Песента обаче е само бонус в "Venom", като по-сериозната траш роля в същинската част на албума е оставена на "Army of Noise". Естествено, като казвам "траш" нямам предвид, че изведнъж BFMV са станали Overkill, а по-скоро говоря за очевидни влияния, най-отчетливи в китарите и барабаните. Който има нещо против - да чуе солото малко преди края на въпросната песен. То е едно от много наистина добри сола в този албум, което говори красноречиво за нивото на китарната работа във "Venom". Отчетливи траш влияния се усещат и в закриващата "Pariah", която дава добър пример за това как да се съвместят скорост, тежест и мелодия.

Като "приятно тежки" се открояват "No Way Out", "Broken" и най-метълкорски звучащата "The Harder the Heart (The Harder It Breaks)". Всички те имат и ярък мелодичен елемент, но по този показател не могат да се мерят с големия хит на албума "You Want a Battle? (Here's a War)". Това е новият сигурен стадионен хит на BFMV и ако се престрашат да дойдат пак до нашите изостанали ширини, със сигурност ще си го пеем заедно с тях.

Естествено, не може и без пълнеж. В ролята на такъв влизат лесно забравимите "Worthless" (колко иронично) и "Hell or High Water", като в последната просто нищо не се случва през цялото време. Донякъде съм склонен да добавя и "Skin" в списъка с лесно забравими пълнежи, но добрата китарна работа и динамиката на песента ме спират. Не смея да кажа лоша дума и за "Venom", просто защото не съм сигурен дали песента е скучна изначално, или ми е скучна само на мен, защото е "задължителната балада". Интродукцията "V" обаче бих изтрил от плейлиста си без никакъв срам. Минута и половина шум и скрибуцане, мерси, няма нужда.

Самото заглавие "Venom" очевдно е препратка към завръщането на звученето от "Poison" и наистина се усеща, че групата е опитала да го повтори, макар че подобни продължения много рядко са на нивото на оригиналите. Все пак BFMV са постигнали почти оптимален успех в това си начинание, като китарната работа във "Venom" е по-добра дори от тази в "Poison". Аз обаче не бих бързал с твърдението, че "това е вторият Poison", което се носи из интернет пространството. Със същия успех следващият албум може да се казва примерно "Toxin" и да се твърди, че това е "третият Poison". "Poison" си е един и беше каквото беше. "Venom" му е достоен наследник като цяло, но половината песни в него звучат безпосочни, започват и свършват в нищото и затова бързо ще бъдат забравени. Ако не сте съгласни с мен - обадете ми се след два месеца и ми кажете кои песни от албума помните и колко от тях прескачате в плейлиста си ;-)


+ + + + +
Завръщане към доброто старо звучене.
Впечатляваща китарна работа - рифове, сола, чудо.
Още няколко нови хита, които с години ще можем да слушаме по концертите им.
Повече тежки и скоростни песни от очакваното.

- - - - -
Близо половината албум съдържа пълнежи.
Съобразяването с фенските искания и мрънкания ограничава творчески и това си личи тук.

IF YOU LIKE
Trivium, Avenged Sevenfold, All That Remains, Black Veil Brides и др.

Автор: Stahley
[7/10]

Stahlmann - CO2

Posted by Today's Metal Crew On събота, август 01, 2015 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2015
Лейбъл: AFM
Отнема: ~37 минути


Годината се очертава като благоприятна за NDH жанра. След Eisbrecher, Lindemann (макар и не на немски), Oomph! и Tanzwut, новите NDH надежди от Stahlmann също издават нов (четвърти) албум, а скоро очакваме и от Heldmaschine. Но да се концентрираме върху Stahlmann и тяхната нова творба. "CO₂" не бележи никакви промени спрямо предните албуми на групата и залага на все същия NDH и индъстриъл метъл с тежки насечени китари, почти танцови ритми и щипка готик звучене. С други думи - всичко си е на мястото. NDH банди и без това почти не останаха, нека си правят още от същото, че иначе феновете какво ще слушаме?

В албума няма изненади, но пък за сметка на това има здрави NDH хитове като "Plasma" и "Deutschland tanzt" (за която очаквам да е втори сингъл), които със сигурност ще са част от бъдещите концерти на бандата. Към много здраво куфеене предразполагат още бързата "Friss mich" (мой личен фаворит в албума), откриващата "Feindflug" и закриващата "Nimm meine Hand". "Sadist" също звучи добре, но определно ѝ е трябвало малко по-бързо темпо. Спокойно можех да мина и без женското пъшкане "Fick mich, schlag mich, härter, fäster!", тъй като подобни неща ми се струват унизителни. Не че се правя на моралист, който никога не е виждал порно на немски, но много банди използват подобни "пъшкания" и никога не съм ги намирал за уместни. Разбирам защо го правят, но просто не го одобрявам.

С малко по-подчертан готик отенък този път се откроява единствено "Wenn Engel tanzen". Към това число може да се каже, че спадат и баладите "Die Klinge" и "Spiegelbild", които обаче са само поредното доказателство, че на тази група хич не ѝ отива да прави бавни песни - или поне бавни, мрачни балади. Ако беше нещо бавно и мачкащо, с мощни насечени китари, които да те хванат и тръшнат в земята - да. Но тези двете най-много да те тръшнат в леглото от прозявки. Последният кусур на албума е, че е прекалено кратък. Не че предните им са много по-дълги, но този сякаш свършва извънредно бързо. За една вечер успях да го изслушам сигурно около 5 пъти, а чалга съседите ми шумно се възмущаваха как "не ми омръзна тоя Раймщайм".

За да обобщя (и случайно да не остана неразбран) - "CO₂" е поредният добър албум на Stahlmann и за пореден път почти всичко в него е на класически добро NDH ниво. Единствените му проблеми са сравнително кратката продължителност, двете бавни песни и липсата на нещо ново и интересно, което да грабне някой извън обществото на заклетите NDH фенове. Но за тези от нас, които сме вътре в това общество, "CO₂" ни идва точно навреме, защото точно така харесваме да чуваме тази музика.

 
+ + + + +
Постоянство в добрата работа и резултатът е налице - пореден класически добър NDH албум.
Нови хитово звучащи парчета, идеални за бъдещи концерти, клубове и прочие.
Слуша се на един дъх, предразполага и към многократно въртене.

- - - - -
Сравнително кратък.
Бавните им песни за пореден път са супер безинтересни.
Малко еднообразен, особено идвайки след 3 албума със същото звучене.

IF YOU LIKE
Rammstein, Eisbrecher, Megaherz, Unheilig, Stahlhammer, [die!], Maerzfeld и др.

Автор: Testset
[7.5/10]