TODAY'S METAL - BULGARIA

Ревюта от и за съвременния метъл фен!

  • Welcome!

    Добре дошли в сайта на Today's Metal! Тук слушаме най-новите албуми и ги "съдим" нa границата между критиката и фенството. Но на първо място ние винаги сме фенове! Е, субективни сме (както и поставяните от нас оценки, всяка важаща стриктно за дадения стил), но все пак се опитваме да ви предложим нещо по-различно от останалите сайтове за ревюта - не само защото пишем и за непознати за масовия слушател групи, а и защото се стараем да пишем в един непретенциозен, неналагащ се и, надявам се, забавен и приятен за четене стил, без претенции за меродавност и излишно умнеене, без пестене на фенска критика и суперлативи. Но ако тук ви е скучно, можете да посетите и страницата ни във [Facebook], където постваме нови ревюта, нови клипове и други интересни и съвременни метъл благинки. --- От целия ни [екип] - приятно четене!

    For our non-Bulgarian visitors: please have in mind you won't find illegal downloads here. Reviews only, entirely in Bulgarian, honest and independent. --- Feel free to contact us [here] or at management@todaysmetal.com.

Iron Maiden - The Book of Souls

Posted by Today's Metal Crew On събота, декември 19, 2015 3 коментара

Стилът: Heavy Metal
От/Год: Англия, 2015
Лейбъл: BMG
Отнема: ~92 минути


През 1992-ра ми купиха (по мое желание) първата касетка в живота ми - "Fear of the Dark". Беше пиратско копие, а аз, още в предучилищна възраст, просто харесах обложката. Впоследствие сигурно съм извъртял касетката стотици пъти и все си я завъртах така, че по-често да си пускам "BQOBD" и "Fear of the Dark", защото като завъртах касетката и се пускаха само с малко въртене (който е слушал касетки ще разбере за какво говоря). С годините прослушах и другите им албуми, но през 2003-а осъзнах, че това вече не са онези Iron Maiden и че явно съм спрял "да ги разбирам".

Никога не съм претендирал, че съм "тру" фен, но след концерта им на стадион "Локомотив" бях толкова ентусиазиран, че се прибрах пеша до тогавашния ми квартал "Гео Милев". Велика банда, голям концерт! Въпреки това през този век така и не се появи албум на Мейдън, който откровено да харесам. Слушам, чувам, че в "AMOLAD" има адски добри неща, но просто не ми е интересно. От "The Final Frontier" вече не помня нищо, а не искам и да си припомням. Затова не се учудих, че нивата на ентусиазъм в кръвта ми покрай "The Book of Souls" са доста ниски. Въпреки това се наканих, освободих си един следобед и слушах.

92 минути са много, особено за слушане наведнъж, но аз се справих неколкократно. И се учудвах - баси, тая група наистина прави неща, които никой друг не може. Никога не можеш да сбъркаш Мейдън. Страхотна китарна работа, страхотен бас и вездесъщ Брус Дикинсън. От доста време слушам, при това от фенове на Мейдън, как Брус бил вече остарял и гласът му бил еди-какъв си. Само дето Брус е на 57 и гласът му си звучи все така. Може да е поизгубил някоя и друга висока нота, но то на 57 човек вече почва и да не чува високи честоти, така че ако някой на неговите години мисли, че ще се справя по-добре - моля, да заповяда. Изслушах албума, дадох си почивка и тръгнах да търся най-добрите моменти, за да си ги пусна пак. И се сетих, че...

... не помня нищо, освен припева на "If Eternity Should Fail" и великолепния край на "Empire of the Clouds". Взеха да се появяват проблясъци, че нещо хубаво се случваше в "The Red & The Black", но песента е дълга почти 14 минути, от които поне 5 са напълно излишни, затова в началото ми беше трудно да се сетя за страхотното ѝ соло (и цялостната китарна работа в нея), зарибяващите напеви "Уо-о, о-о-о!" и страшния бас на финала. На второ слушане си записах "When the River Runs Deep" като една от малкото динамични песни, която обаче щеше доста повече да ми харесва, ако не бе на 60% инструментална. От заглавната "The Book of Souls" пък запомних само един специфичен мрачен риф. Най-кратката (дълга само 5 минути) песен в албума "Tears of a Clown" обаче се оказа и най-разочароваща за мен. Клишето с тъжния клоун ме дразни ужасно много и недоумявам как може група като Iron Maiden да го подхваща. 18-минутният финален епос също можеше да е мнооого по-кратък, а както вече казах - финалът му е най-добрата част в него.

Проблясъците на брилянтност - онези моменти, в които в мозъка ти се върти мисълта "Да, тази група наистина е велика" правят "The Book of Souls" подходящ за най-отдадените и върли фенове на Iron Maiden. Явно рискувайки да не обидят точно тях, повечето медии възхваляват албума, но аз не мога да го направя. Като за начало, звукът е обидно лош за 2015-а, освен ако не слушаш на плоча със скъпа аудиофилска техника, за да си представяш, че ти свирят на живо в хола. В дигитален формат или на диск, звукът е опит за копиране на този, който вадеха през 80-те и 90-те (само че дори по-лош) и това явно е търсен ефект, за да се угоди все така на най-върлите фенове (нещо, заради което и последният Judas е с толкова гаден звук). Почти всички песни за излишно дълги и пълни с ненужности, които лесно могат да те откажат, преди да си стигнал до въпросните проблясъци на брилянтност. С изключение на "If Eternity Should Fail" и играещата ролята на сингъл "Speed of Light" пък не виждам коя песен би могла да пребори в бъдещите сетлистове която и да е от класиките.

Накратко, ако не си върл фен - ще трябва доста да се насилиш, за да харесаш "The Book of Souls". Пишейки тези редове си представям вече 3-4 приятели, които избухват в недоволство и викат на екраните си "Човек, нищо не разбираш!". И тук припомням, че съм склонен да се съглася с тези техни евентуални думи - от 15 години насам не разбирам Iron Maiden и не мисля, че нещо, издадено от тях през този век, колкото и да е гениално, заслужава място до която и да е от класиките им. Само си го представете - отивате на концерт и ви свирят три часа песни от последните им 4 албума. Без "Fear of the Dark", без "Run to the Hills", без "The Number of the Beast", без "Aces High", без "The Trooper". Аз, честно, не знам дали изобщо бих отишъл. Но ако вие бихте отишли с кеф - значи този албум е за вас и сте истински фен, най-искрено казано! В противен случай - айде стига сме се самозалъгвали, та да не би случайно някой истински фен да ни смъмри ;-)


+ + + + +
Все така вездесъщ Брус Дикинсън.
Някои наистина брилянтни инструментали.
Сложни композиции, които абсолютно никоя друга група не би могла да измисли и изсвири.

- - - - -
Ужасен звук, опит за копие на този от 80-те и 90-те.
Пореден албум, в който нито една от песните не би могла да се мери с класиките.
Супер излишно удължени песни.

IF YOU LIKE
Judas Priest, Helloween, Saxon, Accept, Manowar, Blind Guardian и др.

Автор: Testset
[6/10]

3 Response for the "Iron Maiden - The Book of Souls"

  1. Анонимен says:

    Адски точно казано. И пак си се обяснявал много, да не би някой да те помисли че не си фен. Дреме ти бе човек, ние затова четеме тоя сайт, щото казвате квото си мислите без да ви е страх и без да сте хейтъри. Няма нужда от обяснения. Албумът е скучен и това е. Вадил си му плюсовете от не знам къде. Давайте още по-смело догодина! Весело посрещане!

  2. Stako says:

    Добро ревю и мисля, че е искрено и честно. Каквато критиката трябва да бъде, особено към този тип издания. Съгласен съм. Уважавам този албум, защото се опитват да правят нещо по-различно (макар никой да не е искал това от тях) и донякъде им се получава. Също, мисля че звученето е нарочно, защото това е единственото оправдание за толкова малоумен звук. Просто когато говориш за "класически групи" все се опитваш да ги оправдаваш, че да не ядосаш някого. Но ако трябва да сме честни - наистина нищо не се помни от тоя албум и това е много по-показателно от 500те класации, в които абсолютно ненужно се пробута из горните 10 позиции.

  3. Анонимен says:

    Нека изключим:
    - Speed of Light - много клиширана и предвидима песен
    - Tears of a Clown - също клише и текстово и музикално
    - The Man of Sorrows - неслушаем опит за прогресив

    Мисля, че обаче в останалите песни има много музика. Мои лични фаворити са Empire of the Clouds, The Book of Souls, Shadows of the Valley, The Red and the Black. МИсля, че дългите сола не са проблем, в края на краищата за това всички сме рок фенове, за да се кефим на добра китарна работа. Това все пак си е мое мнение, но с удоволстиве си купих диска, нещо, което не бях правил от Brave New World.