Стилът: Groove Metal/NWOAHM
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Nuclear Blast/Epic
Има албуми, които колкото и да слушаш, никога не ти е достатъчно. Такъв е случаят със VII: Sturm und Drang, който въртя вече седмици и всеки път ми е като за първи. Едно от най-влиятелните имена в NWOAHM сцената бележи за пореден път и то повече от забележително. Тук вече се усеща колко пораснали са Ренди Блайт и сие - разликата между "Resolution" и "Sturm und Drang" е чувствителна. Докато първият беше намигване към спокойствието и доловимо по-примирен стилово (доколкото Lamb of God могат да извършат подобен подвиг), в последния се долавя агресията, събрала се в съзнанието на бандата.
Съставителите на "новото американско евангелие" са излели душите си в текстовете, които разглеждат болезнени теми - "512" разказва за престоя на Ренди в затвора, откриващата "Still Echoes" се фокусира върху различните видове войни и последствията от тях, а за капак "Overlord" е конструирана като диалог на биполярно разстроен и успява да събуди лудостта във всекиго с основното си послание ("You will destroy you. Distorted, tore yourself into two!"). И ако това не ви е достатъчно да се запалите по "VII: Sturm und Drang", само се заслушайте в барабаните на Крис Адлър. Неслучайно той е едно от новите попълнения в Megadeth. "Footprints" е живото, пулсиращо доказателство, че този барабанист не е човек, а навита на пружини машина за ритъм, която само чака сигнал да предизвика колизия с палките.
Гневът винаги е бил движещата сила на Lamb of God. В "VII: Sturm und Drang" той ври и кипи усилено, като не се забелязва дори и опит за прикриване на емоцията. Освен ако слушателят не е с чувствителността на чаена лъжичка, няма как да не се повлияе от шуртящия бяс на албума. Въпреки дивашката страст обаче той не е хаотичен и неподреден, напротив - "че е лудост, лудост е, но има система в нея!". "VII: Sturm und Drang" е идеалният летен албум, който кореспондира с жегата навън и покачва градуса на настроението значително с всяка нота поотделно. А всички накуп образуват експлозия от звуци, достатъчна да стопи последните замръзнали вълнички на река Коцит (или Кокит - реката на плача в подземното царство на Хадес, бел.ред.).
+ + + + +
Осезаема еволюция в стила.
Поемане в нова по-тежка посока, но все пак с почит към традиционното LoG звучене.
По-зряло отношение на групата към нейната работа.
- - - - -
Поемане в нова по-тежка посока, но все пак с почит към традиционното LoG звучене.
По-зряло отношение на групата към нейната работа.
- - - - -
На моменти еднообразен.
Гост-вокалите на Чино Морено не са много успешен избор за подобен албум.
Рециталът в "Delusion Pandemic" е просто излишен, мелодията е достатъчно убийствена сама по себе си.
Гост-вокалите на Чино Морено не са много успешен избор за подобен албум.
Рециталът в "Delusion Pandemic" е просто излишен, мелодията е достатъчно убийствена сама по себе си.
IF YOU LIKE
DeviDriver, God Forbid, Machine Head, Mastodon, Gojira, Chimaira, Pantera и др.
Автор: Valkyrja
[7.5/10]
Минусите, които си посочил, са адски тъпанарски.