TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Act of Defiance - Birth and the Burial

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, август 17, 2015 0 коментара

Стилът: Thrash/Groove Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Metal Blade Records
Отнема: ~47 минути


Да си призная, тежко понесох напускането на Дроувър и Бродерик от Megadeth. Плаках безутешно като фен-гърла с тениска на Depeche Mode и бърсах сълзи, но после пищях от кеф, като чух (прочетох) за Act of Defiance. Щото се водя и фенче на Shadows Fall, та ми изглеждаше, че няма какво да губя. Act of Defiance се водят и супергрупа – Крис Бродерик, Шон Дроувър (ex-Megadeth), Мат Башон (Shadows Fall), Хенри Дерек (ex-Scar the Martyr) и една неупомената злокобна ярост, за която ще си говорим тук и сега. Като цяло имах изкуствено завишени очаквания за този албум, но, за съжаление, той не ги оправда.

Съставките на манджата са добре, ама рецептата се е прецакала. Добро попадение е "Throwback", в която Broderick ни показва колко часове в упражнения е направил. Албумът до голяма степен представлява това парче - обикновен траш с мега изкилиферчени сола. Тук пояснявам - харесвам траш, харесвам и сола. Харесвам и мега изкилиферчени сола. Но нещо тоя продукт не го храносмилам в този му вид - здрава тресня и изведнъж Бродерик отива с Алиса в страната на чудесата. Но пък какво ли говори фактът, че "Throwback" и вторият им сингъл "Legion of Lies" са по-запомнящи се от албума като цяло? Говори, че скоростта не мърда в целия албум, че всички парчета са едва ли не в един ритъм и в един момент спираш да правиш разлика какво слушаш, тъй като формулата се върти - "тресня, ревове и крясъци, странно соло, още тресня и още викане". "Poison Dream" внася малко разнообразие с клавишното си интро и там някъде най-накрая разбрах, че Мат не присъства само като име на обложката. Каква точно е идеята зад това да вземеш ритъм-китариста и бек-вокал на Shadows Fall и да го накараш да свири обикновена поддържаща бас линия? В "Obey the Fallen" са му дали да свири цяло интро, което впрочем също е сред добрите попадения в албума. "Crimson Psalm" прави опит да ви разкуфее, само че ако досега не сте се разкуфяли, и тук няма да успеете. Не мога обаче да отрека, че в албума има груув усещане - онова, което те кара да си тактуваш с тиква или крак, както и че от него струи много хъс и енергия. Но нещо някъде не се е (до)получило. Хенри Дерек реве, колкото сили има, но ще кажа само толкова за него - не ми допадат вокалите му, но пък пасват в крайния продукт. Дроувър удря като звяр и унисонът му с Бродерик е едно от добрите неща в този албум. А като стана дума за Бродерик - празно няма, той е навсякъде.

Албумът е изключително суров и мощен в този си вид - и може би именно това е нещото, което не е наред - твърде много груба и необработена енергия. Тези четиримата са се събрали, най-вероятно са се сработили за по-малко от 3 минути, и са почнали да плюят парчета едно след друго. Без да се обръщат назад, без да ги мислят - к‘вото излезе, това се записва. И ако разглобиш всичко на съставните му елементи, музиката е добра. Солата са красиви, барабаните - мощни, вокалите - на място, басът... е там. Но като го хвърлиш на едно място, нещо не се получава, дори си признавам: не знам какво не му е наред на този албум. Нещо не ми харесва, нещо ме дразни. И не знам какво е. Ако можете, вие го намерете. Но аз бих си го купил, за да стимулирам второ издание от този състав - има какво да се очаква в положителния смисъл на думата.


+ + + + +
Сурово и ударно - по приятния начин.
Бродерик и Дроувър са като отвързани.
Личи си, че този състав се е сработил добре.


- - - - -
Липса на някакво сериозно разнообразие.
Неприятно слаби резултати от такива силни имена.
Напълно незапомнящ се дебют.


IF YOU LIKE
Megadeth, Shadows Fall, Scar The Martyr, Testament, Lamb of God и др.

Автор: Quiksilver
[6/10]

0 Response for the "Act of Defiance - Birth and the Burial"