TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Ugly Kid Joe - Uglier Than They Used Ta Be

Posted by Today's Metal Crew On сряда, октомври 21, 2015 0 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: САЩ, 2015
Лейбъл: Metalville/UKJ Records
Отнема: ~48 минути


Навремето с едно приятелче си говорихме, че Ugly Kid Joe не са банда, те са зараза – или го имаш, или го нямаш, ерго, или не си ги чувал, или те кефят. После пък един ден хванах електрическа китара и ми се прииска точно в такава група да свиря - същите олигофрени, които правят "Everything About You" успяват да натъпчат кавъра на "Cats in the Cradle" с повече емоция отколкото оригиналния изпълнител (Harry Chapin). Така се случи, че изкарах скучно тримесечие напоследък и очаквах единствено господа олигофрените UKJ да ме зарадват. О, девойко Радо, да не бе чакала, не би страдала. Или пък, дали?

Уви, първото впечатление е, меко казано, разочароващо. "Hell Ain’t Hard To Find" е слабо парче с изкопирано интро от "No One Survives" и намирисва на рибена карантия. Като сингъл бе разочароващ, немощен; последни напъни на мъртвец и обложка тип "много искахме да сме в саундтрака на The Walking Dead". За щастие "Let the Record Play" ме навява над мисълта, че само са се шегували. Песента бързо вдига настроението с посланието "баси, колко сме зле, ама т'ва е песен/албум". Едновременно скептичен и ухилен съм. Отбелязвам, че китаристите са точно там, където им се иска, a солата и ефектите са там, където НЕ им е мястото, което винаги е допринасяло за манджата с грозде на UKJ.

Куфеенето започва с "Bad Seed" където всемогъщият дух на Black Sabbath наднича и вика "брато, прекалено малко трева пушихме онова време" - бърз, но отнесен куплет, бавен, ударен припев и соло тип "ъ, кво?". До тук всичко е наред, кимам утвърдително, защото се имам за олд-скуул. Рязкото отрезвително идва с "Mirror of the Man". Примигвам на парцали заради скоростта на парчето и акустичната китара. Преглъщам на сухо поради сериозния текст. Започвам да мигам тъпо, когато осъзнавам, че първите тонове на "She's Already Gone" ми приличат на "Through the Glass" на знаете кои. Идеята обаче остава непроменена - UKJ удрят в сериозното и злъчното. Звучат зрели. Уви, звучат стари и препатили. В живота, не в музиката. А след малко и в музиката, в нея обаче узрели. "Nothing Ever Changes" потвърждава увисналата ми усмивка, UKJ са се взели насериозно и не се бъзикат. Проверявам унило дали не слушам Another Animal или Medication (странични проекти на вокалиста Уитфийлд Крейн), но удрям на камък. Сериозното си стои там, и удря точно където трябва - почвам да мисля върху нещата и живота. "My Old Man" се опитва да вдигне скоростта, но текстът седи в онази горчива нотка от преди, a "Under the Bottom" отново прелива в блексабатската пасивна агресия.

Целият албум напомня на други неща, но изключително тънко. Като заговорихме, следва кавър на "Ace of Spades", който ако не друго, не е на място, но пък е свеж. Закривам албума за себе си с "The Enemy", може би защото просто не бях готов нито за сериозния тон на този албум, нито за края на това парче, а и може би си вярвах че цял живот ще си остана динозавър или полезно изкопаемо. Същинският край на албума идва с кавъра на "Papa Was a Rolling Stone", което откровено не ми се слуша след всичко останало.

От себе си честно и почтено бих дал максимална оценка на това, което чух. UKJ са това, което винаги са били - музика за забавление, музика за усмивки, и тук-таме за размисли, ама много рядко. Едновременно с всичко това те са и доста технична и интересна група. НО - това което очаквах от тази група бе поредната доза усмивки и намигвания. Може би наистина са решили да са "по-грозни отколкото бяха", наблягайки на грозната реалност. Вътре в мен оценката на този албум е 9.8/10, но от съображения за обективност оставям оценка, която може би ще звучи по-логично на останалите.


+ + + + +
19 години по-късно нов албум, и то добър.
Стегнати инструментали без ненужни кръпки.
Силни и сериозни текстове в по-голямата част от албума.


- - - - -
Странно, но изключително малко лигня.
19 години, без да броим EP-то, са си много.
Поради горния факт – сигурно UKJ вече ще са малко чужди на публиката.

 
IF YOU LIKE
Skid Row, Tesla, Jackyl, Extreme, Poison, Mr. Big, Mötley Crüe и др.

Автор: Quiksilver
[8/10]

Categories: , , , , , ,

0 Response for the "Ugly Kid Joe - Uglier Than They Used Ta Be"