TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Annihilator - Suicide Society

Posted by Today's Metal Crew On събота, ноември 07, 2015 0 коментара

Стилът: Thrash/Speed Metal
От/Год: Канада, 2015
Лейбъл: UDR Music
Отнема: ~45 минути


За Annihilator настъпи краят на една немалка ера в музиката им. Дългогодишният вокалист Дейв Падън напусна и Джеф Уотърс се видя принуден да се завърне към вокалната дейност. За добро или лошо - не мога да преценя. Aз не бях от тези, които намираха Падън за особено интересен. Но нека пристъпим към това, което се лее от колоните и да видим какво ще ни даде канадския маестро Уотърс, който може би в по-голямата част на музикалната си кариера е единствената непоклатима сила зад Annihilator.

Началото идва с ударното, но и леко безлично "Suicide Society" в което Уотърс демонстрира новата си китара и не чак толкова новата си прическа. Втората новост не е сред позитивните ми впечатления, но пък инструменталът е, да кажем, биващ. Вокалите и текста на Уотърс обаче можеха да са по-добри. В "My Revenge", която също излезе с видео, вече започвам да обръщам внимание и на другите инструменти. Джеф сам си е продуцент и това си личи - направен е опит балансът между инструментите да се спазва. Уви, дотук може да се каже само това. Парчето, без шашавия риф/соло по средата, е доста безинтересно, но за сметка на това е от онзи, надъхващия траш, дето не знаеш защо му се кефиш. Скоростта спада с "Snap", започват едни сълзливи подкани, и честно казано, това е пикът на албума. Дотук продукцията е супер, но Джеф явно е забравил как да пише (и пее) текстове. Да не говорим, че основният риф напомня на много други рифове на други банди и по-конкретно на една германска, любима на главния ни редактор (да, Rammstein и фрапиращи прилики с тяхната "Ich tu dir Weh" - бел.ред.).

"Creeping Again" е може би единственото напълно силно попадение в "Suicide Society" - въпреки че ми се искаше текстът му да не е за това, за което е. Най-вероятно нови (вече изтъркани) препратки към Анабел, пардон, Алисън Хел. Но пък наистина зарибяващ припев, може би достоен за концертно изпълнение. Добро усещане внася фактът, че "Narcotic Avenue" не променя хъса в албума да има скорост и траш-ударност, но пеенето отново ме докарва до отегчена физиономия. След различния подход на Дейв Падън вокалите на Джеф са просто посредствени, изкопирани по формулите на Хетфийлд - с много "колко съм готин" и "ГЙЕЕАХ!". "The One You Serve" обаче пък потвърждава подозренията ми, че аранжиментите са добре изпипани - в този албум на Annihilator има много музика, много талант, много разнообразие. Всичко това докато не слушаш вокалите, които звучат или прекалено весело, или изкуствено заплашителни. "Break, Enter" може да мине под същия шаблон, с леката забележка, че композицията започва да отива към нещата на Уотърс от 1995-та. Признавам си с лека тъга, скучно ми е. Не ми става и по-интересно с "Death Scent", нито с опита за баладичен траш "Every Minute". Сериозно, не се бъзикам, не знам това последното какво е - пауър балада или траш-среща-глемрок.

Разочарованията валят едно след друго. Не казвам, че албумът е лош, даже напротив, незнайно защо го намирам за добър. Донякъде. Джеф Уотърс е много талантлив музикант, но ми липсват композиции от типа на "Brain Dance". Пак донякъде. Но композициите не са проблемът в този албум - текстовете и вокалните аранжименти са. Като фен на Annihilator от дълги години, мисля че това е един от албумите, за които с чиста съвест мога да заявя, че можеше да звучи мнооооого по-добре, особено откъм пеене и дължина на творбата.


+ + + + +
2-3 потенциални бъдещи концертни хита.
Почти няма слаби звена в инструменталите.

Порции от онзи траш, на който просто се кефиш, дори да не знаеш точно защо.

- - - - -
Слаби, ужасни текстове и много безинтересни вокали.
За 45 минути можеше и още малко да се постараят.

Фрапиращ copy-paste на рифа от "Ich tu dir Weh" на Rammstein в "Snap".
 
IF YOU LIKE
Metallica, Anhtrax, Testament, Pantera, Overkill, Exodus, Death Angel и др.

Автор: Quiksilver
[5.5/10]

0 Response for the "Annihilator - Suicide Society"