От/Год: Испания, 2015
Лейбъл: Scarlet Records
За да не губим време - това не е най-силният албум на Dark Moor. Да не кажа, че е сред най-слабите им. Скептицизмът ме завладя още като видях обложката и заглавията - извънземни, конспирации, дъра-бъра. Нищо против темата, разбира се, ама в този ѝ вид мисля, че отдавна бе разнищена от не една и две банди (като например Evergrey, Hypocrisy и прочие). С надеждата, че поне саундтракът ще е извънземно добър, пуснах "Project X" и... не би.
В началото бях толкова скептичен и възмутен, че не харесах абсолютно нищо в албума. След време обаче си го пуснах пак, вече в търсене на добри попадения. И се оказа, че такива има. Откриващата "Abduction" всъщност не е никак лоша, макар и да не е онова симфонично чудо, което очаквах от Dark Moor. Лекичката "Beyond the Stars" пък е като чийзкейк (хем сладникава, хем cheesy), но носи едно странно приятно настроение със себе си. След това обаче става малко трудно да се намират добри моменти. "Conspiracy Revealed" и" The Existence" се забравят в реално време, а за баладата "I Want To Believe" ми се иска да повярвам, че е някакъв бъзик.
Ако очаквано сте заспали, "Bon Voyage!" ще ви събуди за втората половина на албума със звучни барабани, които обаче впоследствие задават неестествено стоящ ритъм в куплетите. И тук, както в "Beyond the Stars", има нещо като опит за включване на Queen-ски беквокали, но резултатът е с оспоримо качество, особено като вземем предвид този стряскащ госпел в средата на парчето. "The Existence" по-скоро "бива", а за "Imperial Earth" щях да вдигна палци горе, ако не започваше реално чак на втората си минута. За десерт, явно за да може слушателят все пак да си тръгне с добри впечатление, са оставени и две хубави песни - играещата роля на сингъл "Gabriel" и 8-минутната "There's Something In the Skies". Последната може и да е балада, но за разлика от "I Want To Believe" звучи много добре и се развива красиво. Единственият ѝ проблем е в средата, където имам чувството, че някой просто е оставил две минути звуци от инструменти на случаен принцип.
Накратко, албумът уверено влиза в графата "what the fuсk", но не е и чак такъв провал, какъвто ми изглеждаше в началото. Като се отърсите от очакванията си, дадете му малко повече време и повече слушания, по всяка вероятно ще успеете да откриете хубавите му черти и да си обясните замисъла му. Опитите за включване на повече театралност и Queen-ски елементи заслужават похвала, но съм сигурен, че и в самата група ясно осъзнават, че не им се е получило толкова добре, колкото им се е искало и на самите тях.
+ + + + +
Преобладаващо мелодичен, неангажиращ и леко минаващ албум.
Малко повече театралност и авангардност, явно повлияни от Queen.
Опит за излизане от зоната на комфорта освежаване на звученето с различни елементи...
- - - - -
Малко повече театралност и авангардност, явно повлияни от Queen.
Опит за излизане от зоната на комфорта освежаване на звученето с различни елементи...
- - - - -
... само че опитът не е особено успешен.
Прекалено сладникав - няма и помен от някогашната симфонична мощ на групата.
Няколко трака, от които просто ти натежават клепачите от скука.
Извънезмни, конспирации, Зона 51, Досиетата "Х"... мислех, че вече всичко по темата е отдавна казано.
Прекалено сладникав - няма и помен от някогашната симфонична мощ на групата.
Няколко трака, от които просто ти натежават клепачите от скука.
Извънезмни, конспирации, Зона 51, Досиетата "Х"... мислех, че вече всичко по темата е отдавна казано.
IF YOU LIKE
Rhapsody of Fire, Helloween, Stratovarius, Angra, Serenity и др.
Автор: Undepth
[5.5/10]
Бяха страхотна банда. Особено първите албуми с Елиза Мартин. След като я замениха с май някой си Ромеро се казваше певеца също тръгнаха добре, даже за мен Tarot е най-силният им албум въобще като група (втория с мъжки вокали. Следващият също ставаше, а от там нататък тръгнаха надолу. Все по лигаво. Този май е дъното, въпреки хубавия глас на вокала и няколкото по-ставащи песни.